Решение № 194 от 22.12.2023, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. Видин,

22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Шести административен състав в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Борис Борисов при секретаря

Валерия Шутилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Борисов

Административно дело №

160 по описа за

2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба на Н.З.М.

*** против Уведомително писмо изх. № 02-050-6500/688-13 от 22.05.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което нe e оторизирана сумата от 32328,96 лв. по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП).

С изрично писмено становище, жалбоподателят е конкретизирал, че оспорва фактическите констатации, посочени в Таблица 3 „Площи по ЗДП“, относно неспазване изискванията за диверсификация и изискването на екологично насочени площи (ЕНП). Не оспорва фактическите констатации досежно установените наддекларирани площи, посочени в Таблица 1 „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021“ от Уведомителното писмо.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното уведомително писмо е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, противоречие с целта на закона и неустановяване на обективната истина. Сочи, че исканото подпомагане по схемата зелени директни плащания (ЗДП) е отказана, тъй като според административния орган не са спазени изискванията за диверсификация по чл.44 от Регламент 1307/2013г. Същевременно това не се изисква за земеделски стопанства, които са сертифицирани като биологични или са в преход към биологично производство и отговарят на условията за допустимост по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), което се отнася и за жалбоподателя. В този случай получаването на ЗДП става автоматично, след ежегодно подаване на заявление.

С изрично писмено становище, жалбоподателят е конкретизирал, че при обжалването на акта, не оспорва фактическите констатации досежно установените наддекларирани площи, посочени в Таблица 1 „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021“ от Уведомителното писмо.

Иска се от съда да отмени отказа и да присъди деловодните разноски.

Ответникът по делото - зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище конкретизира, че с прекратяването на договора за сертификация на жалбоподателя с контролиращото лице преди края на годината, за която е заявено подпомагането, всички заявени от жалбоподателя парцели, вече не попадат в изискването на параграф 11, чл.43 на Регламент 1307/2013 и за него е възникнало задължението стопанството му да отговаря на изискванията на чл.44 и чл.46 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013. Детайлно обяснява защо жалбоподателят не отговаря на тези изисквания.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят

Монов, в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, е подал Общо заявление за подпомагане за 2021г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 0525052118064 и УРН 373515 от 13.05.2021г. за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемата за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/, Биологично земеделие /Мярка 11/, като е приложил и копие на договор с контролиращо лице. Декларираните площи са 285,81 ха. В резултат на извършената автоматична проверка на въведените данни в системата е установено по отношение на декларираните данни за ЗДП, че е спазено изискването за диверсификация, като не са приложими изискванията за дялове на културите.

С

Уведомително писмо изх. № 02-050-6500/688 от 13.01.2023 г., от исканата сума 34763,07 лв., Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е оторизирал сумата от 2434,11 лв. и е постановил отказ за 32328,96 лв. В тази му част уведомителното писмо е обжалвано, в резултат на което с Решение № 67/03.04.2023г. по административно дело № 38/2023г., Административен съд Видин е отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно мотивиране на акта.

При новото произнасяне е издаден сега обжалваният административен акт. Той преповтаря резултата от предходното уведомително писмо, като са приложени и обяснения на таблиците, съдържащи „Площи по ЗДП“, относно неспазване изискванията за диверсификация и изискването на екологично насочени площи (ЕНП), както и е посочено основанието за прилагане на изискванията на чл.44 (диверсификация на културите) и чл.46 (екологично насочени площи) от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, а именно предсрочното прекратяване на договора с контролиращото лице.

Жалбоподателят изрично е посочил, че оспорва фактическите констатации, посочени в Таблица 3 „Площи по ЗДП“, относно неспазване изискванията за диверсификация и изискването на екологично насочени площи (ЕНП), но не оспорва фактическите констатации досежно установените наддекларирани площи, посочени в Таблица 1 „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021“ от Уведомителното писмо.

Видно от съдържащите се в административната преписка доказателства, на жалбоподателя в качеството му на земеделски производител е издаден сертификат за съответствие с Регламент /ЕС/ 834/07 и 889/08 с дата на инспекцията 17.06.2021г. с валидност на сертификата до 31.12.2022г. на описаните в анекса към сертификата площи. Видно от писмо от 30.11.2021г. на „Серес-сертификация на еклогични стандарти“ ООД, договорът за сертификация с жалбоподателя е прекратен по негово искане, като съобразно служебна бележка изх.№ И-2107/07.12.2021г. описаните в нея имоти са включени в стопанството на оператора „ММС68“ ЕООД и сертификацията им не е прекъсната.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която установява, че намалението е изчислено правилно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

Обжалваното писмо е постановено от компетентен орган-Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" съобразно заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022г. за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, който в съответствие с чл.20а от ЗПЗП е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС /чл.11 и чл.11а от ЗПЗП/, като съгласно §1, т.13 от

ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Възможността за делегиране на правомощия на зам.изпълнителен директор на фонда е предвидена в чл.20а, ал.3 от ЗПЗП.

От формална страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Дали тези фактически и правни основания са материално законосъобразни е въпрос на разглеждане на жалбата по същество.

За да намали исканата сума за оторизация за 2021г., административният орган е приел, че фактът на прекратяване на договора за сертификация на жалбоподателя с контролиращото лице преди края на годината, за която е заявено подпомагането, означава, че всички заявени от него парцели отпадат от правото на пряко плащане, предвидено в §11, чл.43 на Регламент 1307/2013, и за него е възникнало задължението стопанството му да отговаря на изискванията на чл.44 и чл.46 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013.

Настоящият състав на съда, споделя извода на административния орган, че определящият въпрос за наличието на основание за директни пращания е дали стопанството на жалбоподателя е сертифицирано или не за 2021г., тъй като контролът за биологично производство се осъществява въз основа на сключен договор за контрол и сертификация.

Както вече беше посочено, към датата на подаване на заявлението – 13.05.2021г., сертификатът на жалбоподателя е бил валиден и то до датата 31.12.2022г.

Договорът му за сертификация с контролиращото лице „Серес-сертификация на еклогични стандарти“ ООД е прекратен на 30.11.2021г. това е направено по искане на самия жалбоподател. Но сертификацията на имотите, с които е кандидатствал жалбоподателят не е прекъсната, тъй като те са преминали в стопанството на трето лице - оператора „ММС68“ ЕООД.

Не е отпаднало основанието за сертифициране, а е променена страната по договора за сертифициране.

При подаване на заявлението на 13.05.2021г., сертификатът на жалбоподателя е бил валиден, като такъв е бил през календарната 2021г., но без м. Декември. Следователно от 01.01.2021г. до 30.11.2021г., за него е било налице основанието на параграф 11, чл.43 на Регламент 1307/2013 и той е имал право на директното плащане (ipso facto), предвидено в него.

В случай, че не е имал правото на директно плащане, т.е. в случай, че не е бил сертифициран, то той е следвало още тогава да доказва, че стопанството му отговаря на изискванията на чл.44 и чл.46 от същия регламент.

Административният орган е приел, че прекратяването на договора с контролиращото лице автоматично отменя сертификацията по отношение на кандидата. Според мотивите на обжалвания акт, щом е прекратен договора с контролиращото лице „Серес-сертификация на еклогични стандарти“ ООД, то и сертификацията не важи за календарната година на прекратяването – 2021г. и то защото чл.41, ал.1 ЗПЗП не обсъжда стопанска година, а календарна година.

Този извод е неправилен. Ал.3 на чл.41 от ЗПЗП, изрично сочи, че „земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани“. В случая това обстоятелство е налице.

Автоматичните проверки по подаденото заявление са извършвани през месец юни и тогава земеделските земи, включени от жалбоподателя в заявлението за подпомагане, са били на негово разположение. Неговото стопанство е било сертифицирано и тогава той не е следвало да доказва, че е биологично или в преход към биологично производство. Достатъчно е било наличието на валиден сертификат, издаден от контролиращо лице по силата на действащ договор.

Договорът със „Серес-сертификация на еклогични стандарти“ ООД е действащ до датата на прекратяването му, а именно 30.11.2021г. Прекратяването на договора е за напред и няма обратно действие. Прекратяването не заличава с обратна сила обстоятелството, че са сертифицирани конкретни имоти, които в последствие, са преминали в стопанството на трето лице. Следователно за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2021г., единадесет от дванадесетте месеца на календарната 2021г., когато операторът Н.З.М. е разполагал с тези земеделски земи (площи), той е имал основание за директно плащане, тъй като площите са били биологични по силата да валидния сертификат.

Фактът, че администрирането на заявлението за подпомагане за 2021г., както и самото плащане на помощта, се осъществява две години по-късно, чак през 2023г., до голяма степен обяснява действията на операторът (жалбоподател) да предприеме промяната относно стопанисваните от него земеделски земи, а и вида на стопанството като цяло. Но това по никакъв начин не променя факта, че към 2021г. стопанството му е било сертифицирано, в резултат на което и по силата на закона биологично или в преход към биологично производство.

Разпечатката съдържа 48 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71b6a1f1-036c-4c53-8bd4-32716db35e4c