Определение № 19488 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19488 гр. С., 26.05.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110109162 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по предявен от М. Ц. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Д.", бл. ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Я. Д. от САК, против ответника „В." Е., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. местност "Д.", представлявано от управителя Й., осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда. Претендира се заплащане на сумата от 90 000.00 евро, предявена като частичен иск от общ размер 150 000.00 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания, физически дефицит и психически травми), настъпили вследствие на т. от 22.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента – 22.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат подробни твърдения, че ищецът е работел по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „механик, гараж за транспортни средства“. Твърди се, че на 22.09.2024 г., в изпълнение на преките си трудови задължения и по конкретно разпореждане на работодателя, същият е бил командирован със зачислен служебен лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, за извършване на полеви ремонт и отстраняване на техническа авария на закъсал товарен автомобил от автопарка на фирмата.

Придвижвайки се по зададения маршрут в района на с. С., област М. ищецът е претърпял изключително тежко пътнотранспортно произшествие (ПТП). За изясняване на обстоятелствата около катастрофата е образувано Досъдебно производство № ***/2024 г. по описа на Р. прокуратура – М. Процесният инцидент е надлежно разследван по административен ред и е признат за т. по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с влязло в сила Разпореждане № *** от 15.11.2024 г., издадено от компетентното длъжностно лице при Териториално поделение на Н. (ТП на НОИ) – Б.

Ищецът твърди, че вследствие на реализирания сблъсък е претърпял изключително тежка комбинирана политравма, довела до реална и непосредствена опасност за живота му, като е приведен по спешност в състояние на кома и дълбок травматичен шок. Лечебно1 диагностичният процес е преминал през множество заведения, включително „. д-р С." АД – М. „У." АД, В. – М. и У. „С.мед“, където са констатирани следните увреждания: тежка контузия на главния мозък, усложнена с остър субдурален хематом, наложил спешна животоспасяваща неврохирургична интервенция – краниотомия за евакуация на хематома; масивна двустранна контузия на белите дробове, придружена от серийни фрактури на множество ребра вляво и вдясно, довели до остра дихателна недостатъчност; разкъсване (д.) на горна мезентериална артерия, причинило исхемия на коремни органи, последващ дифузен перитонит, тежък коремен сепсис и развитие на множество интраабдоминални абсцеси, наложили провеждането на серия от релапаротомии и продължително реанимационно лечение. Наред с това са получени тежки увреждания на опорнодвигателния апарат: фрактура-луксация на М., счупване на лявата скапула (лопатка), както и контузия, наложила последваща травматична ампутация на показалеца на лявата ръка, ведно с развита двустранна невР.зорна загуба на слуха. Ищецът описва изключително висок интензитет на физически болки и страдания, които придобиват хроничен характер – проявява се трайно ограничение в обема на движения на левия горен крайник, отпадане на силовия захват на лявата ръка, поява на следоперативна пъпна херния и постоянни оплаквания от общ характер. Изтъкват се и масивни психо-емоционални страдания, изразяващи се в тежки депресивни състояния, постоянна тревожност, посттравматичен стрес, безсъние и принудителна социална и професионална изолация. При тези данни претендира осъждането на ответника включително и за разноски.

Ответникът „В.“ Е. е депозирал подробен писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск изцяло като неоснователeн по право и силно занижен по доказаност, а претендирания размер от 90 000.00 евро (частично от 150 000.00 евро) – като прекомерен, необоснован и драстично противоречащ на принципа за справедливост по чл.

52 ЗЗД. Ответникът твърди, че ищецът е преувеличил интензитета и времетраенето на оздравителния процес, като подчертава, че към момента по делото липсва представено експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, което да установява трайна неработоспособност или дефинитивен процент инвалидизация.

Ответникът релевира възражение за изключителна вина и съпричиняване на вредоносния резултат пор. допусната от пострадалия груба небрежност по смисъла на чл.

201, ал. 2 КТ. В отговора се излагат детайлни фактически твърдения относно хода и констатациите по образуваното във връзка с инцидента Досъдебно производство № ***/2024 г. по описа на Р. прокуратура – М. Ответникът изтъква, че от събраните в рамките на наказателното разследване доказателства, в това число протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, разпити на свидетели и изготвената съдебноавтотехническа експертиза, се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на самия пострадал работник, който, въпреки че притежава квалификация и опит като професионален водач, е проявил пълна липса на елементарно внимание, предвидливост и грижа за собствената си безопасност. Твърди, че ищецът е управлявал служебния автомобил „Ф. К.“ с изключително висока скорост, която значително е надвишавала максимално 2 разрешената за конкретния пътен участък и е била напълно несъобразена с релефа, увредената пътна настилка и липсата на видимост в района на с. С.. Сочи, че по време на управлението вниманието на водача е било изцяло отклонено от пътната обстановка пор. фактическо използване на мобилен телефон за лични нужди (възпроизвеждане на съдържание или текстова комуникация), което е довело до пълна липса на визуален контрол над трафика пред него. Вследствие на това, ищецът изобщо не е възприел своевременно движещите се пред него в същата посока превозни средства, управлявани от свидетелите И.

И. и К.. На основание материалите от досъдебното производство ответникът изрично подчертава, че по местопроизшествието липсва какъвто и да е спирачен път от страна на служебния автомобил „Ф. К.“. Ищецът е реализирал директен удар в задната част на предния автомобил без никакъв опит за спиране или отклоняваща маневра, което е предизвикало последваща верижна катастрофа.

Ответникът поддържа, че това поведение покрива дефиницията за груба небрежност, тъй като субектът е съзнавал възможността за настъпване на вредоносните последици, но лекомислено се е надявал да ги предотврати или изобщо е проявил пълно безразличие към правилата за движение по пътищата. Пор. това се настоява за пълно освобождаване на работодателя от имуществена отговорност или евентуално – намаляване на дължимото обезщетение с над 90%. Наред с това, с отговора е направено искане за привличане на застрахователя „З." АД като трето лице – помагач на страната на ответника въз основа на сключена валидна застраховка „Т.“.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, пор. което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и подадения писмен отговор, съдът намира, че между страните се формира съвпадение на изявленията по отношение на определени фактически положения. Пор. това и на основание чл. 146, ал. 1, т.

4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:

1. Наличието на валидно трудово правоотношение между М. Ц. Т. и „В." Е. към датата на инцидента (22.09.2024 г.), по което ищецът е заемал длъжността „механик, гараж за транспортни средства“;

2. Настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 22.09.2024 г. в района на с. С., област М. при което ищецът е управлявал служебния автомобил марка „Ф.“, модел „К.“;

3. Обстоятелството, че описаният инцидент от 22.09.2024 г. е признат за т. по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с влязло в сила Разпореждане № *** от 15.11.2024 г. на Териториално поделение на Националния осигуретилен институт (ТП на НОИ) – Б..

Искането на ответната страна за привличане на трето лице – помагач е направено своевременно и е основателно с оглед наличието на застрахователно правоотношение по риск „Т.“, пор. което следва да бъде уважено.

3

Искането от страна на ищеца за допускане на експертизи следва да бъде уважено, доколкото същите са относими, допустими и необходими за установяване на факти и обстоятелства, част от предмета на доказване.

На основание чл. 192 ГПК следва да се изиска медицинската документация от лечебните заведения.

Основателно е и искането на ищеца за допускане на двама свидетели за установяване на неимуществените вреди.

Искането за изискване на материалите от ДП № ***/2024 г. по описа на РП – М.е основателно.

Искането за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели страната на ищеца е основателно, пор. което следва да бъде уважено Искането за допускане на гласни доказателства на страната на ответника е основателно до двама свидетели включително водачът на л.а. „Л.“ И. И. с ЕГН **********, а за останалите трима свидетели следва да се остави без уважение.

По отношение на искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК и писмена справка за получени парични обезщетения и плащания от осигурителните органи (НОИ) с цел намаляване на отговорността на работодателя: Съдът намира, че това искане се явява изцяло неоснователно и неотносимо към предмета на настоящия спор. Предявеният осъдителен иск е ограничен единствено до репарация на претърпени неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № */** г. от 05.03.2026 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ОСГК на ВКС), дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди от т. не се намалява с плащанията, извършени от държавното обществено осигуряване (НОИ). Тъй като осигурителните плащания и пенсиите за инвалидност покриват единствено имуществени вреди (загуба на доход, пропуснати ползи) и липсва идентичност в характера на покривания вредоносен резултат, събирането на доказателства за размера на тези плащания и за дефинитивното произнасяне на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК) за целите на чл. 200, ал. 3 КТ е безпредметно. Пор. това искането в тази му част следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните следния проект за доклад по делото:

Искът е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, а възраженията – по чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че при времетраенето на трудовото правоотношение при изпълнение на трудовите си задължения, е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на злополуката са претърпени 4 неимуществени вреди - болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и размерът на вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.

В тежест на ответника е да докаже фактите, обективиращи груба небрежност от страна на работника, допринесла за инцидента (висока скорост, ползване на телефон, липса на спирачен път), конкретния технически механизъм на ПТП и размера на евентуално получени от ищеца суми и обезщетения, подлежащи на приспадане съгласно чл. 200, ал. 3 КТ.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване по чл.201, ал.2 от КТ.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „З." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Х." ***3, като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника „В." Е.. Да се връчат на третото лице преписи от исковата молба, отговора и настоящото определение.