Решение № 790 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330106377 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. Б. против „Вива кредит“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 50 лева, платена без основание на 07.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2019 г. ищецът заплатил на ответника по банков път сумата в размер на 1405 лева. Сочи се, че тази сума била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит. Изложени са съображения, че според ищеца липса валидно правоотношение, обуславящо заплащане на сумата, поради което било налице неоснователно обогатяване.

Поддържа се, че ако в хода на производството по делото се установи наличие на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, то същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от 1 ответника „Вива кредит” АД, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Възразява се, че на 07.03.2019 г. при ответника не е постъпвало плащане от страна на ищеца нито в посочения размер от 1405 лева, нито в претендирания размер от 50 лева. Посочва се, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на своите твърдения, въпреки носената от него доказателствена тежест. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на исковата молба и присъждане на сторените разноски.

С допълнителна молба по делото ответникът „Вива кредит” АД е заявил, че сума в размер на 1405 лева е постъпила от С. С. Б. и е била отразена като плащане по Договор за паричен заем № ***** от 30.04.2018 г., сключен между страните по делото. Посочено е, че с извършеното плащане кредитът е бил приключен, като били погасени главница, възнаградителна лихва, неустойка и такса за експресно разглеждане на документи. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.01.2025 г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 50 лева на 1405 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представено платежно нареждане, видно от което на 07.03.2019 г. С. С. Б. е внесла по сметка на ответното дружество сумата в размер на 1405 лева с основание – С. М. Б..

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на С. С. Б.. От нейните показания се установява, че е майка на ищеца, който й предал процесната сума пари, за да ги внесе по посочена от него сметка, защото самият той не разполагал с възможност да го стори поради трудова ангажираност. При предявяване в съдебно заседание на приетото по делото платежно нареждане, свидетелката потвърждава своя почерк и подпис в горния десен ъгъл на документа. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б., които са логични, непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по 2 правните аспекти на спора следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е дал на ответника процесната сума в размер на 1405 лева. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи на какво основание е получил дадената му сума /в този смисъл Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС и други/.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на 07.03.2019 г. ищецът С. М. Б., чрез своята майка – свидетелката С. Б., е внесъл по банкова сметка на ответното дружество „Вива кредит” АД сумата в размер на 1405 лева. За това обстоятелство свидетелстват както представеното и прието като писмено доказателство по делото платежно нареждане от 07.03.2019 г., така и събраните гласни доказателства. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е изпълнил процесуалното си задължение да установи обстоятелствата, поставени в негова доказателствена тежест.

От своя страна ответното дружество не установи в хода на производството по делото наличието на основание за получаване на процесната сума. Действително с допълнителна молба по делото бяха наведени твърдения за съществуването на облигационно правоотношение между страните по повод сключен договор за паричен заем. От друга страна обаче не бяха своевременно ангажирани доказателства за установяване на посочените твърдения. Въпреки предоставената му от съда възможност да вземе становище по направените от ищеца в първото съдебно заседание доказателствени искания, ответникът не се е възползвал в указания срок, а едва на по-късен етап е направил искане за събиране на доказателства, които вече са били преклудирани. При липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Направеното от ответника възражение за погасяване на процесното вземане по давност, освен несвоевременно заявено, е и неоснователно. В случая е 3 приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който е започнал да тече от плащането на процесната сума от 1405 лева на 07.03.2019 г. Съобразно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение /на 13.05.2020 г./, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. От изложеното следва, че петгодишният давностен срок за погасяване на процесното вземане не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2024 г.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 47,97 лева. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по 4 отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Вива Кредит” АД, ЕИК: 207343548, да заплати на С. М. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 1405 лева /хиляда четиристотин и пет лева/, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вива Кредит” АД, ЕИК:

207343548, да заплати на С. М. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 47,97 лева /четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ за направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вива Кредит” АД, ЕИК:

207343548, да заплати на адвокат Д. Б., вписан в АК – Пловдив, с личен № 1100108640, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет. 3, офис 4, като пълномощник на ищеца С. М. Б., ЕГН: **********, сума в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото 5 производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 6