Решение № 4606 от 18.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4606 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110109220 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *****, чрез процесуалния му представител – адв. М. Г., срещу Б. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. *****, иск с правно основание чл. 500, ал.

2, пр. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4502.73 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *****, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2020 г. по вина на ответника като водач на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № *****, при което ответникът е управлявал автомобила, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство /бил е неправоспособен водач към датата на ПТП/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът ЗД „БУЛ ИНС” АД излага, че на 23.09.2020 г. ответникът Б. П. Й., в качеството си на водач на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № *****, поради движение с несъобразена скорост, е реализирал ПТП в движещия се пред него лек автомобил - „БМВ Х5“, с рег. № *****, в района на гр. Варна, на бул. ******. Поддържа, че МПС „БМВ Х5“, с рег. № *****, е бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗАД „Армеец“, валидна към момента на събитието. В дружеството било заведена щета от застрахователя на МПС. След направена оценка било изплатено обезщетение в размер на 4477.73 лв. Твърди, че видно от протокола за ПТП, ответникът е бил неправоспособен към датата на процесното ПТП. Ето защо счита, че на основание чл. 500 КЗ има право да получи от него платеното застрахователно 1 обезщетение, както и ликвидационните разноски в размер на 25 лв. Посочва, че е поканил ответника да му заплати претендираната сума, но до момента плащане не е осъществено. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.

П. Й., чрез процесуалния му представител – адв. Й. А.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на иска. Излага, че към датата на ПТП – 23.09.2020 г. живеел и работел като шофьор във Великобритания, поради което притежавал Свидетелство за управление на МПС, издадено оттам.

Поддържа, че процесното ПТП е било посетено от полицейските органи, като в Протокола за ПТП е изписано английското му свидетелство за управление на МПС, тъй като не притежавал българско такова. Във връзка с работата му във Великобритания трябвало да си изкара СУ на МПС оттам, като при издаването му му било отнето старото Свидетелство. Твърди, че притежаваното от него английско Свидетелство е било валидно и не му е било отнемано. Ето защо счита, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 500 КЗ за ангажиране на регресната му отговорност, тъй като нито е бил лишен от правоспособност за управление на МПС, нито му е било временно отнето Свидетелството. Поддържа, че към датата на инцидента е бил правоспособен водач. Посочва, че документът – Свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността. За да се изгуби тя, е необходимо да се отнеме с изричен административен, съответно съдебен акт, като е без значение съществуването във времето и пространството на самото свидетелство. Такъв водач следва да понесе административната си отговорност, която обаче не би могла сама по себе си да е основание за регрес, какъвто законодателят е предвидил изключително за виновно, допринасящо осъществяването на вредата, поведение на водача. Не оспорва механизма на настъпване на ПТП, стойността на причинените имуществени щети, както и обезщетението, което е изплатил ищецът. Предвид изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител – юрк. Ц.Д., е депозирал нарочна молба, в която поддържа становището си, изразено в исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът се представлява от процесуалния му представител – адв. Й.

А., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 2, пр. 1 КЗ.

За основателност на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи, че на посочената дата 23.09.2020 г. е настъпило ПТП по вина на ответника Б. П. Й., в резултат на което са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице в резултат на реализираното ПТП, както и че са 2 налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника, доколкото същият към датата на настъпване на инцидента е бил неправоспособен водач.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1. че на 23.09.2020 г. в района на гр. Варна, ****** е настъпило ПТП между управляваното от ответника Б. П. Й. МПС – „Мицубиши Паджеро“, с рег. № *****, и лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *****, собственост на „ЕСКАНА“ АД, управлявано от Д.С. Й., вина за което има именно ответникът, който поради несъобразена скорост с интензитета на движението блъска движещия се пред него лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *****; 2. че в резултат на това ПТП са настъпили имуществени щети по лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *****; 3. че автомобилът на виновния водач „Мицубиши Паджеро“, с рег. № *****, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 23.09.2020 г.; 4. че лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *****, е бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗАД „Армеец“, валидна към датата на настъпване на ПТП – 23.09.2020 г.; 5. че при застрахователя е образувана преписка по щета № 2110000491, като след направена оценка е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4477.73 лв. на ЗАД „Армеец“, както и 6. че ликвидационните разноски по щетата възлизат на сумата 25 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правоунищожаващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че към датата на процесното ПТП е бил правоспособен водач, като е притежавал надлежно Свидетелство за управление на МПС, издадено му от Великобритания.

Не е спорно, а и от представения протокол за ПТП от 23.09.2020 г. е видно, че е посочен номера на свидетелството на ответника Б. П. Й., издадено му от Великобритания, с отразяване, че същото не е валидно.

От постъпилата информация от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ /л. 16 от делото/ се установява, че след извършена проверка в системите на МВР АИС АНД и АИС БДС е констатирано, че към дата 23.09.2020 г. Б. П. Й. не е притежавал валидно българско СУМПС. По данни на АИС АНД при настъпилото на тази дата ПТП лицето е представило великобританско СУМПС № YORDA***** и няма съставен АУАН като неправоспособен водач. На 28.04.2023 г. в сектор „Пътна полиция“ – Варна лицето е подало заявление за подмяна на великобританско СУМПС № YORDA***** с правоспособност водач на МПС от категории „АМ, В1, В“, издадено на 01.07.2020 г. и валидно до 05.08.2027 г.

Тоест, може да се направи обоснован извод, че към датата на процесното ПТП – 23.09.2020 г. ответникът е притежавал валидно издадено му Свидетелство за управление на моторно превозно средство, макар и от Великобритания, поради което категорично не може да се приеме твърдението на ищеца, че същият е бил неправоспособен към датата на ПТП. Напротив.

Бил е правоспособен, като е притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство – л. а. „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ***** /категория В/.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че издаденото на ответника великобританско СУМПС не е било валидно към 3 датата на настъпване на инцидента – 23.09.2020 г., както е отразено в съставения Протокол за ПТП /което обстоятелство се опровергава от предоставената информация от сектор „Пътна полиция“ – гр. Варна/, то изтеклият срок на СУМПС няма за последица изгубване на придобитата правоспособност да се управлява МПС, а е основание за подмяната му. В този смисъл са разрешенията, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 80/16.09.2014 г. по т. д. № 897/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.

Съгласно цитираното решение, изразът „без свидетелство за управление“ означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен /не са установени предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника, на основание чл. 500, ал. 2 КЗ/ и като такъв подлежи на отхвърляне. Неоснователна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 900 лв. с ДДС – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.11.2024 г., която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендираното възнаграждение е в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде коментирано направеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност от страна на ищеца.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *****, срещу Б. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. *****, иск с правно основание чл. 500, ал.

2, пр. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4502.73 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *****, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2020 г. по вина на ответника като водач на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № *****, при което ответникът е управлявал автомобила, без да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство /бил е неправоспособен водач към датата на ПТП/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *****, да заплати на Б. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. *****, сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

4

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.