Решение № 154 от 11.12.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Луковит, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20254320100045 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Л. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR], против П. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR], с която е предявен установителен иск с материален интерес: 1000 /хиляда/ лева, предявен като частичен иск от обща претенция на стойност 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева.

Отправя се искане до съда, след като се убеди в твърдяното от ищеца, а именно, че ответникът П. С. П. му дължи връщане на сума в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, представляваща невърната част от паричен заем в общ размер на 6 900 /шест хиляди и деветстотин/ лева, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 /хиляда/ лева, като частичен иск от обща претенция на стойност 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, в едно със законната лихва за забава от дата 19.10.2024 г., т. е. дата на която длъжникът е следвало да върне дълга, след връчване на нотариалната покана.

Към исковата молба като писмени доказателства са представени заверени копия от:

Разписка за получена сума като паричен заем от П. С. П. от дата 10.06.2019 г.; Присъда № 19/ 19.08.2024 г. по НЧХД № 203/ 2024 г. на Районен съд - гр. Луковит; Нотариална покана *****, peг. 707 на Нотариалната камара, район на действие - Районен съд гр. Луковит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника П. С. П., с който, на първо място се прави възражение за настъпила давност, при което искът е недопустим и трябва да бъде отхвърлен. На второ място се счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. В тази връзка се излагат твърдения, че ищецът не е предоставил достатъчно доказателства, които да докажат, че предоставените средства са били заем, тъй като приложената от него разписка не уточнява условията за връщане - което подкрепя твърдението на ответника, че парите са били помощ, а не заем. Възразява се на твърдението на ищеца, че датата на която длъжникът е следвало да върне дълга, е след връчване на нотариалната покана. В тази връзка се сочи, че нотариалната покана не прекъсва давността. Тя е формално известие, но не е равносилно на съдебно действие или признание за дълг.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено 1 следното от фактическа страна:

От приетите в хода на делото доказателства се установява, че на 10 юни 2019 г. между ищеца и ответника е сключен договор за заем, по силата на който Л. Д. М. е предостави в заем на П. С. П. сумата 6 900 лева. В самия договор /разписка/ е посочено, че заемателят П.

С. П. е взел заем сумата от 6 900 лева от Л. Д., без да е посочен срок и условия за връщане на сумата.

С Нотариална покана *****, peг. 707 на НК, район на действие – РС - Луковит, ищецът Л. Д. М. е поканил ответника П. С. П., в тридневен срок, да върне сумата от 2 800 лева, като остатък от предадената му на 10.06.2019 г. в заем сума от 6 900 лева. Поканата е връчена лично на П. на 15.10.2024 г.

В хода на производството ответникът оспори не оспорва вземането на сумата от 6 900 лева, за което е съставена разписка от 10.06.2019 г., на които взаимоотношения между страните ищцовата страна базира претенцията си.

Оспорва, че предоставените 6900 лева са били заем, твърдейки, че парите са били предоставени като помощ в трудни моменти, без да има уговорка за връщане. Това се потвърждава от факта, че няма писмено сключен договор за заем, а само разписка, която не уточнява условията за връщане.

Ответникът признава, че в знак на добра воля и благодарност, е извършил следните плащания: Успял е да върне сума в размер на 3500 лева на 01.12.2019г. В началото на 2020 г. около 3-5 януари заплатил на Л. М. сума в размер на 1000 лева, а след това на 7 януари и 2000 лева, които синът му Д. е занесъл от мое име на ищеца. От получената сума за ответника останали дължими 400 лева, които не е заплатил и към днешна дата.

Доказателства за плащане по този договор от страна на ответника не бяха представени.

От показанията на свидетелката Б.В.П. се установява, че живее в с. Дерманци в близост до дома на ищеца. Познава Л. и П.. На първи януари след новата година, по време на Ковит пандемията, И. - съпругата на П. спряла при Л., поздравила го много любезно за новата година, и следващите й думи били „и бъди спокоен, ще ти върнем парите“. Той нищо не и казал и двамата се разделили. Свидетелката поясни, че Л. е бил с добри отношения към тях /семейството на ответника/ и те няколко пъти са му искали пари и той им давал.

Съдът изслуша ищеца по делото на основание чл. 176 ГПК, който обясни, че когато бил на опашка в магазина ответникът с когото се познавали, го попитал дали може да помогне на сина му арендатор. Обясни, че синът на П. не го познавал до момента, в който „той не дойде втория път“, „Той дойде в края на януари, дойде след един месец в края на февруари с него и каза, че трябват пари, за да сеят“. Обясни, че синът на ответника му е върнал 2000 лева на 22.12.2020 г. и 1000 лева на 19.08.2021 г. Идва хвърля ми ги на масата като на куче. Той оставаше да ми върне 3400 лева. Д. ми върна 3000 лева, или като сметнете от 3400 – 2000 лева. Ищецът заяви, че са останали да му се връща 2800 лева.

Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

По основателността на иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване правопораждащите претенциите му юридически факти, а именно: валидно възникнало облигационно отношение по договор за заем, обективиращо съгласието между страните за сключване на договора, както и реалното предаване на заемната сума от страна на заемодателя в полза на заемополучателя. В доказателствена тежест на ответника е да установи правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта му.

2

Съдът намира за безспорно установено, че между страните съществува валидно облигационно отношение по договор за паричен заем, сключен в устна форма, за което е съставена разписка на 10.06.2019 г. за предаване на заетата сума. Предвид, че договорът за заем е реален, то договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. Именно предвид реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е получена от задълженото в заем лице.

Видно от представената разписка по делото, на дата 10.06.2019 г. ищецът е предал, а ответникът е взел на заем от него сума в размер на 6 900 лева. Безспорно е по делото, че през зимата на 2019 г. заемателят е върнал суми по договора в размер на 3 500 лева, от общо дължимите 6 900 лева, като по отношение на сума в размер на 3 400 лева, същият не е изпълнил задължението си по договора. Тези размери на вземанията и върнатите суми, съдът извлича от твърденията на страните.

От страна на ищецът се претендира сумата от 1000 лева, предявен като частичен иск от обща претенция на стойност 2800 лева. Тази сума /2800 лв./ е по-малка от остатъка в размер на 3 400 лева, която сума представляваща неизпълнение на задължението по процесния договор. В исковата молба ищецът твърди, че през месец март 2020 г. ответникът П. е дошъл при него отново със синът си Д. С. и отново му поискаха пари на заем, че той им отброил 2400 лева, в банкноти по 100 лева, и ги предал на Д.. Тези пари Д. му върна на два пъти - единия път 1000 лева, в банкноти по 10 лева, и след няколко месеца още 2000 лева, то ест Д. му върнал 600 лева повече, за които се разбрали, че с тях покрива част от невърнатият заем на баща си - П. С. П.. Съдът намира отношенията на ищеца с Д. С. - син на ответника, за неотносими към настоящия спор, с предмет сключен договор за паричен заем в устна форма, за което е съставена разписка за заетата сума на 10.06.2019г., със страни – ищец Л. Д.

М. и ответник П. С. П..

Предвид гореизложените съображения, съдът намира искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за доказан по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.

По отношение основателността на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение законната лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение ден, ако такъв е определен. В случая няма конкретно определен ден за изпълнение на задължението на ответника. Съгласно чл. 240, ал.

3 от ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателя трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. При това положение при уговорено без срок задължение за връщане на заем заемателя изпада в забава след изтичане на един месец от поканата.

Видно от приложената по делото разписка /стр.10 от делото/ Нотариална покана рег. № 3576 от 04.10.2024 г., с която заемателя е поканен да върне остатъка от дълга, е достигнала до негово знание на 15.10.2024 г., или началния момент на изпадане на забава е 16.11.2024 г., а крайната дата е депозиране на исковата молба – 21.01.2025 г.

Процесният договор за заем е сключен като безсрочен и по отношение на същия се прилага разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, според която, ако не е уговорено друго, заемателят следва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата, съответно приложение намира и разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, че в този случай давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. С оглед падежа на задължението по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, погасителната давност не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба в съда и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски по делото в общ размер на 440 лева, от които 40.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение, който е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR], ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: [заличен адрес по GDPR], сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща частичен иск от 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева - главница за неплатена сума по сключен договор за паричен заем в устна форма, за което е съставена разписка за заетата сума на 10.06.2019 г., в едно със законната лихва за забава от дата 16.11.2024 г. до датата на депозиране на исковата молба - 21.01.2025г.

ОСЪЖДА П. С. П., с горната самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Д. М., с горната самоличност, направените по делото разноски в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Ловешкия окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4