Решение № 3586 от 03.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3586 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Т.ова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100508533 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20096696 от 15.04.2021 г. СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 7863/2021 г. е признал за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът Т. Х.

Х. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 912,74 лв. по фактури № 7280172597/05.11.2018 г. на стойност от 186,55 лв., № 7281495944/05.12.2018 г. на стойност от 66,96 лв., № 7284388531/05.02.2019 г. на стойност от 659,23 лв. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т. Х. Х. в частта, с която е уважен иска срещу него за сумата от 659,23 лв.-неустойка по фактура № 7284388531/05.02.2019 г.Въззивникът излага доводи, че съгласно ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС предвидените в договорите клаузи за неустойка при прекратяване на договора противоречат на добрите нрави и доколкото тези уговорки се съдържат в договор, сключен с потребител и при наличието на неравноправни клаузи, същите са обявени за 1 нищожни.Твърди, че при уговорена неустойка, дължима след прекратяване на договора преди изтичането на уговорения срок, мобилният оператор получава заплащане в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, без да предостави насрещна престация, дори в по-висок размер, тъй като неустойката се начислява върху месечните абонаментни такси, но без отстъпката, предоставена при сключване на договора.Излага доводи, че така договорената неустойка излиза извън присъщите й функции и създава условие за неоснователно обогатяване на оператора, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.Поддържа становище, че е налице противоречие с добрите нрави още при сключване на договора, което е пречка за възникване на задължението за неустойка по договора.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е претърпял пропусната полза при прекратяване на договора, като поддържа, че неустойката се претендира за три вноски при предсрочно прекратяване на договора, за които не са използвани услуги от потребителя и не са дължими.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Теленор България“ ЕАД /сега „Й.Б.“ ЕАД/ оспорва същата.Излага доводи, че е доказал материалноправните предпоставки, при настъпването на които се е породило вземането за неустойка.Твърди, че съгласно чл.19б, б. „в“ от Общите условия /ОУ/ на „Теленор България“ ЕАД операторът има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им.Твърди, че ищецът е положил дължимата грижа да сведе до знанието на ответника евентуалната неблагоприятна последица от неизпълнението на договорните му задължения, като му е изпратил покана за доброволно плащане на дължимата сума от 303,51 лв. с ДДС с предупреждение за размера на дължимата неустойка при неизпълнение.Изразява становище, че размерът на неустойката съответства на добрите нрави и не води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, тъй като при разваляне на договора по вина на лизингополучателя търпи загуби от неполучената стандартна цена, която вече не може да реализира поради обезценката на използваното мобилно устройство.Излага доводи, че процесната клауза за неустойка е индивидуално договорена между страните, като потребителят е разполагал с цялата 2 необходима информация в преддоговорните отношения и към момента на сключване на сделката, за да прецени икономическите последици от договорните обвързаности, в които встъпва.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.Ищецът„Теленор България“ ЕАД /сега „Й.Б.“ ЕАД/ твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Х. Х., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 41620/2020 г. по описа на СРС, 78 с-в и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 912,74 лв., дължима по фактури № 7280172597/05.11.2018 г. на стойност 186,55 лв., № 7281495944/05.12.2018 г. на стойност 66,96 лв. и № 7284388531/05.02.2019 г. на стойност 659,23 лв. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, срещу която длъжникът е подал възражение.Ищецът твърди, че с ответника е сключил следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № 619531020 от 25.02.2018 г. с предоставен мобилен номер ***; допълнително споразумение № 015351354 от 05.07.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила абонаментен план /със стандартна месечна абонаментна такса 36,99 лв. с ДДС или 30,82 лв. без ДДС/, а на потребителя е предоставено мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue; договор за мобилни услуги № 620395656 от 16.08.2018 г. и договор за лизинг от 16.08.2018 г.Съгласно договора за мобилни услуги на потребителя са предоставени мобилен телефонен номер *** /със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без включен ДДС/ и мобилно устройство HONOR 7A 16GB Dual Black.Ищецът твърди, че предоставянето на устройството е предмет на отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 214,77 лв. с ДДС.За ползването й на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг лизингополучателят се е задължил да заплати една първоначална лизингова вноска в размер на 100,00 лв. с ДДС, 3 платима към датата на сключването на договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,99 лв. с ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения за периода м. ноември 2018 г.-м. февруари 2019 г. по фактури № 7280172597/05.11.2018 г. на стойност 186,55 лв., № 7281495944/05.12.2018 г. на стойност 66,96 лв., № 7284388531/05.02.2019 г., включваща задължение за плащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя-поради изпадането му в забава в общ размер на 564,42 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство HONOR 7A 16GB Dual Black в общ размер на 94,81 лв. с ДДС.Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя-поради изпадането му в забава, са уредени от страните в следните клаузи: за номер ***-в раздел IV, т.3 от допълнително споразумение № 015351354 от 05.07.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за номер ***-в чл.11 от договора за мобилни услуги № 620395656 от 16.08.2018 г.Размерът на неустойката по договор за предоставяне на мобилни услуги чрез номер *** е 365,33 лв., като сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС /по 30,82 лв. за всяка/общо 96,46 лв. и с разликата в размер на 272,87 лв. между стандартната цена на HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue без отстъпка съгласно актуалната към 05.07.2018 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключване на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.Задължението за неустойка по договора за предоставяне на мобилни услуги чрез номер *** е 199,09 лв., като сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС /по 20,82 лв. всяка/, а именно-62,46 лв. с добавена разлика в размер на 136,63 лв. между стандартната цена на HONOR 7A 16GB Dual Black без отстъпка съгласно последно актуалната ценова листа към 16.08.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 16.08.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.Претендираната сума по фактурата е 659,23 лв.Твърди, че ответникът не е заплатил задълженията 4 си.Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 41620/2020 г. на СРС, 78 с-в, както следва: 912,74 лв. по фактури № 7280172597/05.11.2018 г. на стойност 186,55 лв., № 7281495944/05.12.2018 г. на стойност 66,96 лв., № 7284388531/05.02.2019 г. на стойност 659,23 лв. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил претенцията за неустойка, като е изложил доводи за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, съответно за неравноправност на клаузата.

Със заявление вх.№ 3048720/01.09.2020 г. „Теленор България“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Т. Х. Х. за процесните суми.На 14.09.2020 г. СРС, 78 с-в, по ч.гр.д.

№ 41620/2020 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите по заявлението.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.На 04.01.2021 г.

„Теленор България“ ЕАД е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 04.02.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 25.02.2018 г. между страните по делото е подписан договор за мобилни услуги, предоставяни от „Теленор България“ ЕАД с потребител Т. Х.

Х. за мобилен номер ******* с абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС при стандартен месечен абонамент24,99 лв. на месец с първоначален срок на договора-24 месеца.Потребителят се е подписал, че е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, както и че е получил информацията по чл.4, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

На 05.07.2018 г. страните по договора са подписали допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер *******, с който е договорен нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 36,99 лв. с ДДС или 30,82 лв. без ДДС, а на потребителя е 5 предоставено мобилно устройство HUAWEI Mate 10 Lite Dual Blue на цена с абонаментен план-339,99 лв. при стандартна цена на устройството без абонамент-769,90 лв. или отстъпката от стандартната цена е 429,91 лв.Условията по избрания план влизат в сила до 5 работни дни след подписването на споразумението /р-л IV, т.1/.Съгласно р-л IV, т.3 в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по чл.2 от този раздел /до 05.07.2020 г./, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.