Решение № 220 от 24.03.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Шумен, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20223630101985 по описа за 2022 година

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – за установяване дължимостта на задължение, за което има издадена заповед за изпълнение.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “***“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, с пълномощник по делото адв. Николай Шущарков от САК, срещу Д. Ф. Р. с ЕГН ********** от гр. Шумен. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1414 по описа на ШРС за 2022 г. Вземането на ищеца касаело неплатено задължение в размер на 602,42 лв. по общо четири различни договора за мобилни услуги, като отделните вземания са подробно описани в исковата молба. Съдът издал заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок.

Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение в размер на 602,42 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Иска се заплащане на разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на дело, в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора е посочено, че предявения иск е процесуално допустим. Направено е изявление, че по основателността на иска ще се произнесе в съдебно заседание.

В съдебно заседание за ответника се явява особения представител, който заявява, че от събраните доказателства се установява, че между страните е имало сключени договори за 1 мобилни услуги, както и договори за лизинг. Липсвали доказателства за плащане на претендираните от ищеца суми, поради което исковете се явяват основателни.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 01.06.2019 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) и ответника Д. Ф. Р. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** с избрана абонатна програма „Тотал+ 16,99“ с промоционален месечен абонамент 13,99 лв. и стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Съгласно този договор ползваните от абоната мобилни услуги били фактурирани за посочения абонатен номер. Фактурите били издавано ежемесечно, но потребителя се задължавал да заплаща услугите дори и да не е получил фактурата. С договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месени такси. Р. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни такси в периода 18.07.2020 г. – 17.10.2020 г. на обща стойност 41,98 лв., поради което договорът с нея бил прекратен, и на основание чл. 11 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер на 54,56 лв.

На 01.11.2019 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) и ответника Д. Ф. Р. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** с избрана абонатна програма „Тотал+“ с първоначален месечен абонамент в размер на 16,99 лв. и стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Съгласно този договор ползваните от абоната мобилни услуги били фактурирани за посочения абонатен номер. Фактурите били издавано ежемесечно, но потребителя се задължавал да заплаща услугите дори и да не е получил фактурата. С договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месени такси. Р. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни такси в периода 18.07.2020 г. – 17.10.2020 г. на обща стойност 50,98 лв., поради което договорът с нея бил прекратен, и на основание чл. 11 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер на 64,97 лв.

На 01.11.2019 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) и ответника Д. Ф. Р. е сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. На същата дата 01.11.2019 г. и във връзка с цитираното по-горе допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, между „Теленор България” ЕАД и Д. Ф. Р. бил сключен договор за лизинг, с който на потребителят е предоставено устройство марка NOKIA 2.2 Dual Black. Устройството е с обща лизингова цена 206,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски всяка, от които в размер на 8,99 лв. С договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи разликата между преференциалната и редовната цена на устройството, което му е предоставено. Р. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните лизингови вноски в периода 18.07.2020 г. – 17.10.2020 г. на обща стойност 26,97 лв., поради което договорът с нея бил прекратен, и на основание чл. 12 от договора за лизинг мобилният оператор обявил за предсрочно изискуеми всички непадежирали до този момент лизингови вноски в общ размер на 98,89 лв. На основание чл. 2, подт. „б“ от раздел IV от допълнителното споразумение, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока, на потребителя е начислена и разликата между пазарната цена на устройството и преференциалната цена по договор за лизинг в размер на 70,97 лв.

На 11.08.2020 г. между ищеца „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) и Д. Ф. Р. е сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** с избрана абонатна програма „Total+“ с месечен 2 абонаметн за първоначалният срок в размер на 30,99 лв. и със стандартен месечен абонамент след първоначалният срок в размер на 33,99 лв. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Съгласно този договор ползваните от абоната мобилни услуги били фактурирани за посочения абонатен номер. Фактурите били издавано ежемесечно като потребителя се задължавал да заплаща услугите дори и да не е получил фактурата. С договора е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месени такси. Р. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни такси в периода 18.07.2020 г. – 17.10.2020 г. на обща стойност 97,67 лв., поради което договорът с нея бил прекратен, и на основание чл. 11 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер на 91,45 лв.

На 11.08.2020 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) и ответника Д. Ф. Р. е сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** с избрана абонатна програма „Интернет по мярка“ с месечен абонамент в размер на 1,99 лв. Р. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните абонаментни такси в периода 18.07.2020 г. – 17.10.2020 г. на обща стойност 3,98 лв., поради което договорът с нея бил прекратен.

На 29.06.2022 г. „Йеттел България” ЕАД депозирали в съда заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1414/2022 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 669 от 30.06.2022 г., с която разпоредил Д. Ф. Р. да заплати на заявителя претендираните вземания в общ размер на 602,42 лв., ведно със законната лихва считано от 27.06.2022 г.

(подаване на заявлението по пощата). Заповедта обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание указанията на съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени три иска – с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1414/2022 г. на ШРС.

На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключените между страните 4 бр. договори за мобилни услуги. Доказан е безспорно и стойността на предоставените мобилни услуги. Тук съдът напълно се съгласява с изложеното в становището на ищеца по съществото на договора, че абонаментните услуги се дължат по силата на договора независимо от това дали потребителят е ползвал някакви услуги по тези договори или не. Това е стойността на задължението на търговеца да предостави постоянна възможност потребителят да ползва всички уговорени в договора услуги при договорените параметри неограничено в периода на действие на договора. Безспорно е доказан и размерът на претендираните допълнителни услуги. Те са били начислявани във всяка фактура, за съответния отчетен период.

Относно неустойката: Със споразумението 11.01.2018 г. между КЗП и „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) е била обявена за нищожна като неравноправна клаузата от договорите на „Теленор България” ЕАД, с които се предвижда, че при прекратяване на договор по вина на потребителя той дължи неустойка, както следва:

1/ в размер на сбора от дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на договора и 2/ в размер на разликата между цената на устройството по последната актуална ценова 3 листа на оператора към датата на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството цена по договора за лизинг. Вместо нея с цитираното споразумение съдържанието на тази клауза предвижда, че в тези случаи се дължи: 1/ неустойка в размер на сбора от дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечните абонаментни такси, както и стойността на отстъпките до края на периода на договора и 2/ неустойка в размер на разликата между цената на устройството по последната актуална ценова листа на оператора към датата на сключване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок от договора.

Това споразумение се прилага за всички нови договори на мобилния оператор от 12.01.2018 г., както и за всички действащи към тази дата договори. Настоящите договори са сключени след тази дата, поради което правилно ищецът е договорил и изчислил дължимата неустойка по този ред.

С оглед събраните доказателства съдът намира, че ответницата Д. Ф. Р. дължи н аищеца посочените в исковата молба суми на обща стойност 602,42 лв., което съвпада със стойността по издадената заповед за изпълнение. Длъжникът дължи и лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на задълженията.