Определение № 2054 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2054 гр. София, 08.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20268002900806 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 295, ал. 1 вр. с чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “БРОМАК” ЕООД (н.), ЕИК 030090459, против решение № 108/11.03.2026 г. по в.т.д. № 814/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 състав, с което е потвърдено решение № 18/04.01.2023 г. по т.д. № 498/2022 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав.

С първоинстанционното решение на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на “БРОМАК” ЕООД с начална дата 31.12.2018 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност, наложени са запор и възбрана върху имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието и производството по делото е спряно.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания по чл. 281, т. 3, предл.1, 2 и 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване се свежда до неправилна преценка на въззивния съд при изчисляване стойностите на коефициента за обща ликвидност на дружеството длъжник, предвид приетото, че в числителя на формулата трябва да бъде поставена само стойността на паричните средства в безсрочни сметки (депозити) и да бъдат изключени всички други краткотрайни активи по изготвените от вещото лице баланси за изследвания период, които неправилно са счетени за несъбираеми. Възразява се срещу извода на въззивната инстанция, че не следва да се кредитира заключението на съдебно-икономическата експертиза в частта относно стойностите на финансовите показатели на дружеството и събираемостта на вземанията на “БРОМАК” ЕООД, вкл. вземането му от “КТБ” АД (н.). Развиват се подробни съображения, че възприетата от съда несъбираемост на вземанията на 1 дружество се основава на превратен анализ на събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът, че предвид наложените запори от НАП и КОНПИ вземането на “БРОМАК” ЕООД от “КТБ” АД (н.) следва да се приема за несъбираемо, както и че вземанията на КОНПИ, непредявени в производството по несъстоятелност на “БРОМАК” ЕООД, не са погасени поради неприложимост на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд е нарушил указанията, дадени от ВКС в решение № 151/10.10.2024 г. по т.д. № 629/2024 г. на I т.о., като е извършил преценка на обстоятелства, които не са посочени от касационната инстанция, и не е изпълнил указаното му и предвидено в императивната разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ задължение служебно да събере доказателства за ликвидността на краткосрочните инвестиции, включени в активите на “БРОМАК” ЕООД. Последното е било вменено неправилно в доказателствена тежест на дружеството. Изтъква се, че презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, послужила за определяне началната дата на неплатежоспособност, е приложена погрешно, като предвидените в същата три години са броени от последния “обявен” годишен финансов отчет на дружеството – този за 2018 г., а не от “заявен” такъв, както се изисква.

Поддържа се тезата, че презумпцията не е пречка длъжникът да представи съставените, но необявени ГФО като доказателства в производството по несъстоятелност, както е направено в случая за периода 2019 г. – 2022 г., но същите са били игнорирани от въззивната инстанция. По тези доводи се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ, както и присъждане на разноските по делото за всички инстанции.

Във връзка с така заявените оплаквания в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационен контрол на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като се твърди, че от решаващо значение за изхода на спора са следните въпроси:

1. “Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?”;

2. “Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивния срок по чл. чл.

688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?”;

2

3. “Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т.ч. да назначи съдебна финансовоикономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?”;

4. “Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?”;

5. “Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл.

294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?”.

По отношение на първия и втория въпрос се поддържа наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По третото питане се твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с трайната практика на касационната инстанция – решение № 179/30.10.2017 г. по т.д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 14/16.01.2025 г. по т.д. № 1723/2023 г. на ВКС, II т.о., решение № 18/10.05.2019 г. по т.д. № 1845/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 149/10.06.2025 г. по т.д. № 1533/2024 г. на ВКС, решение № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 191/11.07.2025 г. по т.д. № 126/2024 г. на ВКС, решение № 241/21.06.2012 г. по т.д. № 158/2012 г. на ВКС, II т.о. По четвъртия въпрос се сочи, че е налице хипотезата на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствие на обжалвания съдебен акт с разрешението, дадено в каузалната практика на касацията - решение № 418/27.06.2024 г. по гр.д. № 1665/2023 г. на ВКС, III г.о., а по петия – с решение № 344/01.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 88/09.05.2011 г. по гр.д. № 1062/2009 г. на ВКС, II г.о., решение № 115/30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на ВКС, II т.о.

Иска се допускане на касационен контрол и на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, с твърдения, че в разрез с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ въззивният съд е намерил за недоказано съществуването в актива на предприятието на краткосрочни инвестиции в посочения размер и е приложил презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ при грубо нарушение на правилата на формалната логика.

От ответника по касация “ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ” ЕООД, 3

ЕИК 175409154, е подаден отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на искането за допускане на касационна проверка и се оспорва депозираната касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК въззивната инстанция, сезирана с жалба на длъжника “БРОМАК” ЕООД, е съобразила указанията в решение № 151/10.10.2024 г. по т.д. № 629/2024 г. на ВКС, I т.о., акцентиращи върху задължението на съда да съобрази при анализа на цялостното икономическо състояние на длъжника структурата на активите - дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не. Във връзка с това на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ служебно са събрани доказателства чрез назначената съдебно-счетоводна експертиза, изследвала икономическото състояние на въззивника в периода 2018 г. - 2022 г. Въз основа на данните от същата, решаващият състав на САС е анализирал събираемостта на отразените в актива на предприятието краткосрочни вземания, имащи решаващо значение при определянето на стойностите на икономическите показатели, които показват способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, както и неговата финансова независимост от кредиторите му.

По отношение на най-голямото по размер вземане – включеното в списъка на приетите вземания на “КТБ” АД (н.) вземане в общ размер на 11 062 000 лева, въззивният съд е посочил, че част от него ( 2 866 626,54 лева общо) е била разпределена в полза на “БРОМАК” ЕООД по четири частични сметки, но сумите не били изплатени поради наложени запори върху сметките на дружеството. Изтъкнал е, че наличието на наложени запори върху сметките на ответника е факт, който принципно е достатъчен да обуслови извод за несъбираемост на вземането за един неопределен и надхвърлящ една година период от време, в който титулярът е лишен от правото да се разпорежда с паричните средства. Съобразил е, че четири запора са наложени за обезпечаване на публичните вземания на Н АП за суми на обща стойност 24 065 092,59 лева. С определение № 1317/28.03.2025 г. по т.д. № 498/2022 г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав, на основание чл. 692 ТЗ по подадено от длъжника възражение с вх. № 27269/22.03.2023 г., е изключено от списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ (обявен в Търговския регистър на 17.03.2023 г. ) вземането на НАП в частта по т. 2.1 за сумата в общ размер 26 969 657,41 лева, от които до 04.01.2023 г. (датата на 4 решението за откриване на производство по несъстоятелност) главница от 11 608 701,88 лева, лихви в общ размер на 15 209 892,05 лева, както и законна лихва за периода 04.01.2023 г. - 14.02.2023 г. в размер на 150 973 ,48 лева. При тези данни въззивният състав е намерил за основателно възражението на длъжника за недължимост на вземанията на НАП, тъй като с погасяването им по давност е отпаднало основанието за налагане на запорите и за длъжника е възникнало правото да сезира публичния изпълнител по реда на чл. 208, ал. 1 ДОПК с искане за тяхната отмяна. По отношение на шест запора, наложени според заключението на експертизата за обезпечение на иска на КОНПИ по чл. 72, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 и чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) на обща стойност 2 211 836 353,34 лева, въззивният съд е взел предвид, че с определение от 9.10.2023 г. по гр.д. № 3406/2016 г. на Софийски градски съд, І-15 състав, производството по делото е било частично прекратено на основание чл. 233 ГПК относно следните суми: 1) 185 130 773,70 лева, получена през 2009 г. при продажбата на 1 800 000 броя акции от капитала на “КТБ” АД; 2) 25 392 655,46 лева, получена през 2011 г., представляваща 74.69 % от продажната цена на акциите на “КТБ” АД; 3) 45 509 100 лева, получена през 2012 г. при продажбата на 606 788 броя акции от капитала на “Булгартабак Холдинг” АД ;