Решение № 260035 от 01.03.2021, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 01.03.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар Ренета

Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 38 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата

Жалба от Ц.Т.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***№ 3, чрез адвокат С.Б., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4309214 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т.

4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ЕФ бил издаден в противоречие на материалния закон – не бил посочен автора (физическо лице), оспорва се годността на техническото средство, процесният контролиран участък не бил обозначен със съответния пътен знак в съответствие с цитирана нормативна уредба и не бил приспаднат 3 % толеранс при фиксиране на скоростта на техническото средство. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Ц.Т.М., не се явява и не се представлява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалвания ЕФ.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 28.12.2020 година в 13.26 часа по автомагистрала (АМ) „Марица” при км. 110+100 на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 642/13, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към ГКПП „Капитан Андреево”, моторно превозно средство (МПС) марка „Порше”, модел „Кайен с дизел” с държавен регистрационен номер СВ 96 69 МТ, със скорост 92 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 32 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4309214 на името на жалбоподателя М. в качеството й на ползвател на превозното средство, т.е. на лице, на което е предоставено превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № Із-305 от 04.02.2011 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. Фишът е връчен на лицето на дата

05.01.2021 година (, видно от Справка за нарушител/водач), като съгласно чл.

189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят М. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.

188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 28.12.2020 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен

Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 28.12.2020 година, времето (10.00 часа до 17.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – АМ „Марица” при км. 110+100, община Свиленград, област Хасково, за ограничението на скоростта - 90 км/ч разрешена скорост, посочена като общо ограничение и 60 км/ч като въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил в 13.26.07 часа с държавен регистрационен номер СВ 96 69 МТ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 95 км/ч, съответно наказуема установена скорост

– 35 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км.ч., като превишението е 32 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

От представения

Протокол № 5-52-20/15.04.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на

Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и

Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят М. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл.

189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозирането й в

Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ)

– процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от