Решение № 2924 от 27.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2924 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512658 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20151491 от 05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 21002/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав, е признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, че Г. С. Н. и Й. М. Н. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 6 649, 42 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с абонатен № 042941, за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г., сумата от 32, 88 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 869, 58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 18.01.2019 г. и сумата от 5, 75 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5730/2019 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав. Ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 566, 13 лв., представляваща сторени разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и сумата от 50 лв. – разноски за възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, както и сумата 151, 15 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен 1 спрямо нея предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответницата Й.

М. Н.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че вземанията за периода 01.05.2015 г. – 3.01.2016 г. са погасени по давност. Неправилно решаващият съд е приел, че вземанията са станали изискуеми с издаването на всяка една от трите общи фактури, като за периода, за който се отнася направеното възражение, това е обща фактура № 0075554894/31.07.2016 г., с падеж 14.09.2016 г. По този начин се измества погасителната давност с над една година. Твърди, че в процесния имот не е имало отоплителни тела още от закупуването му през 1997 г. Вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза е работило само върху документи, предоставени от ищеца.

Твърди, че за исковия период не са правени реални отчети от фирмата за дялово разпределение, а единствено са правени отчети за потреблението на топлата и студена вода. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С молба от 04.10.2022 г. моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 20, находящ се в гр.

София, ж. к. „****, с абонатен № 044450, като му дължат солидарно сумата от общо 7 557, 63 лв., от които 6 649, 42 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., отразена в Общи фактури, описани в заявлението по чл.410 ГПК, 869, 58 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 18.01.2019 г., както и 32, 88 лв.

– главница за дялово разпределение и 5, 75 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 30.01.2019 г. заявление, по ч. гр. д. № 5730/2019 г. на СРС, 68 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и присъждане на сторените по делото разноски.

С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба ответниците оспорват предявените искове по основание и размер.

Твърдят, че в процесния апартамент няма монтирани отоплителни тела и измервателни уреди. При закупуването му през 1997 г. радиаторите са били свалени и след това други не са поставяни. В банята имало лира, но тя не 2 работела. Ответницата Й. М. Н. твърди, че в имота е ползвана само топла вода. Оспорва представените от ищеца счетоводни документи за начислената стойност на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На 30.01.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. С. Н. и Й. М. Н., за следните суми: 6 649, 42 лв. – главница и 869, 58 лв. – лихва за забава за периода 14.09.2016 г. – 18.01.2019 г.; 32,88 лв. – главница и 5, 75 лв. лихва за забава за периода 30.01.2016 г. – 18.01.2019 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, ап.20, с абонатен № 044450. Подробно изброени са фактурите с неплатени суми, като дължими за доставена, но незаплатена топлинна енергия са 6 649, 42 лв. – главница и 869, 58 – лихва, а за дялово разпределение: 32, 88 лв. – главница и 5, 75 лв.- лихва. В т.13 от заявлението е посочено, че сумите се претендират в условията на солидарна отговорност, на основание чл.32 СК. Претендира сторените в производството разноски в размер на 151,15 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.

С разпореждане от 06.02.2019 г. по ч. гр. д. № 5730/2019 г. на СРС, 68 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 151,15 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърдят, че в имота няма монтирани отоплителни тела и липсват протоколи за установяване на липсите.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 40, том LXXV, дело № 14538/1997 г. на 19.06.1997 г.

Л.Х.М. и В.Х.Ч. са продали на Г. С. Н. и Й. М. Н. процесния имот – апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж. к. „****.

Със заявление от 26.11.2010 г. В.Х.Ч. е поискала закриване на партида си за имот с абонатен № 044450 поради продажбата му.

С писмо изх. № 1102 от 28.02.2011 г. „Т.-С.“ ЕАД е уведомила Г. С.

Н., в качеството му на собственик на процесния апартамент, за откриване на партида за заплащане на топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор № УN 94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., 3 срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. В.Т. по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза по делото се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца чрез т. нар. „терминал“. Същият се състои от разходомерна част, електронен блок и датчици. Преминал е изискуемата метрологична проверка на всеки две години без да са констатирани отклонения извън допустимите стойности. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Вещото лице е установило, че за процесния имот през исковия период е начислявана топлинна енергия за отопление от 3 бр. отоплителни тела без монтирани индивидуални разпределители и 1 бр. щранг лира. Щранг лирата е част от отоплителната инсталация на сградата, поради което енергията отдадена от нея се заплаща като дял от енергията за отопление. Отдадената от нея топлинна енергия се определя по изчислителен път в съответствие с инсталираната й мощност. Изчислените стойности в Квтч са отразени в изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение. За процесния период е начислявана и топлинна енергия за сградна инсталация в съответствие с нормативните изисквания на база пълната отопляема кубатура в размер на 155 куб.м., съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предоставен от ТР „София - Изток“. Начислявана е топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 4 бр. потребители при норма на разход 0,140 куб. м. за 1 потребител за 1 денонощие в съответствие с нормативната уредба. Топлинна енергия за отопление на общите части не е начислявана за исковия период. През процесния период във фактурите на топлопреносното дружество не е начислявана такса мощност, тъй като същата е била отменена с решение № Ц010/28.06.2006 г. на ДКЕВР и Протокол № 2/30.06.2006 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ АД. Всички изчисления направени от фирмата за дялово разпределение съответстват на действащата Наредба № 16-334 (вкл. изм. и доп. от 01.06.2014 г. и 09.06.2015 г.). За исковия период ищецът е издал 3 бр. общи фактури - обща фактура № 007554894/31.07.2016 г. за отчетния период 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., обща фактура № 0081791701/31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и обща фактура № 0096557687/31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. С първата фактура е установена сума за плащане в размер на 1 990, 32 лв., а след изготвяне на изравнителната сметка е установена сума за доплащане от +23, 19 лв., като така общият дължим размер възлизал на 2 013, 51 лв. Във втората фактура по прогнозни стойности се дължали 2 061, 89 лв., а след изравняване е установена сума за доплащане +234, 24 лв. или общия дължим размер е 2 296, 13 лв. С третата фактура е установена сума за плащане в размер на 2 347, 22 лв. Съгласно изготвените индивидуални справки за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. е установена сума за доплащане в размер на +72, 31 лв. за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., сума за доплащане в размер на +256, 52 лв. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., а за периода 01.05.2017 г.

– 30.04.2018 г. - сума за връщане в размер на -189, 17 лв. Така общо да исковия период сумата за доплащане възлиза на +139, 66 лв. Размерът на дължимата сума за топлинна енергия съгласно експертното заключение 4 възлиза на сумата от общо 6 656, 95 лв., изчислена като сбор от сумата по фактури за прогнозно начислена топлинна енергия в размер на 6 517, 29лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на + 139, 66 лв., а дължимата сума за услугата за дялово разпределение е в размер на 32, 88 лв.