Решение № 7 от 07.01.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Етрополе, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20241830100337 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод подадена искова молба от М. И. Ю., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Е************* – чрез пълномощника му адв. Д. М. М. от САК, против „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.**********, с която, при условията на евентуалност са предявени установителен иск прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 9988628, сключен между ищеца и ответното дружество, на основание чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, или на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и установителен иск за прогласяване нищожността на отделна клауза на посочения договор, при евентуалното неуважаване на първоначалния иск.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в която същият заявява желание, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и излага подробни аргументи относно основателността им; претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание дружеството – ответник, редовно призовано, не се представлява.

1

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: заверено копие на договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние с № 998628/21.03.2021 г., сключени между страните по делото; копие на преддоговорна информация; копие на общи условия и копие на справка за получени плащания; молба от ищеца с вх. № 2331/11.11.2024 г., с приложени към нея списък на разноските по чл. 80 ГПК; договор за правна защита и съдействие, и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение; молба от ищеца с вх. № 2572809.12.2024 г.; адвокатско пълномощно и квитанция за платена държавна такса.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.03.2021 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние. По силата на посочения договор ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 400,00 лева, а той се задължил да му ги върне, във вид на еднократна вноска, в срок до 45 дни /до 07.05.2021 г./, заедно с начислената върху тази сума възнаградителна лихва в размерна 5,12 % или 20,48 лева. Годишният процент на разходите /ГПР/, при това положение, бил в размер на 49,93 %.

В т. 5 от посочения договор било посочено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответното дружество, като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Било посочено също така, че с одобряването на предоставеното в полза на ответното дружество обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението,като одобряването на последното се извършва чрез одобряването на заема. В т. 4.3 от общите условия към договора било посочено, че очакваните разходи за кредитополучателят при сключването на договор за поръчителство са в размер на 171,52 лева, като същите не са включени в ГПР, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно §1.1 от Закона за потребителския кредит.

Сумата по заема била усвоена от ищеца, който я върнал, заедно с начислената върху нея договорна лихва, в уговорения в договора срок /на 07.05.2021 г./.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от 2 събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно описани по горе – копието на процесния договор и приложенията към него.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние с № 998628/21.03.2021 г., сключен между страните по делото, на основание чл.22, вр. чл. 11, ал. 1 т. 1 ЗПК или на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, евентуално съединен с установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на т. 5 от договора.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответното дружество е сключено валидно облигационно правоотношение; че договорът за това правоотношение е недействтелен на посочените от него основания, респ. че е налице неравноправна клауза в него.

С оглед отговора на исковата молба, в тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да установи релевираните от него факти и обстоятелства относно неоснователността на исковите претенции, а именно, че не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск; че не е налице неравноправна клауза или основания за недействителност на процесния договор.

Законът за потребителния кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай /съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК/, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр.Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл.

6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

Независимо от възражението на ищеца, релевирано в исковата молба относно липсата на подпис на ищеца, върху процесния договор, която индикира липсата на съгласие за сключването му от негова страна, от 3 приложените по делото писмени доказателства относно сключването на процесния договор за заем, се установява, че се изпълнени изискванията на ЗПФУР и налице надлежно сключен договор. Наред с това, видно от справката за получени плащания, предоставена от ответното дружество, по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задълженията по този договор, като 07.05.2021 г. е извършил плащане в полза на ответното дружество в размер на 420,28 лева, представляващи главницата по договора и начислената върху нея възнаградителна лихва.

С оглед на всичко това настоящият съдебен състав счита за безспорно установено, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което за него са приложими правилата на ЗПК. Тук настоящият съд счита за необходимо да посочи, че неоснователно се явява възражението на ответното дружество за това, че същото не е пасивнолегитимирано да отговаря по предявения иск за недействителност, тъй като не е страна по договора за поръчителство. Следва да се посочи, че с исковата молба е предявен иск за недействителност на договора за заем, поради противоречието му с императивните правила на ЗПК, респ. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а не на договора за поръчителство. Именно с оглед на това именно ответното дружество се явява надлежна страна в производство и легитимирано да отговаря по този иск.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

4

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР - 49, 93 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер също така, формално, не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Той, обаче, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, сключен от потребителя с "Ferratum bank“, което също следва да бъде включени в община разходи по по кредита. По силата на § 1, т. 1 ДРЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От начина, по който е фурмилирана клаузата на т. 5 от процесния договор става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането на кредита, той задължително следва да бъде обезпечен по посочения начин – чрез сключването на договор за поръчителство с конкретно посоченото от кредитора дружество - поръчител. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на ответника за доброволността при избор на поръчител. В конкретния случай договорът за възлагане на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. При тези данни липсват съмнения, че сключването на договора за възлагане на поръчителство е условие за сключването на договора за потребителски кредит и за усвояването му, а разходът за възнаграждение на поръчителя е предварително известен на кредитора. Това възнаграждение, 5 обаче, не е включено в ГПР. Нещо повече този факт не се оспорва от ответното дружество, а и от доказателствата по делото /т 4.3 от Общите условия към договора/ безспорно се установява.

Във връзка с всичко гореизложено настоящият съдебен състав, намира, че това възнаграждение е част от ГПР, тъй като е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а сключването на договора за поръчителство е условие, наложено от кредитора. Както вече беше посочено, а и с оглед характера на поръчителството, сключването на договора за същото е пряко свързано с договора за кредит /а в контретния случай е и условие за сключването му, наложено от кредитора/, като възнаграждението по този договор значително оскъпява кредита – размерът му е почти половината от главницата. В този смисъл настоящият съд счита, че при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на законовите разпоредби на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.