Определение № 179 от 03.04.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 124/2024
- Вид
- Определение № 179
- Подписан
- 03.04.2024
- В сила
- 03.04.2024
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, Ирина Миткова Ганева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 124, ал.1 · Закон за съдебната власт
- чл. 130 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 179 гр. Разград, 03.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500124 по описа за 2024 година Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София против Разпореждане № 377 от 07. 03. 2024 г. по частно гражданско дело № 20243310100109 по описа за 2024 година на Районен съд Исперих, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София против Л. Р. М.. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не е необходимо да се прилага договора за цесия в заповедното производство. Позовава се на съдебна практика - Определение № 276 от 6.04.2023 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 156/2023 г., Определение № 548 от 27.06.2022 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 408/2022 г., Определение от 30.06.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 189/2020 г., Определение № 497 от 21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 292/2010 г., I т. о., ТК, Определение № 518 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 332/2023 г., Определение № 517 от 4.08.2023 г. на ОС Шумен по в. ч. гр. д. № 312/2023 г., Определение № 516 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 328/2023 г. Моли разпореждането да бъде отменено и съда да се произнесе по същество на заявлението, като го уважи, така, както е предявено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по 1 депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Р. М. за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в общ размер на общ размер на 4 329.12 лева, включващо: 3196.38 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17383443, сключен на 24.10.2019 г., между Л. Р. М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, вземанията по който в последствие са прехвърлени на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:203670940 с Приложение № 1 от 20.10.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., 463.32 лв. - договорна лихва за периода 20.11.2021 г. – 15.02.2024 г. и 669.42 лв. - обезщетение за забава, считано от 21.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда, както и разноските, включващи 86.58 лв. държавна такса и 125.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В т. 12 от обстоятелствената част на заявлението се твърди, че задължението е възникнало по договор за кредит между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.“, клон България, като задължението впоследствие е прехвърлено с договор за цесия на заявителя.
Разпореждане № 314 от 27.02.2024 г. съдът е дал указания на заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отстраняване на нередовности по заявлението, а именно - да представи заверени копия на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., Приложение № 1 от 20.10.2022 г., както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В указания срок е постъпила Молба вх.№ 773 от 28.02.2024 г., в която излага доводи, че не е налице законово задължение за заявителя да представя договор за цесия и други документи в заповедното производство.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено, тъй като заявителят не е представил договора за цесия, на който се е позовал, съгл. изискванията на ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Основният спорен въпрос по делото, пренесен пред въззивната инстанция, е дали договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението, на осн. чл. 410, ал. 3 ГПК, респективно непредставянето им представлява ли нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК.
Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна практика.
Според ПЪРВОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище е намерило израз както в Определение № 325 от 19.05.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 174/2023 г., Определение № 264 от 26.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 173/2023 г., Определение № 2
215 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 116/2023 г., Определение № 216 от 7.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 118/2023 г., Определение № 412 от 26.05.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 197/2022 г., Определение № 386 от 16.06.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 227/2022 г., Определение № 202 от 3.04.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д.
№ 117/2023 г., Определение № 619 от 14.09.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 389/2022 г. Определение № 42 от 19.01.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 22/2023 г., Определение № 1288 от 30.10.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 593/2023 г., Определение № 571 от 23.06.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 384/2023 г. В част от горепосочените актове се приема, че ако не бъдат приложени горепосочените документи, не се дават указания за поправяне недостатъци на заявлението, а съдът директно се произнася с акт за отхвърлянето му. В друга част се приема, че неприлагането представлява нередовност, поради което съдът следва да даде указания на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Според ВТОРОТО становище, договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, не следва да бъдат приложени към заявлението. Това становище намерило израз както в цитираните от частния жалбоподател актове, така и в Определение № 260776 от 16.12.2020 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 3004/2020 г., Определение № 1462 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 811/2021 г., Определение № 1464 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 808/2021 г., Определение № 1463 от 28.10.2021 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 809/2021 г., Определение № 518 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 332/2023 г., Определение № 517 от 4.08.2023 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 312/2023 г.
Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав приема за правилно първото от двете горепосочени становища, като намира, че неприлагането на процесните документи представлява нередовност, поради което съдът правилно е дал указания на заявителя да отстрани допуснатата нередовност, и тъй като същият не е отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, то законосъобразно първоинстанционният съд е постановил сега обжалвания акт, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното разпореждане за правилно. Специалната разпоредба на чл.410 ал.3 ГПК поставя изискване към заявителя по вземане, произтичащо от потребителски договор, да приложи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съобразно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК, ако искането не отговаря на чл.410 ГПК, съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението. Ако това не бъде сторено, тогава заявлението се отхвърля.
3
В разглеждания случай заявеното от „АСВ“ЕАД вземане произтича от сложен фактически състав – договор за потребителски кредит и последващ договор за цесия между кредитора и заявителя. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт договор, сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК. В този случай към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалния договор за потребителски кредит с общите му условия, така и договорът за цесия между стария и новия кредитор и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника. В съответствие с изискванията на чл.411 ал.2 т.1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение, като е дал указания на заявителя за представяне на договора за цесия и уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането. След получаване на указанието заявителят не ги е представил, от което следва заявлението да бъде отхвърлено. По тези съображения, настоящият състав на съда приема, че обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 177 от 02.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500123 по описа за 2024 година, Определение № 174 от 01.04.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500118 по описа за 2024 година, Определение № 173 от 01.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500112 по описа за 2024 година, Определение № 154 от 21.03.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500105 по описа за 2024 година, Определение № 158 от 21.03.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500106 по описа за 2024 година, Определение № 58 от 05.02.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500019 по описа за 2024 година, Определение № 63 от 05.02.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500017 по описа за 2024 година и Определение № 52 от 31.01.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500018 по описа за 2024 година.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 377 от 07. 03. 2024 г. по частно гражданско дело № 20243310100109 по описа за 2024 година на Районен съд Исперих.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5