Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1361 от 01.12.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2946/2021
Вид
Решение № 1361
Подписан
01.12.2021
Състав
Виолета Григорова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. Плевен, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430102946 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ АД,с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, ***, представлявано от *** и ***, чрез адв. Р.Д. - ***, съдебен адрес: п.к. ***, ***, ***, ***, против Н. В. Ц. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***, ***. Посочва се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни отношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД.

Посочва се, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена с Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция № ***/***г. Посочва се в исковата молба, че дружеството доставило електрическа енергия на ответника в имот с административен адрес: гр.П., ***, *** под абонатен номер ***, както и че в периода от 05.02.2020г. до 04.08.2020г. в имота била доставена електрическа енергия, за което или издадени следните фактури: фактура № ***/***г. на стойност 30,22 лв. за периода от 05.02.2020г.06.03.2020г.; фактура №***/***г. на стойност 120,61 лв. за периода от 07.03.2020г.-03.04.2020г.; фактура № ***/***г. на стойност 130,92 лв. за периода от 04.04.2020г.-04.05.2020г.; фактура № ***/***г. на стойност 115,76 1 лв. за периода 05.05.2020г.-04.06.2020г.; фактура № ***/***г. на стойност 80,95 лв. за периода 05.06.2020г.-04.07.2020г.; фактура №***/***г. на стойност 54,23 лв. за периода от 05.07.2020г.- 04.08.2020г. Твърди се, че задълженията на ответника са изискуеми поради неизплащане на дължимите суми в предвидения десетдневен срок по Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „***“ АД. Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като било образувано ч.гр.д.№ ***/2020г. по описа на ПлРС . заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило подаването на искова молба срещу ответника. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцовото дружество има вземания към ответника за сумата от 532,69 лв. – главница за периода 05.02.2020г.-04.08.2020г.; сумата от 25,91 лв. – лихва за забава за периода от ***г. – 15.12.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените в исковото и заповедното производство деловодни разноски.

С определение № ***/***г. на основание чл.47, ал.5 ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. В.К. – АК-П..

По делото е постъпил отговор с вх.№***/2021г., в който представителя на ответника взема становище за неоснователност на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище в молба с вх.№ ***/21г., в която страната моли съда да уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани и претендира деловодни разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. В.К., която се явява лично и моли съда да постанови решение съборазно доказателствения материал по делото.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.П., като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

2

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***/2020г. описа на РС-П., че на ***г. „***“ АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Н. В. Ц. с ЕГН **********, както и че в хода на производството била издадена Заповед №***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със заповедта РС – П. разпоредил длъжникът да заплати на кредитора „***“ АД сумата от 532,69 лв. – главница за периода 05.02.2020г.-04.08.2020г.; сумата от 25,91 лв. – лихва за забава за периода от ***г. – 15.12.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. платена държавна такса и сумата от 67 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №***/***г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 12.04.2021г. С искова молба вх.№***/***г. /п.кл. от ***г./ в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №2946/2021г. по описа на ПлРС.

Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца заверено копие на заверено копие на лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № ***/***, че „***“ АД е одобрен от ДКЕВР за срок от 28 г. с права да доставя електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.

Служебно е известно на съда от гр.д.№***/21г. по описа на РС-П., по което е бил съдия докладчик и една от страните е „***“ АД, е обстоятелството, че ДКЕВР е одобрила Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД и „***“ АД („***“ АД), както и че същите са публикувани във в-к „Посредник“ в бр.229 от 26.11.2007г. и в-к „***“ в бл.927 от 26.11.2007г. В тази насока са заверени копия на Решение № ***/***г., Решение № №***/***г., и двете на ДКЕВР , както и заверено копие на сертификат от ИК *** ООД и заверено копие на сертификат от в-к ***, с които съдът се е запознал по гр.д.№***/21г.

Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв размер, както и собственик ли е на електроснабдения имот ответника.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е 3 сезиран с сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „***“ АД против Н. В. Ц. с ЕГН ********** за установяване на съществуването на вземания в полза на ищеца на сумата от 532,69 лв. – главница за периода 05.02.2020г.-04.08.2020г.; сумата от 25,91 лв.

– лихва за забава за периода от ***г. – 15.12.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №***/***г. по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени доказателства.

Видно от представените от ищеца и неоспорени от ответника заверени копия на заявление за отсрочване/ разсрочване на задължения, разписки и споразумителни протоколи, находящи се на л. 75-80 от делото, между страните съществуват валидни облигационни правоотношения с предмет доставяне на електроенергия от „***“ АД, като Н. В. Ц. има качеството потребител с клиентски номер ***, а отношенията между страните се регулират Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, с които ответницата се е запознала и приела да спазва. Тези обстоятелства се удостоверяват с полагането на подпис от Н. В. Ц. върху посочените по-горе документи, с които признава вземания за дължими суми по договор за 2017 - 2019г., желае разсроченото им изплащане и декларира, че споразумението не отменя задължението на потребителя да спазва стриктно клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия като изплаща ежемесечно и стойността на текущите задължения за използваната електрическа енергия ведно с начислените лихви за просрочие на плащането в случай, че има такива – т.3 от споразумителните протоколи, последният от дата ***г.

По делото е назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, в счетоводството на ищеца е отбелязана първа фактура от ***г., а последната е от ***г. партидата, под която е отразено в счетоводството на дружеството Н. В. Ц. е по клиентски номер ***, който номер фигурира и в издадените фактури. Видно от заключението на вещото лице, неизплатената сума от длъжника за главница за процесния период 4 възлиза на сумата от 532,69 лв., а размерът на мораторната лихва за забава за периода от датата на падежа на всяко вземане до 15.12.2020г. възлиза общо на 26,29 лв.

В производството е назначена и изготвена и съдебно техническа експертиза.

Видно от заключението на вещото лице по нея, по данни в клиентската информационна система на „*** ***“ АД консумираната електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: гр.П., ***, ***, се измерва посредством електромер тип *** с фабричен номер ***, със съответстващ абонатен номер *** и клиентски номер ***. За обекта има валиден договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия с лицето Н. В. Ц.. Монтираното за обекта на Н. В. Ц. техническо средство с фабричен номер *** е годно отговарящо на метрологичните и технически характеристики. Електромерът е сертифициран за периода 2016г.-2022г. с оглед наличието на метрологичен знак ***.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещите лица по назначената съдебно счетоводна и съдено техническа експертизи като обективни, безпристрастни, компетентно изготвени и съответни на доказателствения материал по делото.

С оглед на приобщените по делото доказателства, разгледани по отделно и в съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

Претендираните вземания се основават на съществуващи облигационни взаимоотношения с предмет доставка и продажба на ел.енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупкопродажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.

318 и сл. ТЗ). Следователно правното действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни 5 правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лиценетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.

318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача и да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а за купувача (краен клиент на ел. енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.