Определение № 2317 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2317 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000501964 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 20020/08.07.2026 г. по описа на САС, депозирана от Е. П. П. против определение от 19.05.2026 г. по в.гр.д. № 3831/2025 г. по описа на СГС, III-б състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр.д. № 6253/2025 г. по описа на СГС, 8ми брачен състав. За да спре производството, съдът се позовал на удостоверение относно налично висящо дело срещу жалбоподателката по чл. 5 ЗЛС и приел, че спирането на делото ще обезпечи правото на защита на ищцата. Жалбоподателката намира така приетото от СГС за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че нуждата от учредяване на настойничество или попечителство на страна по делото следва да се установи по същото дело с медицински документи, удостоверяващи, че лицето страда от заболяване, което води до неговата недееспособност, както и със съответна експертиза от вещо лице. В случая такива доказателства липсвали. Жалбоподателката поддържа, че висящото производство за поставянето й под запрещение не е предпоставка за спиране на делото щом няма доказателства за здравословното й състояние. По делото, образувано по чл. 5 ЗЛС, също не били представени доказателства за психичното й състояние, а същото почивало на голословни твърдения от нейния баща. Неправилно било и второто съждение на съда, че посредством спирането ще се осигури правото на защита на ищцата, тъй като тя вече била ангажирала адвокат, който да защитава интересите. Спирането на делото щяло необосновано да забави производството. Предвид всичко изложено, жалбоподателката е поискала да бъде отменено обжалваното определение.

Насрещната страна, С. В. С., е депозирал отговор на частната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

В.гр.д. № 3831/2025 г. по описа на СГС, III-б състав е образувано по въззивна 1 жалба на С. В. С. против решението по гр.д. № 56840/2022 г. на СРС, по което ищец е била Е. П. П.. Първоинстанционното производство пък е било образувано по иск за прогласяване нищожност на завещание на майката на ищцата С. П. от 04.01.2016 г., евентуално за унищожаването му, както и за намаляване на завещателното разпореждане до размер на запазената част на ищцата.

В проведеното на 20.05.2026 г. открито съдебно заседание пред СГС процесуаланият представител на жалбоподателя е представил съдебно удостоверение, че пред СГС е висящо гр.д. № 6253/2025 г. по описа на СГС, 8-ми брачен състав, образувано по чл. 5 ЗЛС, за поставяне под запрещение на ищцата Е. П. и е поискал въззивното дело да бъде спряно до приключване на делото по чл. 4 ЗЛС.

Въззивният съд е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, до приключване на гр.д. № 6253/2025 г. по описа на СГС, 8-ми брачен състав. Това определение е обжалвано от Е. П. с частна жалба, депозирана на 26.05.2026 г.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт, в законоустановения срок и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна предвид следното:

Според чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните, делото се спира (до учредяването му). Хипотезата на посочената норма изисква по делото да са събрани доказателства относно това, че страната не може да се грижи за своите работи, т.е., че същата е станала недееспособна, което налага учредяване на настойничество или попечителство, до чието учредяване делото се спира, за да бъдат защитени интересите на недееспособната страна.

Съгласно последната и непротиворечива практика на ВКС, процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка да упражняване правото на иск и съдът следва да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна. В тези случаи спирането на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието. С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, установена е недееспособността, респ. нуждата от назначаване на настойник или попечител, което може да стане и със съдебно-психиатрична експертиза, съдът следва да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК (така определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г., ІІ г. о., определение № 326/03.08.2020 г. по гр. д. № 1453/2020 г., ІІІ г. о., определение № 1815/12.04.2024 г. по гр.д. № 1243/2024 г. на ВКС, II г.о.)

Тази практика се споделя от настоящия състав. Пред СГС не са събирани никакви доказателства относно здравословното състояние на Е. П. и няма никакви данни тя да е недееспособна. Не представлява доказателство за такава недееспособност само по себе си образуваното дело за поставянето и под запрещение, тъй като същото не е приключило и изходът от него отново зависи от дали ще бъдат събрани доказателства за влошено здравословното състояние на Е. П., водещо до невъзможност същата да не може да се грижи за своите работи, каквито по настоящото дело не е доказано да са събрани. Едва решението за поставяне на Е. П. под запрещение би довело до изпадането й в недееспособност и би било основание за спиране на настоящото производство до учредяването на настойничество или попечителство.

Посоченото налага извод, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 3 2

ГПК за спиране на производството по делото. Предвид това СГС неправилно е спрял делото и същото следва да продължи след отмяна на обжалваното определение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 19.05.2026 г. по в.гр.д. № 3831/2025 г. по описа на С Г С , III-б състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр.д. № 6253/2025 г. по описа на СГС, 8ми брачен състав.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3