Решение № 189 от 26.11.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. В, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20241300500373 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от взискателя-Чл.435 ал.2 т. ГПК/.

Образувано е по жалба на Община В, Представлявана от д-р ЦЦ, Кмет на Община В, ЕИК: ****, с адрес: ***, тел.: **** чрез упълномощен процесуален представител АК -юрисконсулт на Община В срещу постановление за отказ от 09.10.2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител ВТ с рег. №*** с район на действие Окръжен съд В по изпълнително дело №2024***0400425 по описа на съдебния изпълнител.

Иска се да бъде отменено Постановлението за отказ от 09.10.2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител ВТ рег. №*** по изпълнително дело№2024***0400425, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да се постанови решение, в което да се приеме за неоснователно и необосновано събирането на адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на сумата от 400.00 лева и при условията на евентуалност евентуалност да се намали размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Претендират се и направените в настоящото производство съдебно1 деловодни разноски в размер на 25.00 лева за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Твърди се ,че неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваното постановление съдебният изпълнител бил възложил в тежест на длъжника Община В разноски по изпълнителното дело в размер на 400.00 лева - адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя поради следните съображения:

1.

По изпълнителното дело липсвали доказателства да е платено адвокатско възнаграждение в посочения размер от взискателя на адвоката.

2.

При условията на евентуалност се обжалва отказа на частния съдебен изпълнител да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лева на пълномощника на взискателя, като прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуването и представителството по това изпълнително дело за горницата над 200 лева без ДДС, като неправилен, необоснован и незаконосъобразен.

Сочи ,че с възражение пред ЧСИ ВТ Община В била възразила, че размерът на адвокатското възнаграждение в размер на 400.00 лева, посочен в Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №2024***0400425 е прекомерно висок и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело.

С Постановление за отказ от 09.10.2024 г. ЧСИ ВТ била оставила без уважение възражението ни за намаляване на същото до размера на сумата от 200.00 лева.

Поддържа се ,че неправилно и необосновано в обжалваното постановление за отказ съдебният изпълнител бил приел, че в настоящото производство по изпълнителното дело се дължи хонорар както за образуването му, така и за неговото водене, тъй като освен иницииране на производството, пълномощникът на взискателя не бил затруднен при откриване на длъжника или негово имущество или да е бил затруднен при избор на изпълнителни способи.

Сочи,че Община В имала публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представлявали правна сложност, което обосновавало извода, че 2 претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

В конкретния случай Община В била платила задължението си в срока за доброволно изпълнение, поради което не можело да се обоснове извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията и нямало основание в негова тежест да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, доколкото предприемането на такива в срока за доброволно изпълнение не било нужно.

Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а именно образуване на делото - полагаемото възнаграждение било в размер, а именно 200 (двеста) лева.

Твърди се ,че към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, получена в Община В по описа на ЧСИ било извършено само действие по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след нея други действия не са били извършени, тъй като дължимата сума била заплатена в срока за доброволно изпълнение. Размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар бил прекомерен предвид правната и фактическа сложност на изпълнителното производство - т.3 от Тълкувателно решение (ТР) №6 от 06.11.2013 г. по т. дело №6/2012 г. на ВКС, както и приложимата норма по чл.78, ал.5 от ГПК.

Поддържа,че с нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв. било въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното означавало, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т.н. Ето защо приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следвало да бъде намален до минимума, определен с чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 53 от Етичния кодекс на ЧСИ, частният съдебен изпълнител правел и приемал само онези разноски по изпълнението, 3 които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото.

Основният аргумент на Община В за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение като прекомерно се отнасял до липсата на извършени други изпълнителни действия освен молбата за образуване на изпълнително дело, както и поради липсата на фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, което не можело да обоснове приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения се поддържа,че изпълнителното дело не се характеризира с каквато и да е правна и фактическа сложност, което обуславяло прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и приложението на чл. 78, ал.5 от ГПК - изпълнителното дело не се отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, то било елементарно и от фактическа, и от правна страна, поради което адвокатския хонорар се явявал прекомерен и на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските за адвокатски хонорар, които длъжникът следвало да заплати ,възлизали на 200.00 лева.

Обжалва се размера на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, който се твърди ,че е неправилно и необосновано завишен и се иска същият да бъде намален.

Разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ сочела, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл. 83, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) таксите по изпълнението се събирали за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събирали в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбирало само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т.26 от Тарифата не се дължала. Заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлявали направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включвали в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата. Противното би означавало да се събират такси върху разноските и върху самата такса по т.26 4 следвало да се дължи такса по т.26, върху която също се дължи такса и т.н., което не отговаряло законодателната идея. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение не следвало да се начисляват и събират.

Съгласно т.26, б. „е“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е над 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Според забележка т.4 към т.26 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

В същия не следвало да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и мотивите на решение №517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/2009 г. на ВКС, III ГО.

Доколкото съдебният изпълнител бил определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното адвокатско възнаграждение, обжалваното постановление следвало да се отмени като незаконосъобразно и неправилно и да се намали съответно дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, включително и поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в изпълнителното дело.

ЧСИ ВТ неоснователна. е депозирала становище,в което поддържа ,че жалбата е След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Изпълнително дело №2024***0400425 по описа на ЧСИ В.Т е образувано във основа на молба вх.№11171/05.09.2024 г. на “БВИГ”” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление на дейността: град С, ***, представлявано заедно от Изпълнителните директори НДЧ и ТИИ, чрез пълномощника си адв.ПА от АК-П със съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: гр.П, ***, адв.ПА Тел. ****; моб.тел. **** срещу Община В за сумата от 256,24 лв.главница и 400 лв.направени деловодни разноски.

Длъжникът е поканен с покана за доброволно изпълнение изх.

№7277/13.09.2024 г. да заплати главница 256,24 лв.,законната лихва върху главницата в размер на 62,92 лв. за периода 28.10.2022 г. -27.09.2024 г.,450 лв. присъдени разноски ,400 лв.приети разноски за адвокатски хонорар и сумата от 263,24 лв.,от които 127 лв.авансови такси и пропорционална такса по т.26 по тарифата към ЗЧСИ в размер на 136,12 лв.

5

Длъжникът Община –В е подал възражение вх.№12277/08.10.2024 г.срещу поканата за доброволно изпълнение,в което са развити доводи ,идентични с тези в жалба на Община В, представлявана от д-р ЦЦ, Кмет на Община В, ЕИК: ****, с адрес: ***, тел.: **** чрез упълномощен процесуален представител АК -юрисконсулт на Община В срещу постановление за отказ от 09.10.2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител ВТ с рег. №*** с район на действие Окръжен съд В по изпълнително дело №2024***0400425 по описа на съдебния изпълнител .С постановление за отказ изх.№7691/09.10.2024 г. на ЧСИ В.Т е отказано да се намали приетия адвокатски хонорар ,а по направеното искане за преизчисляване на таксата по т.26 от Тарифака към ЗЧСИ не е взето отношение.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано лице - длъжникът по изпълнението и същата попада в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следното:

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства да е платено адвокатско възнаграждение,тъй като още с молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено извлечение от банкова сметка, удостоверяващо плащането на договореното адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е и твърдението, че платеното адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер и следва да бъде намалено,тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба №1 на ВАдС, а именно 400.00 лева-този размер е формиран както следва:200.00 лева - за образуване на делото, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 на ВАдС и