Решение № 1263 от 22.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. Варна, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100501380 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 41734/23.05.2024 г. от И. С. В. против Решение № 1474/26.04.2024 г. постановено по гр.д. № 3067/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от И. С. В. срещу „Династия ТИС“ ЕООД и Т. И. С. субективно съединени искове по чл. 92 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сума в размер на 7200 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като ищцата е осъдена да заплати сторените от насрещната страна съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателката счита, че първоинстанционното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Част от мотивите към решението били неразбираеми до степен, която не позволявала да се извлече действителната воля на съда. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи обстоятелството, че съдът не е информирал страните, че ще се произнесе по нищожността на клаузата в договора предвиждаща неустойка и че може да не зачете правните последици на отделни договорни разпоредби. Излага оплаквания за необоснованост на съдебното решение. Изтъква, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. За необосновани счита и мотивите на съда, според които са налице два пъти уговорки целящи обезщетяване на едни и същи вреди на наемодателя при прекратяване на договора. За изцяло неясни и абсолютно неразбираеми счита част от мотивите на съдебното решение, в която съдът е приел, че солидарната отговорност на ответницата Т. С. се отразява на възможността за наемодателя да настъпят 1 вреди. В тази връзка подчертава, че процесната неустойка не обезпечава евентуалното неизпълнение на задължението на наемателя за плащане на наемни вноски, а е предвидена да възстанови евентуалните вреди на наемодателя (пропуснати ползи) от оставането без доход от вещта до намирането на нов наемател. Изтъква още, че уредената в договора за наем солидарна отговорност на ответницата Т. С. не може да бъде основание за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, в т.ч. и поради свръхобезпеченост на ищцата. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Моли за присъждане на сторените по делото разноски пред две съдебни инстанции в т.ч. възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Династия ТИС“ ЕООД и Т. И.

С. депозира отговор на въззивната жалба, с който излага становище, че въззивната жалба е неосноваелна и следва да бъде оставена без уважение. Излага доводи за липса на неизпълнение по вина на наемателя, както и собствено тълкуване на спорната клауза в т. 6.6 от договора за наем. Изтъква, че заплатеният депозит при подписването на договора за наем и към настоящия момент не бил върнат на наемателя и се задържал необосновано. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение по изложените във въззивната жалба съображения и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител е представила писмено становище, с което моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от И. С. В. срещу „Династия Тис“ ЕООД и Т. И. С. субективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 7200 лв. неустойка по т.

6.6. от Договор за наем от 03.12.2019г. на „коктейл бар" (пицария), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Ищцата твърди в исковата молба, че на 03.12.2019 г. между нея като наемодател и ответника „Династия Тис" ЕООД като наемател бил сключен договор за наем на описания в договора недвижим имот, представляващ „коктейл бар" (пицария), за срок от три години при наемна цена от 1200 лв. месечно, платими до 10 число на текущия месец. Твърди, че след изтичането на срока на договора, наемателят продължил да използва имота със знанието и без противопоставяне на наемодателя, с което и на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД договорът бил продължен за неопределен срок. След трансформирането на договора в безсрочен, наемателят заплатил в срок наема за месец декември 2022 г. в размер на 1200 лв., както и аванс в размер на 600 лв. за месец януари 2023г., след което преустановил да плаща наема.

На 26.01.2023 г. ищцата на осн. т. 6.4 от договора отправила към наемателя изявление за разваляне на договора без предизвестие поради закъснение за плащане на наемната вноска за м. януари 2023 г. с повече от 15 дни като поканила наемателя да заплати незабавно остатъка от наема за януари 2023г. в размер на 600 лв., ведно със сумата от 7200 лв., представляваща предвидена в т. 6.6. от договора неустойка за прекратяване на договора по вина на наемателя, както и да и́ предаде владението на имота в срок от 7 дни. Имотът бил предаден на 02.02.2023г., а на 07.02.2023г. наемателят заплатил остатъка от наема за януари 2023г. в размер на 600 лв. Солидарната отговорност била уговорена в договора за наем.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Излагат, че на 01.11.2022 г. ищцата е предложила на наемателя 2 подписване на анекс за продължаване срока на договора за нови пет години при същите финансови условия. След проведени няколко разговора и разменени съобщения по телефон ответното дружество уведомило ищцата, че не желае продължаване на договора. Страните се уговорили помещението да бъде опразнено и предадено до средата на януари 2023 г.

Предвид тази уговорка ответното дружество заплатило наем за декември 2022 г. в размер на 1200,00 лв. и половин месечен наем за м. януари 2023 г. в размер на 600,00 лв. След провеждането на този разговор, ищцата спряла да вдига телефона си и да отговаря на изпратените й съобщения. На 18.01.2023 г. наемателят отново уведомил по ел. поща ищцата, че не желае подновяване на договора за наем, както и че помещението е освободено и готово да бъде предадено. Твърди се, че ищцата не е оказала на наемателя необходимото съдействие за предаване владението на имота. Вместо това изпратила по ел. поща изявление за разваляне на договора. Имотът бил предаден на 02.02.2023 г., поради което бил платен наем и за втората половина на януари, независимо от това, че наемателят не бил ползвал помещението. Поддържа, че договорът е прекратен с изтичане на срока му. Поддържа, че вината за забавяне предаването на владението върху наетия имот, е изцяло на ищцовата страна, поради което исковете са неоснователни.

ВРС е отхвърлил исковете като е приел, че уговорената в т. 6.6 от договора за наем неустойка в размер на шест месечни наема в случай на разваляне на договора по вина на наемателя е нищожна поради противоречието и́ с добрите нрави.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Действителната воля на съда е ясно изразена и не подлежи на съмнение, съотв. постановеното решение не е неразбираемо. Решението е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установено в първоинстанционното производство е, че между ищцата като наемодател и ответника „Династия Тис“ ЕООД като наемател е сключен договор за наем от 03.12.2019 г. за обект „Коктейл бар" (пицария), находящ се в гр. Варна, ул. „Роза" № 23-б, за срок от три години, считано от датата на предаване на обекта – 04.12.2019 г., при наемна цена от 1200 лева на месец, платима до 10-то число на текущия месец. В т. 6.4 е уговорено право на наемодателя едностранно да развали договора без предизвестие в случай че наемателят закъснее с плащането на коя да е от дължимите наемни вноски повече от 15 дни.

Съгласно т. 6.6 в случай на прекратяване на договора по вина на наемателя или в случай, че последният го прекрати предсрочно, то той дължи на наемодателя неустойка в размер на шест пъти договорения месечен наем за годината, в която го прекратява. Съгласно т. 3.12 от договора ответницата Т. С. се е задължила да отговаря солидарно с наемателя „Династия Тис“ ЕООД, в случай на неизпълнение на някое от поетите от дружеството задължения.

С имейл от 01.11.2022 г. ищцата е предложила на Т. С. между страните да бъде подписан анекс с който да бъде продължен срока на договора за наем с пет години с единствено допълнително условие наемателят да поеме задължение да застрахова имота и оборудването за срока на договора. Поискано е наемателят да даде отговор в срок до 15.11.2022 г.

3

Видно от представена кореспонденция по Viber между ищцата и Т. С., в периода от 21.12.2022 г. до 13.01.2023 г. ищцата е съгласувала с наемателя предоставяне на възможност на определени дати обектът да бъде показван на потенциални купувачи.

Представен е по делото имейл от 18.01.2023 г., изпратен от адрес ***** до *******, с който ответницата С. уведомява наемодателя, че е взела решение за прекратяване на договора за наем и че обектът е готов да бъде предаден на наемодателя. Във връзка с осрорване от ищцата на автентичността и получаването на този имейл по делото е назначена СТЕ, от заключението на която не се установява по категоричен начин получаването на имейла в пощенската кутия на ищцата. Вещото лице е установило, че имейлът фигурира в изходящата поща на ответницата и в съдебно заседание изразява становище, че е изпратен, че не са налице данни за манипулиране на метаданните, не се констатира да е бил върнат като недоставен, но за експерта не е било възможно да извърши проверка на сървърите на Mail.ru като същевременно посочва, че е възможно ищцата да е изтрила полученото съобщение в собствената си пощенска кутия.

С електронно писмо от 26.01.2023 г. ищцата е направила изявление за разваляне на процесния договор позовавайки се на т. 6.4. от същия и е поканила наемателя да заплати остатъка от незаплатената наемна вноска от 600 лв. за м.01.2023 г. и неустойка в размер на 7 200 лв. на основание т. 6.6 от договора, както и да предаде владението върху обекта на 02.02.2023 г. в 10:00 ч.

Не е спорно, че последното плащане на наемна вноска по договора, извършено от „Династия Тис“ ЕООД преди отправяне на предизвестието за прекратяване на договора, е от 29.12.2022 г. за сумата от 600 лв., която се отнася за м.01.2023 г.

Наетият недвижим имот и намиращите се в него движими вещи са върнати на ищцата на 02.02.2023 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол.