Решение № 140 от 27.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 670/13.12.2023 г. по гр. д. №706/2022г. ОС- Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Е.

Й., ЕГН**********, от с.Ореш, община Свищов, ********, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, след като е бил обвинен в извършване на престъпление, за което e образувано ДП № 437/2017г. на РУ на МВР Свищов и което е било прекратено, като е отхвърлил иска за разликата от 10 000 лв., до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Присъдени са разноски- Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Е. Й. сумата 300 лв. разноски по делото.

Въззивни жалби срещу решение №670/13.12.2023г., са подадени от двете страни по делото.

Прокуратурата на РБ обжалва съдебният акт в осъдителната част, като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Излагат се съображения, че не е доказано негативно въздействие върху личността, психиката и здравето на ищеца, вследствие на воденото срещу него наказателно производство, от което да е настъпило психическо разстройство и инсулт. Съдът не разграничил, че от описаните в исковата молба 7 категории неимуществени вреди ПРБ отговаря единствено за посочените в т. 5/, а всички останали касаят фактическите и юридически действия на полицията при задържането на Й., имащи характер на административна дейност. Не било отчетено, че наказателното производство срещу ищецът е водено само в досъдебната му фаза, в изключително кратък срок- привлечен като обвиняем с постановление 1 от 13.10.2017г., предявено на 17.10.2017г., а наказателното производство е прекратено с постановление на РП- Свищов от 28.11.2017г.- т.е. период от 1 месец и 10 дни. Съдът не взел предвид, че не са извършвани никакви други следствени действия срещу Й. освен привличането му, бил е обвинен за престъпления, които не са „тежки" по смисъла на НК и му е наложена найлеката мярка за неотклонение „подписка". При такава ниска степен на държавна принуда не могат да произтекат вредни последици за психиката на ищеца в такъв обем, които да обосноват вреди, подлежащи на обезщетяване в търсения размер. Свидетелските показания не доказали никакви преки вреди за ищеца от наказателно- процесуалната фаза на делото . Неправилно били приети заключенията на двете експертизи, като обосноваващи уврежданията на здравето на Й. в резултат от воденото дело. Депресивното разстройство при ищеца възникнало преди 5 години, при адаптация към предхождащо стресогенно събитие. Налице била фамилна обремененост на ищеца, предвид епикризата на майка му /л.40 от делото/. Рецидивиращото депресивно разстройство, установено при Й., било с бавно начало отпреди 3 години - с начален период към март 2017г., а не към 05.10.2017г. , както приело вещото лице. Това дало основание на решаващия съдия по адм.д. №701/2022г. на АдмС- В. Търново да не приеме заключението на същото вещо лице при преценка за наличието на неимуществени вреди изразяващи се в психическо разстройство. Заключението на приетата СМЕ също не подкрепяло ищцовата претенция- прекараният през 2018г. инсулт можел да е резултат от различни рискови фактори, като изрично е заявено, че изминалият период от време прави невъзможно да се посочи налице ли е причинно- следствена връзка с воденото производство . Въпреки това съдът приел, че тази експертиза подкрепя ищцовите твърдения.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част, като предявеният иск се отхвърли, в условията на евентуалност- обезщетението да се намали на 500 лева, както и разноските.

Във въззивната жалба на Ст. Й., чрез адв. Т., решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 10 000 лева до предявения размер от 50 000лв., като неправилно. При определяне обезщетението за неимуществени вреди, в нарушение на чл.4 ал.1 ЗОДОВ съдът дал приоритет на степента и характера на вината на прокурора, с оглед продължителността на провежданото досъдебно производство, имаща значение само, ако вредоносните последици не са довели до болестни състояния, представляващи трайни негативни изменения в здравето. В конкретният случай от експертизата и медицинската документация се установявало продължително и трайно изменение в психичното здраве на ищеца- „рецидивиращо депресивно разстройство“, причинна връзка с настъпИ.т впоследствие мозъчен инсулт, представляващ допълнително увреждане на здравето. Началото на здравословните проблеми било поставено от негативните стресови преживявания в резултат на неоснователно образуваното ДП. Установено било и трайно нарушение в общуването, а заболяванията се проявили в следствие на стреса и довели до прекратяване на трудовата дейност. Обезщетение се дължало не само за причинения стрес, а и з а обективно развити заболявания, настъпили под въздействие на стреса или последвали в причинно следствената верига предизвикана от стреса. Психическия стрес и негативни преживявания били част от комплекса обективни фактори, обусловили настъпването на инсулта, както посочило вещото лице и основен фактор от комплекса фактори 2 допринесъл за настъпване на заболяването- мозъчен инсулт. От показанията на разпитаните свидетели се установявал и друг характер на вредите освен болестен, а именно негативна промяна в общуването и трудовата реализацияслед 05.10.2017г. ищецът е бил психически напрегнат, а през 2018г. прекратил обработването на земите си, в поведението му настъпила коренна промяна, затворил се в себе си и престанал да общува.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се присъди пълната претендирана сума обезщетение. Претендират се разноски.

Първоинстанционният съд е изложил съображения в съдебният си акт, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на образуваното и прекратено спрямо него досъдебно производство, е в размер на 10 000 лева. Приел е, че макар да е продължило по- малко от два месеца, след прекратяване на производството са настъпили неблагоприятни последици, свързани съ с здравословното състояние на Ст. Й. , начина му на живот и социални контакти- според заключението на изслушаната съдебно- психиатрична експертиза е възникнало рецидивиращо депресивно разстройство в периода на адаптацията към последиците на стресогенно жизнено събитие. След преживят стрес станал напрегнат, не можел да спи, лекуван е при невролог с антидепресанти без добър терапевтичен ефект, през 2020, 2022 и 2023г. е провел лечение в МОБАЛ Белене с диагноза рецидивиращо депресивно разстройство по повод на влошено психично състояние, изразяващо се в потиснатост, тревожност, затруднение в ежедневието и чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето. Съдът е посочил, че при преценка размера на дължимото обезщетение взема предвид продължителността на наказателното преследване- по-малко от два месеца, обстоятелствата, че образуваното против него наказателно производство е увредило сериозно здравето на ищеца, отразило се е на отношенията и социалните му контакти станал затворен и необщителен, повлияло е негативно и върху работата му.

Ищецът получил и увреждане на нервната система, вследствие получения на 26.05.2018г. исхемичен инсулт, като периода от задържането до прекратяване на досъдебното производство не изключвал възможността именно те да са началото на генезата на заболяването и настъпилите в следствие физически увреждания в конкретния случай. Разпитаните по делото свидетели посочили като основна причина за влошаване на здравословното състояние именно полицейското задържане на С. Й. и предприетите против него действия от полицейските органи.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и обсъди възраженията във въззивните жалби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС- Велико Търново е предявен иск от С. Й. от с. Ореш, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, срещу Прокуратурата на РБ за неимуществени вреди от образуваното през 2017г. срещу него и след това прекратено в рамките на 1 м. и 22 дни досъдебно производство, за престъпления по чл. 270 и чл.325 НК. Първоначално с исковата молба е предявен и иск за претърпени неимуществени вреди, причинени по повод полицейско задържане на 05.10.2017г., по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ , против ОДМВР, но в тази част производството е прекратено пред ОС- Велико Търново и е изпратено по компетентност на Адм. съд- Велико Търново.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

3

Наказателното производство против ищецът С. Е. Й. е образувано на 05.10.2017г.- ДП №437/2017г. на РУ - МВР Свищов, за престъпление по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК.

С прокурорско постановление от 13.10.2017г. на ищецът Й. е повдигнато обвинение за престъпления по чл.270, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.325, ал.2, вр. ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за това, че: на 05.10.2017г. в с. Ореш, общ. Свищов, в съучастие с E. Й., с цел да попречи и осуети извършването на проверка на документите и редовността на управляваното от него МПС „Фолксавген голф" с peг. № ВТ 33****, редовността и валидността на Свидетелство за управление на МПС и личната карта, противозаконно пречил на орган на властта- полицай С. П. Й., полицай В. Г., полицай Р. Р., полицай М. Г., да изпълнят задълженията си по служба проверка на МПС ,СУМПС и личната карта /чл.70,ал.1,т. 1,вр.чл.64,ал. 1 от ЗМВР и чл. 165,ал.2,т.1 от ЗДвП /, като отказвал да представи личната си карта за проверка на неговата самоличност, отказал да изпълни полицейско разпореждане от страна на полицейските служители, след няколкократно отправено полицейско разпореждане да преустанови противозаконното си грубо поведение спрямо полицейските служители; на публично място на ул.

„Бендера" извършвал непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явното му неуважение към обществото- държал се грубо и арогантно спрямо органите на властта- пол. С. П. Й., полицай В. Г., полицай Р. Р. от РУ МВР- Свищов, изпълняващи задълженията си по проверка на редовността на МПС и СУМПС на самият С. Й., отправял обиди и закани спрямо тях- „че Господ ще ги накаже тях, жените им и децата им", след дадени устни разпореждания да не пречи на извършваната проверка по чл.

165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, той не е изпълнил полицейското разпореждане, продължил със заканите и обидите, оказал съпротива на органите на властта като тикнал полицай Станислав Йончев, което наложило спрямо него да бъдат използвани помощни средства - белезници.

Постановлението е предявено на 17.10.2017г. лично на лицето С. Й. в присъствието на адвокат.

Взетата мярка за неотклонение при предявяване на обвинението е „подписка“.

С постановление от 28.11.2017г. на РП- Свищов досъдебното производство срещу С. Й. е прекратено и взетата мярка за неотклонение „подписка“ е отменена.

Пред първата инстанция е изготвена съдебно- психиатрична експертиза, приета като доказателство по делото. Вещото лице е посочило, че преди датата на инцидента, на събитието- 05.10.2017г. , ищецът Й. не е имал диагностицирани психични заболявания. Рецидивиращо депресивно разстройство е възникнало в периода на адаптацията към последиците на стресогенно жизнено събитие. Заболяването е от преди 5 години- след преживян стрес станал напрегнат, не можел да спи, лекуван е при невролог с антидепресанти без добър терапевтичен ефект. През 2020, 2022 и 2023г. е провел лечение в МОБАЛ Белене с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство по повод на влошено психично състояние, изразяващо се в потиснатост, тревожност, затруднение в ежедневието и чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето. Според заключението, възможно е като причина за възникването на депресията да се посочи предшестващо неблагоприятно жизнено събитие- преживени уплаха, 4 стрес и психично напрежение по време на воденото срещу него досъдебно производство. При ищеца Й. не са наблюдавани светли периоди, постоянно е на поддържащо антидепресивно лечение, последното лечение е от 31.08.2023г. до 30.09.2023г. в психиатрично отделение на МОБАЛ Белене с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод умерено тежък. Вещото лице е посочило, че не може да се даде срок за възстановаване и прогноза за психичното заболяване.