Определение № 14855 от 28.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14855 гр. Варна, 28.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Частно гражданско дело № 20253110111600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 390 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „Интер Карс България“ ЕООД, ЕИК 201461828, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1000, област София, район Младост, бул. ..... срещу „Ада Моторс Груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град Варна, п.к. 9000, община Варна, област Варна, район Приморски, ул. ..... с искане за допускане на обезпечение на бъдещите осъдителни искови претенции за сумата от 2891,05 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните рамков договор № В 39791/29.10.2024 г. и за сумата от 215,87 лева, представляваща сбор от дължимата неустойка, съгласно раздел 3, т.8 от сключения между страните рамков договор № В 39791/29.10.2024 г.

Молителят счита, че изпълнението на евентуалното позитивно за него бъдещо съдебно решение ще бъде затруднено. Поради това моли за допускане на обезпечение на бъдещите искове, посредством налагане на обезпечителна мярка „запор върху банкови сметки“ на „Ада Моторс Груп“ ЕООД в „Банка ДСК" АД.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира от правна страна следното:

Нормата на чл. 390 ГПК посочва, че обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца /по седалището на същия/ или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. С оглед изложените обстоятелства относно бъдещите искови претенции, които молителят смята да предяви, действително родово компетентен да разгледа искането с правно основание чл. 390 ГПК е Районен съд, предвид цената на исковете.

С разпоредба на чл.390, ал.1 ГПК се определя местно компетентния съд за допускане на обезпечението. Установените с нея правила са императивни и за спазването им съдът следи служебно. При това не е предвидена възможност, при която да се допусне промяна в така установената компетентност, при 1 която молбата да се разгледа от друг съд. В случая в производството по обезпечението липсва насрещна страна, която да може да направи възражение за липса на местна подсъдност по чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК. При това последната разпоредба се намира в раздела за исковото производство, поради което е неприложима в обезпечителното такова, което по своето естество е самостоятелно и специално такова. Предвид липсата на страна, която да направи възражение за липса на родова и местна подсъдност съдът е задължен служебно да следи за спазването на установената в чл. 390, ал. 1 ГПК родова и местна компетентност. В случай че при извършване на тази проверка съдът констатира, че не е компетентен да се произнесе по направеното искане за обезпечение, той е длъжен да изпрати молбата на компетентния за това съд.

Предвидената в чл. 390, ал. 1 от ГПК подсъдност е специална спрямо местната подсъдност на иска съгласно чл. 105 и сл. от ГПК.

Местно компетентния съд е по постоянния адрес или седалището на ищеца винаги, когато е поискано обезпечение на бъдещ иск, с изключение на случаите, когато е поискано такова върху недвижим имот, като в тези случаи компетентен е съдът по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В настоящия случай не намира приложение предложение второ от нормата на чл. 390, ал.1 ГПК, доколкото не е поискано обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Следователно местно компетентния съд се определя по правилото на чл. 390, ал.1, предл.1 ГПК, а именно по постоянния адрес на ищеца, респ. седалището на юридическото лице, който в случая е в град София, п.к. 1000, област София, район Младост, бул. ....., видно и от представеното извлечение от Търговския регистър. Водим от горното, следва изводът, че Районен съд - град София е компетентен да се произнесе по молбата, депозирана от „Интер Карс България“ ЕООД, ЕИК 201461828, а не Районен съд - град Варна.

С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че Районен съд - град Варна не е местно компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл.

390 ГПК, а такъв е Районен съд – град София. Поради това производството по делото следва да се прекрати и да се изпрати по компетентност на Районен съд - град София.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 11600/2025 г. по описа на Районен съд - град Варна като изпраща същото по компетентност на Районен съд - град София, на основание чл. 390, ал.1, предл.1 ГПК Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - град Варна в едноседмичен срок от връчването му на молителя

2

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3