Решение № 931 от 11.09.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Варна, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20253100501973 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез юрк. Й.ова, срещу постановление за разноски от 21.08.2025 г. по ИД №2077/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг.

№895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя Я. Г. С., ЕГН **********, в изпълнителното производство в размер на 765 лв., както и срещу определения размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД поддържа, чрез юрк. Й.ова, че предвид положения от адвоката труд и липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство приетия от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в полза на взискателя бил в завишен размер. Счита таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ за завишена. Отправя искане за отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят Я. Г. С., е депозирал писмено възражение, чрез адв. А., с което изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, и отправя искане за оставяне на жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Людмил Станев е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

1

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 18.07.2025 г. под дело №2077/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с рег. №895 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на Я. Г. С., ЕГН **********, и въз основа на изпълнителен лист №1348 от 09.07.2025 г., издаден по гр. д. №12647/2024 г. по описа на РС - Варна, с който длъжникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, е осъден да заплати на кредитора Я. Г. С., следните суми:

4019,19 лв., частичен иск от 5000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Каско“, оформена в застрахователна полица №440123213132729/27.10.2023 г., за причинените имуществени вреди, изразяващи се увреждане на преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, панел заден ляв, капак заден, панел заден десен, капак резервоар, задна врата дясна, калник преден десен и капачка странично дясно огледало на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, рег. № СВ 9003 НК, в резултат на настъпило застрахователно събитие, за което при ответното дружество е заведена претенция №44011312411771/22.04.2024 г., сума в размер на 1200,77 лв., представляваща сторени разноски в производство пред РС – Варна, и сума в размер на 600 лв. с ДДС, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В молбата за образуване на изпълнителното производство е отправено искане за събиране на сумите по ИЛ, заедно с разноските в изпълнителното производство в размер на 48 лв. - държавна такса за образуване на ИД, и 240 лв. - адвокатски хонорар, както и сумата от 5 лв. - държавна такса за ИЛ. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 15.07.2025 г., видно от който взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС в брой за процесуално представителство по образуване на изпълнително дело.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил изпращане на съобщение до НАП и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника на 25.07.2025 г. за следните суми: 4019,19 лв. за главница – присъдено застрахователно обезщетение, 1800,77 лв. за присъдени разноски, 245 лв. за разноски по ИД, както и такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 695,43 лв., от които по т. 26 в размер на 605,75 лв. с ДДС, дължими към 05.08.2025 г.

На 11.08.2025 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника поради непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение и за присъждане на допълнително сторени разноски в размер на 18 лв. – държавна такса за налагане на запора, и адвокатски хонорар в размер на 520 лв. с ДДС, като към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.08.2025 г., от който е видно, че взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. с ДДС в брой за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

На 12.08.2025 г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД.

На 19.08.2025 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 7372,31 лв. за погасяване на вземането.

2

С разпореждане от 21.08.2025 г. изпълнителното производство е приключено поради погасяване на дълга.

С разпореждане от 21.08.2025 г., връчено на длъжника на 26.08.2025 г. и представляващо постановление за разноски, съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника от 21.08.2025 г., като е оставил без уважение искането му за редуциране на адвокатския хонорар, дължим на взискателя, и е уважил искането му по отношение на размера на таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ, като я е определил в размер на 579,93 лв.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащи на обжалване действия, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Като съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и че по изпълнителното дело са приложени доказателства (договори за правна защита и съдействие) за действително извършени разноски съобразно приетото в т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а на съдебния изпълнител – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В случая заплатения адвокатски хонорар възлиза на 760 лв., а сумата от 5 лв. представлява заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

От длъжника е релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, заплатено от взискателя в размер на 760 лв. Същото е основателно.

В настоящия случай в молбата за образуване взискателят е следвало да посочи конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането му, каквото е задължението му по чл. чл. 426, ал. 2 ГПК. Длъжникът не е погасил задълженията си към взискателя в срока за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК, затова с нова молба взискателят е отправил искане за налагане на запор върху банкова сметка. Посочване на изпълнителен способ с молба от 11.08.2025 г. съставлява отстраняване на нередовностите, допуснати в молбата по чл. 426 ГПК. Щом като взискателят не е изпълнил задължението си да посочи в молбата за образуване на изпълнителното производство конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането му, следва да се приеме, че представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството с посочване на изпълнителен способ, за което според Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа му се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС или 240 лв. с ДДС.

Размерите на адвокатските възнаграждения в сочената наредба могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като 3 уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Както се посочи по-горе представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ. От материалите по изпълнителното делото се установява, че процесуалният представител е депозирал пред ЧСИ кратка молба с искане за образуване на изпълнителното дело, за чието изготвяне не се е изисквала усилена подготовка и запознаване с делото предвид обстоятелството, че адвокатът е защитавал интересите на доверителя си пред две съдебни инстанции. Бланкетна е и молбата му от 11.08.2025 г. Изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Длъжникът е застрахователно дружество с открита банкова сметка, затова в срока за доброволно изпълнение не са предприети действия по проучване на имуществото му и не са приложени изпълнителни способи, а след изтичане на този срок принудително изпълнение е насочено именно срещу банковата сметка.

Вследствие на горното, съдът приема, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 760 лв. с ДДС е прекомерно и подлежи на редукция. Възражението за прекомерност за основателно и дължимото от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение следва да се намали на сумата от 200 лв. без ДДС или 240 лв. с ДДС.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът съобрази, че същата се дължи върху събраните от съдебния изпълнител суми, с изключение на сумите, събрани за адвокатско възнаграждение.

В случая, на 19.08.2025 г. ЧСИ е събрал сумата за главници, посочена в ПДИ, която възлиза на 5819,96 лв. Доколкото събирането е валидно, на съдебния изпълнител се дължи таксата по т. 26 ТТРЗСИ, чийто размер, изчислен въз основа на събраната сума, е 485,60 лв. без ДДС или 582,72 лв. с ДДС.

Тъй като с обжалваното постановление за разноски съдебният изпълнител е определил размер на таксата от 579,93 лв., съдът намира, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е законосъобразно изчислена и събрана от съдебния изпълнител, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.

По изложените съображения съдът намира жалбата на длъжника за частично основателна - отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а разноските за адвокатско възнаграждение изменен, докато в останалата част жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 21.08.2025 г. по ИД №2077/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, с което е оставено без уважение възражението на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, за намаляване поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя Я.

4

Г. С., ЕГН **********, в изпълнителното производство в размер на 765 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, като ги намалява от 760 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, срещу постановление за разноски от 21.08.2025 г. по ИД №2077/2025 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг.

№895 КЧСИ, с което по възражение на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, е определен размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.