Решение № 5267 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5267 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110113876 по описа за 2023 година

Производството е първоинстанционно, исково, по реда на ГПК от 2007г. Предявени са частични първоначален и насрещен осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът В. И. Й. твърди, че работил като актьор в ***, като бил колега и близък приятел с главния режисьор на театъра ***, с когото имал силна емоционална връзка и винаги се подкрепяли. Посочва, че ответникът бил директор на ***, като на 17.11.2022 г. на ищеца била връчена заповед на директора, с която се назначавала комисия, която да провери дали *** е отговорен за надраскване на вратата на кабинета на ПР-а на театъра. Ищецът поддържа, че получил заповедта непосредствено преди да изиграе представлението „Хъшове“ и това затруднило представянето му, като се почувствал изключително зле и бил в шок, тъй като намерил, че се опетнява името на уважавания от него ***. Изяснява, че бил диабетик и поради стресовата ситуация се наложило след представлението да приеме висока доза инсулин, тъй като се чувствал замаян, а на следващия ден посетил болнично заведение, в което било установено, че нивото на кръвната му захар е в пъти над нормите и кръвното му налягане е повишено, което се дължало на нервно психично напрежение.

Ищецът поддържа, че на 28.11.2022 г. бил повикан в кабинета на ответника, като последният му напомнил, че е запознат с длъжностна характеристика, съгласно която не следвало да опетнява името на театъра. Ищецът сочи, че това му се отразило зле и допълнително влошило здравословното му състояние, тъй като винаги е спазвал установените правила, а ответникът се държал арогантно и нарочно го притеснявал, заради доброто му отношение към ***. Твърди, че след тази среща с директора здравето му рязко се влошило и бил спешно хоспитализиран на 05.12.2022 г., като му било проведено болнично 1 лечение в продължение на 1 седмица. Посочва, че така му били причинени допълнителни неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като предявява частична претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000 лв., като сочи, че претендира едно обезщетение за неимуществени вреди, тъй като счита, че поведението на ответника допълнително е влошило здравословното му състояние, което е довело до хоспитализация на 28.11.2022г.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума, като по указания на съда, въпреки становището на защитата на ищеца, че се касае за едно продължаващо поведение на ответника, поради което и обезщетението е едно, по указания на СРС, уточнява, че претендира обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на двете случки – сумата от 500лева – частичен иск за сумата 5000лева, за случката на 17.11.2022г., както и сумата от 500лева – частичен иск за сумата 5000лева, за случката на 28.11.2022г., и претендира разноски.

Ответникът В. С. В. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Посочва, че не е осъществявал виновно и противоправно поведение, което да е в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди. Твърди, че не е връчвал процесната заповед на ищеца и не е нареждал на друг да я връчва, че същата не се е отнасяла за ищеца и че не е била със съдържание, което да е стресиращо или пък опетняващо името на ***. Излага подробни доводи, че е действал правомерно при издаването на процесната заповед, тъй като била налице жалба срещу *** за осъществена от последния дискриминация, което обстоятелство следвало да се провери от работодателя.

Счита, че евентуалните негативни преживявания на ищцовата страна са следствие от погрешен прочит на заповедта и непознаване на законите в страната. Поддържа, че оказаната лекарска помощ на 18.11.2022 г. не била вследствие от преживян шок и стрес, а от затихваща остра вирусна инфекция и евентуално от болестта захарен диабет, като липсвала причинна връзка с противоправно поведение на ответната страна. Ответникът твърди, че не е действал противоправно и на 28.11.2022 г., като негативните преживявания на ищеца се дължали единствено на негови противоречиви вътрешни възприятия и усещания. Обръща внимание, че на 05.12.2022 г. ищецът е хоспитализиран не по спешност, а по планов прием във връзка със заболяването му от захарен диабет, което не било в причинна връзка с поведение на ответната страна. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и не отговоря на принципа на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Предявен е и насрещен иск от В. С. В. против В. И. Й.. В насрещната искова молба ищецът В. В. твърди, че е директор на ***, а ответникът В. Й. – актьор в същия театър.

Поддържа, че на 29.04.2023 г. ответникът съставил публикация в профила си във „Фейсбук“, в която изложил клеветнически твърдения, обидни думи и квалификации по адрес на ищеца, със следното съдържание: „А... не мога да разбера... как ли се е случило ?!? Защото на 27ми, 04-ти бях "поканен на среща" с г-н В.. Охраната долу ме посрещна с нетърпение, изпрати ме задъхвайки се след мен по стълбите и изиска телефона ми, преди да вляза. Дадох им го, след като обясних на директора, че това е незаконно и че се прави само ако съм 2 арестуван в РПУ или влизам в Съдебна зала. Вътре се проведе разговор, около 50 минути, пред двама свидетели на г-н В., /които ще отрекат всичко 'нецелесъобразно за ръководството/, и без нито един мой свидетел. 'Разговорът' започна с подвиквания да седна и да не се усмихвам така, предизвикани от законосъобразния ми въпрос за личния ми телефон. Не седнах и продължих да се усмихвам, защото имам това лично право, /не страдам от хемороиди или лошо настроение/. Г-н В., директорът на НТ "Ив. Вазов" ме атакува с аргумента: "Ти, защо и докога ще продължаваш? Ти петниш името на ***! Ако не спреш - започвам процедурата по дисциплинарното ти уволнение.". А другият му бисер беше: "Каквото и да си кажем - валидно е само това, което е записано "в буквата на закона" документираното!". Г-н В. - не петня името на театъра, в който работя от 20 години и в който са играли учителите ми... Вие сте за незабавно махане, психиатричен преглед и освобождаване от длъжност, поради вреди в културната ни институция и наследство. Това е моето лично мнение, което отказва да се подчини на заповеди, като : "Седни!" и "- Не се усмихвай!"... Ще се видим в съда, заедно с колегата ми *** и с други колеги, които са във възторг от вашите мутренски изпълнения… още един дългогодишен служител на театъра е бил притиснат да напусне преди два дни. /жена, професионалист, с профилиран опит и със заболяване /. Обиждана е, заплашвана е... и е напуснала насилствено - поради психически тормоз. Има заповед от директора да не пристъпва на територията на театъра./. " - Не мога ли да се взема поне шевната машина, тя си е моя ?", попита ме жената... “ Според ищеца В. с гореописаното бил характеризиран като човек за незабавно махане, психиатричен преглед и освобождаване от длъжност, поради вреди в културната институция и наследство и е квалифициран като лице с мутренски изпълнения, който освен това притиска, обижда и заплашва служители на театъра да напуснат работа, като им оказва психически тормоз, включително е заплашвал ответника с дисциплинарно уволнение.

Ищецът твърди, че публикуваното от ответника съдържание не отговаряло на истината, било обидно и засягало достойнството, честта, репутацията и доброто му име, като излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че публикацията е достигнала до голям брой хора, тъй като аудиторията й не била ограничена, а освен това ответникът имал много приятели и почитатели, които следвали профила му. Поддържа, че е високо образована публична личност, с голям професионален опит и заемащ винаги високи позиции, като се е ползвал с репутация и добро име, които били сериозно нарушени, вследствие от процесната публикация. Ищецът намира, че ответникът е нарушил допустимата свобода на изразяване, уредена в Конституцията на Република България и в Европейската конвенция за защита правата на човека, с което му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в нарушена чест, репутация, добро име, стрес, тревога, социално дистанциране и липса на сън. Посочва, че публикацията е достигнала и до негови близки, като все още не е изтрита и продължава да внушава погрешна негативна морална и професионална оценка за ищеца. Оценява претърпените вреди на 10 000 лв., като отправя частична претенция за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2000 лв., ведно със законна лихва от датата на насрещната искова молба – 13.06.2023 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

3

Ответникът по насрещния иск В. И. Й. е депозирал отговор на насрещната исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Поддържа, че в процесната публикация е изразил лични впечатления и оценка от среща с В. и е описал ситуацията и отношението спрямо него. Оспорва да са налице обидни или клеветнически твърдения, както и ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

Предварителни въпроси.

В рамките на гражданското съдопроизводство, съдът е обвързан в произнасянето си от твърденията на страните. Това означава, че в случай, че ищецът, в исковата молба, и уточненията, твърди, че определено поведение на ответника му е нанесло неимуществени вреди, то съдът е обвързан да се произнесе именно по въпроса дали ответникът е имал посоченото от ищеца поведение, и дали то съставлява деликт /непозволено увреждане/ по смисъла на закона. Същевременно, ако в рамките на производството се установи, с доказателствата, че ответникът е осъществил други действия , непосочени от ищеца, то съдът не може да се произнесе по тях, защото новите действия са предмет на друг иск.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че към 17.11.2022г. , В.

Й. е назначен на длъжността „актьор“ в *** по трудов договор, сключен през 2009г., че считано от 4.2022г., В. В. е директор на ***, че ищецът В. Й. страда от хроничното заболяване „захарен диабет“ – инсулинозависим тип, което заболяване е съобщено на работодателя, че ищецът Й. и *** са в близки отношение; че ищецът Йорданов на 28.11.2022г. бил повикан в кабинета на директора, като между страните по делото бил проведен разговор, и в този разговор, В. напомнил на Й., че е подписал длъжностна характеристика и трябва да я спазва; че на 5.12.2022г. ищецът Й. бил хоспитализиран, че на 29.04.2023 г. В. И. Й. е написал и публикувал чрез профила си във „Фейсбук“ публикация с посоченото в насрещната искова молба съдържание, както следва: „А... не мога да разбера... как ли се е случило ?!? Защото на 27-ми, 04-ти бях "поканен на среща" с г-н В.. Охраната долу ме посрещна с нетърпение, изпрати ме задъхвайки се след мен по стълбите и изиска телефона ми, преди да вляза. Дадох им го, след като обясних на директора, че това е незаконно и че се прави само ако съм арестуван в РПУ или влизам в Съдебна зала. Вътре се проведе разговор, около 50 минути, пред двама свидетели на г-н В., /които ще отрекат всичко 'нецелесъобразно за ръководството/, и без нито един мой свидетел. 'Разговорът' започна с подвиквания да седна и да не се усмихвам така, предизвикани от законосъобразния ми въпрос за личния ми телефон. Не седнах и продължих да се усмихвам, защото имам това лично право, /не страдам от хемороиди или лошо настроение/. Г-н В., директорът на НТ "Ив. Вазов" ме атакува с аргумента: "Ти, защо и докога ще продължаваш?