Решение № 767 от 13.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Кюстендил, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20261520101278 по описа за 2026 година

Съгласно Определение № 3925/28.01.2026 г., постановено по гр. д. № 44194/2025 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 113 от ГПК, съдът е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.

Депозирана е искова молба с вх. № 280795/21.08.2025 г. /по описа на Софийски районен съд/, и с вх. № 4576/26.03.2026 г. на КРС, от М. Ц. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********** и настоящ (справка НБДН – л. 15 от гр. д. № 44194/2025 г. по описа на СРС): ******************, чрез адв. Г. В. от САК, със съдебен адрес: ***************** (прил. пълн. – л. 6 от делото на СРС), против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София 1766, р-н „Младост“, ж. к. „Младост 4“, ул.

„Бизнес парк София“ №1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4, с изпълнителен директор – Т.

В., представляван от пълномощника си ст. юрисконсулт В. Й..

Твърди се в исковата молба, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 7 095, 13 лева /3 627, 68 евро/, представляваща „разноски по задължението“, произтичащи от Договор за кредит, сключен първоначално с „Банка Пиреос България“ АД /универсален приемник „Юробанк България“ АД/, изменен и допълнен с Анекс от 29.12.2010 г. и Анекс от 21.07.2011 г., за което вземане ответникът се явява цесионер. Ищцата поддържа, че вземането е изцяло погасено по давност, както и че е заплатила задълженията си, документите за което е унищожила. Задължението й било погасено на 31.08.2022 г. Изтъкват се доводи, че няма образувано изпълнително производство. Правният интерес от предявяването на иска се обосновава с обстоятелството, че ответникът поддържа извънсъдебна претенция, вписал е 1 дълга в Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ и е изпратил писмен отказ за заличаването й като длъжник след отправено от нея извънсъдебно запитване.

Ето защо се иска постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 7 095, 13 лева /3 627, 68 евро/, представляваща „разноски по задължението“, произтичащи от Договор за кредит от 12.07.2007 г., сключен първоначално с „Банка Пиреос България“ АД /универсален приемник „Юробанк България“ АД/, изменен и допълнен с Анекс от 29.12.2010 г. и Анекс от 21.07.2011 г., като вземането е цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта на иска и моли за прекратяване на производството. Твърди, че към момента няма издаден изпълнителен лист, няма висящо изпълнително производство и в нито един момент не са предприемани действия, които да накърняват правната сфера на ищцата. При условията на евентуалност (ако искът бъде допуснат), ответникът признава същия за основателен, тъй като правото на принудително изпълнение действително било погасено по давност. Същевременно прави изявление за признание на иска и моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. Ответникът претендира разноски и поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата с оглед фактическата и правна сложност на делото. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, не изпращат представители, с нарочни молби искат да се даде ход на съдебното заседание в тяхно отсъствие и поддържат своите становища, заявени по-рано в писмен вид.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Поради съвпадението на твърденията на страните в исковата молба и писмения отговор, както и предвид направеното от ответника изрично признание на иска при условията на евентуалност, съдът обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и обстоятелства: относно източника на вземането; обстоятелството, че между ищцата и „Банка Пиреос България“ АД /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ е бил валидно сключен Договор за кредит от 12.007.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 29.10.2010 г. и Анекс от 27.10.2011 г.; относно материалноправната легитимация на ответника: обстоятелството, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобил вземанията по посочения договор за кредит по силата на договор за цесия и притежава качеството цесионер; относно липсата на изпълнителни действия: обстоятелството, че към момента няма издаден изпълнителен лист и няма образувано висящо изпълнително производство срещу ищцата за процесуално вземане; Относно недължимостта на сумата:

2 обстоятелството, че правото на вземане (правото на принудител но изпълнение) на ответника за сумата от 7 095, 13 лева /3 627, 68 евро/, представляваща „разноски по задължението“, е изцяло погасено по давност и поради това сумата не се дължи от ищцата на ответното дружество.

В теорията се поддържа становище, че направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието вече обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след като е направено (чл. 237, ал. 4 от ГПК). Ето защо и с оглед заявеното признание на иска съдът прекрати съдебното дирене и преустанови извършването на по[1]нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респeктивно искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – спр. чл. 237, ал. 2 ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на чл.

290 от ГПК.

В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страните може да се разпореждат, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.

Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, поради което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, с оглед и приложения списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 55/, своевременното им претендиране и представяне на доказателства, че такива са заплатени, то на ищеца се следват разноски. Същият претендира разноските в исковото производство в общ размер на 656, 40 евро, включващи 283, 81 лв. платена държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Искането е основателно и сумата ще бъде възложено за плащане от ответника.

Настоящият съдебен състав не намира за основателно становището на ответника, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е бил налице издаден изпълнителен лист срещу ищеца и съответно липсва висящо изпълнително дело. Видно от отговора до ищцата преди завеждане на делото на л. 10 от гр. д. №44194/2025 г. по описа на СРС, в което категорично се заявява, че третират ищцата като техен длъжник за процесната сума, не 3 приемат изявлението за настъпила погасителна давност, а на следващо място е приложена справка от Националния кредитен регистър / л. 7 от същото дело, приложено към настоящото/, от която се установява, че там фигурира М. С. като длъжник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с размера на процесната сума. В този смисъл без съмнение ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Не е основателно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата като се вземе предвид материалния интерес и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По обжалваемостта:

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

Ц. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********** и настоящ адрес:

****************** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София 1766, р-н „Младост“, ж. к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ №1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Т. В. сума в размер на 7 095, 13 лева /3 627, 68 евро/, представляваща „разноски по задължението“, във връзка с Договор за кредит от 12.07.2007 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД /универсален приемник „Юробанк България“ АД/, изменен и допълнен с Анекс от 29.12.2010 г. и Анекс от 21.07.2011 г., като вземането е цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София 1766, р-н „Младост“, ж. к. „Младост 4“, ул.

„Бизнес парк София“ №1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Т. В. да плати на М. Ц. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********** и настоящ адрес: ****************** сумата 656, 40 евро /шестстотин петдесет и шест евро и 40 цента/, представляваща разноски в производството.

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4

5