Решение № 5415 от 22.07.2015, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

22.07.2015г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №9267 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 и чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.

Ищецът

В.Б.М.- малолетен, чрез законния си представител Б.М.И. твърди, че на 28.10.2013г. в гр.Б. пострадал като пешеходец при ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№***** и рама *************, управляван от М.С.М.. Образуваното по случая наказателно производство било прекратено поради изрична молба на законния представител на ищеца в този смисъл. От процесното ПТП ищецът претърпял подробно описаните в исковата молба травматични увреждания, които му причинили болки и страдания. Виновният за ПТП водач бил сключил валидна задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” с ответника „З.Л.и.”АД по полица №22113001057557, валидна от 09.04.2013г. до 08.04.2014г. Ищецът не разполагал с информация дали полицата, по която вноската по застрахователната премия била разсрочена на четири равни вноски, е прекратена към момента на настъпване на процесното ПТП. Моли ответникът „З.Л.и.”АД да бъде осъден да заплати на В.Б.М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП в размер на 30000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от датата на ПТП до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. При условията на евентуалност, в случай че се установи липсата на валидно застрахователно правоотношение, предявява иск в същия размер срещу втория ответник Г. фонд.

Предпочитаният ответник „З.Л.и.”АД оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП не е било налице валидно застрахователно правоотношение между него и виновния водач, тъй като поради неплащане в срок на втората вноска от застрахователната премия застрахователният договор е прекратен автоматично с изтичането на 15 дни от падежа на тази вноска- считано от 24.07.2013г. Твърди също така, че получените от ищеца травматични увреждания не съответстват на размера на претендираното обезщетение, както и че ищецът и законния му представител са съпричинили вредоносния резултат. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Евентуалният ответник Г. фонд оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите между деликвента и предпочитания ответник, че претенциите са завишени по размер и е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва претенциите за компенсаторна лихва от датата на деликта. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Конституираното по делото трето лице- помагач на страната на евентуалния ответник М.С.М. оспорва иска срещу евентуалния ответник. Твърди, че е налице валидно застрахователно правоотношение с предпочитания ответник. Твърди и съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица №3658, на 28.10.2013г. в гр.Б. е натъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК№***** и рама *************, управляван от

М.С.М. и пешеходеца В. Т.И. с

ЕГН:**********, при което е пострадал последният.

С представеното по делото постановление воденото срещу М.С.М. наказателно производство е прекратено поради изрична молба на Т. Д.И.- родител и законен представител на малолетния В. Т.И..

С представеното по делото заявление вх.№24-01-162/04.04.2014г. процесуалният представител на ищеца е уведомил евентуалния ответник за настъпилото събитие и е поискал да му бъде заплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50000 лева.

С представеното по делото писмо от 24.06.2014г. евентуалният ответник е уведомил ищеца чрез законния му представител, че отказва да заплати обезщетение поради непредставяне на документи.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане ищецът В.Б.М. е роден на ***г., с ЕГН:**********, майка Т. Д.И. и баща Б.М.И..

Видно от представената по делото застрахователна полица №22113001057557, между предпочитания ответник в качеството на застраховател и М.С.М. в качеството на застрахован и собственик на лек автомобил „Тойота Авенсис” с рама №*************, е сключен застрахователен договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на последния автомобил, за периода от 09.04.2013г. до 08.04.2014г. Застрахователната премия е разсрочена на 4 вноски, първата от които в размер на 53,51 лева е заплатена към момента на сключване на договора, а останалите три вноски от по 42,09 лева са дължими съответно на 09.07.2013г., 09.10.2013г. и 09.01.2014г. В застрахователната полица изрично е записано, че на основание чл.202 от КЗ, при неплащане на разсрочена вноска договорът се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа.

Видно от представената по делото справка от базата данни на ИЦ към ГФ, по отношение на лек автомобил с рама №************* за периода от 09.04.2013г. до 08.04.2014г. е имало сключена застраховка „ГО на автомобилистите” със застраховател- предпочитания ответник. Отбелязано е, че застраховката е прекратена на 24.07.2013г. Следваща застраховка е сключена на 08.11.2013г. до 07.11.2014г.

Представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца и получените от него травматични увреждания, са обсъдени от назначената по делото СМЕ и съдът не ги обсъжда поотделно поради липсата на специални знания.

От дадените по реда на чл.176 от ГПК отговори на ТЛП М.М. се установява, че същият управлявал процесния автомобил при настъпване на ПТП.

Изкачвал стръмна улица, било сумрак. В лявата страна на тротоара видял група от 10-15 годишни деца, до тях имало спрял пикап. Карал с около 50 км/час. В момента, в който се изравнил с пикапа видял как дете притичало отляво надясно по диагонал и натиснал спирачката, но то се блъснало в предницата на автомобила му. Към момента на удара бил спрял.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Д.- леля на ищеца се установява, че видяла ищеца две седмици след катастрофата. Бил още два- три дни в болница, след това вкъщи два месеца на легло и се чувствал много зле. Не можел да се обслужва сам, помагали му свидетелката и баба му. Боляли го главата и кръста. На втория месец можел да става без чужда помощ. Сега бил изнервен, плашел се от автомобили. Все още го боли главата.

Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната съдебно- медицИ.ка експертиза, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата /охлузване в челна област, малка контузна рана в теменната област/, контузия на мозъка лека степен /без клинични, образни и други изследвания, удостоверяващи изпадане на пострадалия в пълно безсъзнателно състояние-кома/ и пукване /фисура/ на дясна срамна кост. Проведено е консервативно лечение в болнични и домашно- амбулаторни условия. Няма данни за придружаващи заболявания към момента на травмата. Назначен постелен режим, медикаментозна терапия. Изписан в добро общо състояние, афебрилен, в ясно съзнание, движи пасивно четирите крайника- без данни за парези, препоръки за ХДР, без натоварване на десен долен крайник 15- 21 дни, с последващо раздвижване и наблюдение от ОПЛ. Няма данни за усложнение на здравословното състояние, както и за остатъчни изменения в същото.

Оздравителният период е приключил. Като се има в предвид възрастта на пострадалото дете и получените травматични увреждания се очаква, че същото се е възстановило.

От приетото по делото заключение на вещото лице по изслушаната АТЕ се установява, че скоростта на л.а. „Тойота Авенсис“ преди произшествието е била не по-малка от 48 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е 31 метра. Мястото на удара по широчина на пътя е на 4,25 — 4,50 м вляво от левия бордюр. При неограничена видимост за водача на процесния автомобил към момента, в който пешеходецът е слязла от левия тротоар водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара ако пешеходецът е вървял или е тичал спокойно. Ако пешеходецът е тичал бързо ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. При косо тичане под ъгъл 45 градуса и повече ударът е бил предотвратим за водача и при бързо тичане на пешеходеца.

От приетото по делото заключение на вещото лице по изслушаната ССЕ се установява, че на 22.04.2013г. е внесена първата вноска по застрахователната премия по процесната полица. Не са внесени следващите вноски с падежи съответно 09.07.2013г., 09.10.2013г. и 09.01.2014г. Към 28.10.2013г. не е била изплатена дължимата до тази дата премия.

Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ:

За да бъде уважен прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента, следва да се установи на първо място наличието на валидно към момента на настъпване на ПТП застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован.

В случая от представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната ССЕ се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП застрахователното правоотношение между предпочитания ответник и виновния водач е било прекратено поради неплащане на втората вноска от дължимата застрахователна премия. Действително, съгласно задължителната съдебна практика, не може прекратяването на застрахователния договор по реда на чл.

202, ал. 2 КЗ да се обвърже едИ.твено с факта на неплащане на изискуема част от застрахователната премия и с фингираното връчване на предупреждение по чл.202, ал.2, изр.2 от