Решение № 67 от 26.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252100601691 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по въззивна жалба на В. К. А. ЕГН********** срещу присъда №144 от 07.10.2025 г., постановена по НЧХД №3698/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас, с която подсъдимият В. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК и му били наложени следните наказания при условията на чл.54, ал.1 НК: пробация – по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 всяка за срок от 6 месеца и глоба в размер на 2000 лв.

Осъден бил да заплати на частния тъжител направените разноски в размер на 1007 лв.

С депозираната жалба тъжителят А. твърди, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна и моли за оправдаването му. В допълнителното писмено изложение към жалбата се обсъжда неправилност на мотивите на първоинстанционния съд. Твърди се, че деянията са осъществени не умишлено, а поради нуждата да се съобрази с нуждите на малолетното дете. Изтъква се, че правата на детето, прокламирани в чл.8 ЕКПЧ не са били зачетени от първоинстанционния съд, което е довело до неправилното му произнасяне. Отново се моли постановяване на оправдателна присъда и алтернативно – връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, ако се установят съществени процесуални нарушения – непълнота и липса на мотиви на съда.

Срещу въззивната жалба не е постъпило писмено възражение от частния тъжител.

В съдебно заседание, частният тъжител редовно призована, не се явява.

1

За нея се явява повереникът й – адв.Борислав Янков от АК-Бургас.

Подсъдимият се явява лично в третото заседание по делото (след отлагане на първите две по уважителни причини), заедно с адв.Петър Димитров от АК – Бургас.

В съдебното заседание защитникът на обвиняемия – адв.Петър Димитров поддържа депозираната жалба.

Развива доводи, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, тъй като нито едно от събраните доказателства не сочи на умишлено поведение от страна на подзащитния му. Твърди липса на обществена опасност на деянието, като посочва практика на РС-Бургас и ОС-Бургас в тази насока. Алтернативно, при неоправдаване на подзащитния му, иска при определяне на наказанието да се приложи чл.55 НК, като по отношение на А. бъде наложено от съда наказание глоба. Моли при оправдаване на подсъдимия да се постанови частният тъжител да заплати направените от него разноски.

Жалбоподателят, подс.А., се съгласява с казаното от защитника му.

Излага твърдения, че е действал изцяло в полза на детето и в съобразяване с неговите желания и интереси.

Повереникът на частния тъжител А. А. В., адв.Янков излага твърдения, че първоинстанционният съд е извършил правилна дейност по оценка на доказателствата. Твърди, че бащата е действал виновно и е неприемливо да се оправдава с желания на малолетното си дете. Счита, че първата инстанция правилно е осъдила подсъдимия, но наказанията, които са му наложени са ниски. Моли обаче първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и да му бъдат присъдени разноски. Алтернативно, ако жалбата на подсъдимия бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице с надлежна процесуална легитимация.

По същество жалбата е неоснователна, като съображенията на въззивната инстанция са следните:

Производството по делото пред първата инстанция е образувано въз основа на частна тъжба на А. А. В., ЕГН**********, с която против В. К. А., ЕГН**********, е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление, както следва: за това, че в условията на продължавано престъпление в периода от 07.07.2024 г. до 08.09.2024 г., не изпълнил и осуетил изпълнението на съдебно Решение № 260356 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4075/20 г. на РСБургас, влязло в сила на същата дата, относно личните контакти с детето В. В.

А., ЕГН**********, както следва: на 07.07.2024 г., в гр. Бургас, ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, не изпълнил съдебно Решение № 260356 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4075/20 г. на РСБургас, влязло в сила на същата дата, относно личните контакти с детето В. В. А., ЕГН: **********; на 31.07.2024 г., в гр. Бургас, ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, осуетил изпълнението на съдебно Решение № 260356 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 2

4075/20 г. на РС-Бургас, влязло в сила на същата дата, относно личните контакти с детето В. В. А., ЕГН: **********, като не върнал детето в определения час; на 25.08.2024 г., в гр. Бургас, ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, осуетил изпълнението на съдебно Решение № 260356 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4075/20 г. на РС-Бургас, влязло в сила на същата дата, относно личните контакти с детето В. В. А., ЕГН: **********, като не върнал детето в определения час; на 08.09.2024 г., в гр. Бургас, ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, осуетил изпълнението на съдебно Решение № 260356 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4075/20 г. на РС-Бургас, влязло в сила на същата дата, относно личните контакти с детето В. В. А., ЕГН: **********, като не върнал детето в определения час – престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Първоначално в тъжбата като последна дата на извършване на престъплението е посочена 09.09.2024 г., но с допълнително уточнение, направено в рамките на шестмесечния срок по чл. 81 от НПК с молба от 25.02.2025 г. е уточнено, че датата е 08.09.2024 г. Също така, първоначалното обвинение е и за това, че на 25.08.2024 г., в гр. Бургас, ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, в условията на съвкупност с предходното деяние не изпълнил съдебно Решение № 1634 от 25.07.2022 г. на РС-Бургас. В открито съдебно заседание на 02.09.2025 г. тъжбата била оттеглена в тази част.

Настоящата съдебна инстанция намира, че РС-Бургас правилно е извършил дейността по анализ на събраната доказателствена съвкупност и правилно е извел фактическата обстановка. Съдът не се съгласява с твърденията на защитата, че става дума за превратно тълкуване на показанията на свидетелите. Свидетелските показания са внимателно анализирани, съпоставени и подложени на проверка. В резултат на това е достигнато до описаната от РС-Бургас, фактическа обстановка, по която всъщност и не се спори от страните (по отношение на последните три дати, в писмения отговор на тъжбата не се оспорва, че действително е налице забавяне):

- за периода 28.06.2024г. - 07.07.2024г., съгласно горепосоченото решение, с което е определен режим на лични отношения с бащата, детето било при баща си. Уговорката била направена на 15.06.2024 г. Също така било уговорено детето да е при баща си в периода 19.07.-28.07.2024 г., както и в периода 09.08.-25.08.2024 г. На 04.07.2024 г. вторият период бил променен на 19.07.-31.07.2024 г.

Съгласно това, на 07.07.2024 г. в 18:00 ч. детето трябвало да бъде 3 върнато на адреса на майката в гр.Бургас. Това обаче не станало и в 23:10ч. А.

В. се обърнала за съдействие към органите на МВР, като се обадила на 112.

Малко по-късно й върнали обаждане, че патрулен автомобил от РУ-Средец се намира на място до адреса на В. К. А., почукали са на вратата на къщата, но тъй като никой не отворил, те си тръгнали и от тяхна страна няма повече с какви други действия да извършат.

На следващия ден - 08.07.2024 г., около 20:00 ч., А. В. отишла заедно с братовчед си - св. А. В. И., в дома на В. К. А. в гр.Средец, за да си прибере детето, като се обадила на телефон 112 за съдействие.

За периода 19.07.2024 г. - 31.07.2024 г., детето отново било при баща си съгласно предварително определения график за лятната ваканция, като на 31.07.2024 г. в 18:00 ч. не било върнато на адреса на майката, с оглед на което отново тя позвънила на 112 за съдействие. Първото позвъняване било около 21:00 ч., като след съдействието на служителите на МВР, А. потвърдил, че ще върне детето, но към 22:30 ч. детето все още не било върнато. Към 22:30 ч. В. отново се обадила на тел.112, но служителите на МВР посочили, че не са успели да се свържат с бащата на детето. След няколко обаждания детето било върнато в 23:30 ч.

За периода 09.08.2024г. - 25.08.2024г., отново съгласно предварително определения график за лятната ваканция детето било при баща си, като на 25.08.2024г. в 18:00ч., което не станало. Около 19:00ч. В. отново се обадила на тел.112 за съдействие. Полицейските служители в РУ Средец около 19:15 ч. открили детето и баща му на адреса и му е било обяснено, че трябва да върне детето да спазва решението на съда. На служителите В. К. А. отвърнал, че тръгва към Бургас, но детето било върнато на адреса на майката след 21:00ч.

За периода 06.09.2024 г. - 08.09.2024 г., детето било при баща си В. А. по график. На 08.09.2024 г. в 18 часа детето отново не било върнато. Малко след 19:30 ч. В. се обадила на телефон 112, като малко по-късно й съобщили от РУСредец, че бащата на детето е потеглил за гр.Бургас, за да върне детето. Малко след 21:00 часа В. получила обаждане от бащата на детето, че са пред входа на адреса й в гр.Бургас, ул. *** № ***.

Жалбоподателят-подсъдим всъщност спори относно субективната страна на деянието и изобщо неговата съставомерност, като се изтъкват обстоятелства, свързани както с липсата на умисъл в действията на подсъдимия, така и свързани с липсата на обществена опасност на деянието.

По отношение липсата на субективна страна се сочи, че неизпълнението на съдебното решение е в резултат на нежеланието на малолетното дете да се върне при майка си, а не на нежеланието на подсъдимия да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Първоинстанционният съд, в този аспект, правилно е 4 приел, че подсъдимият не е изпълнил решението и е осуетил неговото изпълнение. Съдът правилно е приел и че когато се говори за неизпълнение на едно задължение, същото може да бъде от различен вид - ненавременно изпълнение или неточно изпълнение. В конкретния случай, на всички инкриминирани дати, е налице ненавременно изпълнение, тъй като подсъдимият не е връщал детето в установения в съдебното решение час 18:00 часа. РС-Бургас правилно е приел, че при извършване на престъплението подс.А. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал, че е длъжен да изпълни съдебно решение по определен начин, но не го правил. От волева страна подсъдимият е искал именно това, тъй като няма как да се приеме, че с поведението си може да се достигне до друг резултат. Правилен е и изводът, че са налице предпоставките на чл. 26 от НК по отношение на А., като деятелността му правилно е квалифицирана като продължавано престъпление - отделните деяния представляват престъпления чл. 182, ал. 2 от НК, като са извършени при една и съща обстановка, при която вследствие на действията му не осъществен разписания в решението за лични контакти резултат. Също така деянията са извършени в непродължителен период от време, в рамките на около два месеца. Безспорно деянията са извършвани при една и съща форма на вината - пряк умисъл с описаното по-горе съдържание.

Настоящата съдебна инстанция напълно се съгласява с мотивите на съда относно субективната страна на деянието – по делото е установено, че не е била налице обективна невъзможност на А. да изпълни съдебното решение, която невъзможност да е свързана с поведението на самото дете и поконкретно това, че се твърди, че то не искало да си тръгва, когато е заедно с баща си. Детето е било на седем години към инкриминираните дати, т.е. на все още доста ниска възраст, при което все още голямата част от нуждите му се задоволяват непосредствено с участието на родителите му. Също така и процесът по неговото възпитание е почти изцяло в ръцете на най-близките му.