Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2149 от 08.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7759/2022
Вид
Решение № 2149
Подписан
08.05.2024
В сила
12.06.2024
Състав
Емилия Атанасова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за закрила на детето
  • чл. 8, ал. 3 и ал. 4 · Закон за закрила на детето
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2149 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. К. при участието на секретаря С. М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. К. Административно наказателно дело № 20221110207759 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Т. К. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 4963 от 02.12.2019г., издадено от Началника на 01 РУ-СДВР, с което на жалбоподателката на основание чл. 45, ал. 3 ЗЗакрД е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 същия нормативен акт.

В жалбата се прави възражение за незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърди се, че фактическата обстановка не отговаряла на действителната такава. Моли се НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, на основанията, изложени в нея.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. В писмени бележки от 15.03.2024г. излага становище за законосъобразност на атакуваното НП. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от 1 фактическа страна следното:

На 24.11.2019г. около 01:25ч. свидетелите К. С. на длъжност старши полицай в 01 РУСДВР и И. Ч. – командир отделение в 01 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения в района на гр. София, на кръстовището на ул. „Гурко” и ул. „Ал. Батенберг”. В посочения час същите спрели за проверка ** ЕГН **********, който към него момент бил на 17 години. Същият не бил придружен от родител или от друго дееспособно лице на обществено място.

Ето защо, на същата дата свидетелят К. С. съставил срещу майката на непълнолетния Тихомир Николов – С. Т. К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4963 за нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗакрД. Препис от акта бил вречен на жалбоподателката.

Свидетелят Ч. съставил докладна по случая.

Въз основа на акта на 02.12.2019г. било издадено атакуваното НП.

Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свид. К. С., който като актосъставител и лице, установило нарушението, се явява и негов очевидец.

Действително, свидетелят не си спомни конкретния случай, което е напълно логично предвид изминалия период от време от датата на нарушението – 24.11.2019г. до датата на разпита на свидетеля пред съда – 27.11.2023г. /близо четири години/. Свидетелят, обаче, потвърди както съставянето на акта от негова страна, така и изложените в него обстоятелства. Това е достатъчно за съда, за да приеме за установена посочената по-горе фактическа обстановка.

В подкрепа на показанията на свидетеля С. са и показанията на свидетеля Ч., който е подписал акта също в качеството си на очевидец на нарушението.

Съдът кредитира и справката относно роднински връзка на жалбоподателката С. К., видно от която същата има двама сина, единият от които е именно Тихомир Любомиров Николов.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗЗакрД.

Съгласно посочената норма на закона - нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

В случая АУАН е издаден от свид. К. С., който към датата на издаване на АУАН е заемал длъжността старши полицай в 01 РУ-СДВР и в този смисъл е имал качеството на полицейски орган.

НП също е издадено от компетентно лице – началника на 01 РУ-СДВР, упълномощен със заповед на директора на СДВР рег. № з-21015 ОТ 02.12.2009г.

Относно заеманите от актосъставителя и лицето, издало НП, длъжности, съдът 2 кредитира представените от въззиваемата страна удостоверения от Отдел „Човешки ресурси” на СДВР.

АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове по чл. 34 ЗАНН.

АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в закона.

Съдът не приема за обосновани възраженията, свързани с датата на извършване на нарушението, като същата изрично е посочено в АУАН и НП. Отразеното в докладната, изготвена от свид. Чонков във връзка със случая е ирелевантно, тъй като докладните записки не представляват допустимо доказателствено средство по смисъла на НПК, приложим по силата на чл. 84 ЗАНН.

Този състав счита, че така установените факти сочат на извършени нарушения на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД. Съгласно посочената норма на закона - родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗакрД от своя страна касае задължение на родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, ако не могат да го придружат, да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

По делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата, място и час – 24.11.2019г. около 01,25ч. жалб. С. К. не е придружавала на обществено място непълнолетния си син Тихомир Николов, нито е осигурила друг пълнолетен придружител, с което е осъществен състава на вменените нарушения.

Нарушенията са извършени виновно при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателката е съзнавала задължението си по закон – да придружи непълнолетния си син след 22,00ч. на обществено място, но не го е сторила, предвиждайки настъпването на общественоопасните последици – нарушаването на тези обществени отношения, свързани със задълженията си на родител. Непълнолетният не е бил придружен и от друго пълнолетно лице.

Обстоятелството, че АУАН и НП са били издадени именно на нея, а не на другия родител, е ирелевантно, тъй като до навършване на пълнолетие и двамата родители упражняват родителските права, свързани с отглеждането и възпитанието на децата си, освен в случаите, в които единият от тях е лишен от това право по съдебен ред. В случая не се установява да е налице тази хипотеза.

За така извършените нарушения в санкционната норма на чл. 45, ал. 3 ЗЗакрД е предвидена глоба от 300 до 500 лева.

В случая, обаче, е наложена една глоба, докато в НП са описани две нарушения. Това води до нарушаване на чл. 18 ЗАНН, в който изрично е предвидено, че за всяко отделно нарушение са търпи отделно административно наказание.

3

Отделно от това, е налице и друго основание за отмяна на НП – изтекла абсолютна давност за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалб. К..

Давността за наказателно преследване е обстоятелство, изключващо отговорността, тъй като погасява възможността държавата да търси съответна отговорност за едно престъпление или нарушение.

Предвид факта, че административните нарушения се наказват с финансови санкции ("глоба" или "имуществена санкция"), то приложима се явява разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т.

5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН и административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на конкретно предвиден от законодателя срок. Процесният административноправен спор попада в хипотезите на чл. 81, ал. 3, вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 НК.

Съгласно описаното в НП, нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, са извършени на 24.11.2019г.

Следователно, от датата на осъществяване на административното нарушение до настоящия момент са изминали повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административно-наказателното производство, на основание настъпила абсолютна давност, за което съдът следи служебно.

Това е така, тъй като, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - наказателното (респективно административно-наказателното) преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. От друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание "глоба", възможността дадено лице да бъде санкционирано, се изключва с изтичане на четири години и шест месеца от извършване на деянията. В конкретния случай този срок е изтекъл на 24.05.2023г.

Поради изтичане на законоустановената давност НП подлежи на отмяна и на това основание.

При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателката. По делото, обаче, липсват доказателства за сторени разноски от нейна страна, включително и за адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът съобрази, че по делото е представено пълномощно от С. К. в полза на адв. К. М., в което, обаче, не се съдържат уговорки относно конкретно заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо, съдът не би могъл да присъди разноски на жалбоподателката за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4963 от 02.12.2019г., издадено от Началника на 01 РУ-СДВР.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5