Решение № 1413 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100502117 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 24.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 23984/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, „Е.К.“ ООД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на „Е.Т.К.И.“ ЕООД- гр. Пловдив /ЕИК ****/ на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД сумата 21 650 лева- дължимо възнаграждение по Договор за извършване на консултантски услуги от 17.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 04.03.2020 г., до окончателното плащане, и на основание чл.92 ЗЗД сумата 2 165 лева- неустойка за забава при плащането на това възнаграждение, а също и сумата 3 312.60 лева- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Е.К.“ ООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Е.Т.К.И.“ ЕООД- гр. Пловдив /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Е.Т.К.И.“ ЕООД искове по чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми- дължимо договорно възнаграждение и мораторна неустойка, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че на 17.12.2018 г. между ищеца „Е.Т.К.И.“ ЕООД /изпълнител/ и ответника „Е.К.“ ООД /възложител/ бил сключен писмен договор за извършването на консултантски услуги с предмет: извършване на консултантски услуги по подготовка, входиране и последващо управление до приключване на оферти за участие в обществени поръчки, обхващащи подробно посочени дейности /чл.1, ал.1 от договора/, като е посочена и конкретна обществена поръчка, за която изпълнителят е поел задължение да организира, осигури и предостави консултиране за участие и изготвяне на оферта за кандидатстване:

„Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект:

Път 1-1(Е-79) „Мездра- Ботевград“ Лот 2 от км 161+367 до км 174+800“ /чл.1, ал.2 от договора/, срещу което възложителят по договора се задължил да заплати на изпълнителя договорно възнаграждение от 43 500 лева общо, без ДДС /за извършване на консултациите, предмет на договора/, платимо, както следва: за І етап, включващ подготовка, събиране и окомплектоване на всички административни документи и всичко необходимо за представянето на фирмата участник- 3 500 лева; за ІІ етап, включващ изготвяне на техническо предложение- 18 000 лева; и за ІІІ етап, включващ изготвяне на ценово предложение, пресмятане и проверка на всички количествени сметки от представения идеен проект- 22 000 лева /чл.6, ал.1 от договора/. Уговорено е плащането на това възнаграждение да бъде извършено на два транша, от които: 50 %авансово, в срок до 5 календарни дни от получаване на оригинална фактура и от подписване на договора, и остатъкът от 50 %- в деня на предаване на разработките /чл.6, ал.2 от договора/.

Сключеният между страните договор за консултантски услуги има смесен характер и съдържа елементи на договор за изработка и договор за поръчка, тъй като в 2 съдържанието му са включени задължения за извършването както на фактически /материални/, така и на правни действия. Създаденото между страните правоотношение, имащо и мандатен характер, се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. При релевираните в процеса фактически твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на две групи материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличие на действително правоотношение между ищеца и ответника, възникнало от договор за предоставяне на консултантски услуги с посоченото по- горе съдържание; и 2. изпълнение на задълженията по договора от ищеца, предоставил на ответника- възложител посочените в предмета му услуги за фактически /в конкретния случай/ действия.

По така сключения с ответника- възложител договор ищецът- изпълнител претендира да му бъде заплатено окончателното договорно възнаграждение /за изпълнението на ІІІ етап от договора/- в размер на 21 650 лева /50 % от договорното възнаграждение/, съгласно направеното в о.с.з. на 9.03.2021 г. уточнение, при твърдение, че изпълнил задълженията си по договора изцяло и предал цялата подготвена документация на ответника, а също и мораторна неустойка за неизпълнение в срок на задължението за плащане на посоченото възнаграждение- в размер на 2165 лв. /чл.9 от договора/.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за дадено от ищеца /изпълнител/ изпълнение по сключения с ответника /възложител/ договор за консултантски услуги, изразяващо се в извършване на посочените в предмета на договора фактически действия- извършване на консултации и подготовка на документация /разработки/, съобразно поръчката на възложителя- ответник, вкл. приемане на изработеното от последния без възражения, което именно предпоставя плащане на договорното възнаграждение.

Предаването на документите- предмет на процесния договор, се установява въз основа на представения с исковата молба приемо- предавателен протокол от 15.01.2019 г., чиято автентичност не е оспорена от ответника. Независимо от преклудиране възраженията на последния „по изпълнението на процесния договор“, следва да се отбележи, че възражение при приемане на работата на 15.01.2019 г., видно от цитирания приемо- предавателен протокол, от страна на ответника- възложител не е направено, поради което и следва да се счита, че работата е приета без възражения- арг. чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД.

При възникнал спор между страните, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

В случая в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „Е.К.“ ЕООД не е подаден, поради което и възраженията му срещу основателността на иска се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК и не 3 могат да бъдат релевирани за първи път както впоследствие- в първоинстанционното производство, така и в подадена срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, съответно не подлежат на разглеждане по същество от въззивния съд. Според даденото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 4/ 2012 г. на ВКС, ОСГТКт.4, тълкувателно разрешение по силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Поради това и заявените с въззивната жалба възражения срещу основателността на иска като преклудирани не подлежат на разглеждане по същество и не могат да обосноват търсения от „Е.К.“ ЕООД с обжалването правен резултат.

Следва да се отбележи в тази връзка, че адресираните до ответното дружество съдебни книжа /съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея доказателства/ са изпратени на вписания в Търговския регистър адрес на дружеството на бул.“Пенчо Славейков“ № **** в гр. София, и предвид върнатото от адреса съобщение, че „няма такава фирма на адреса“, при прилагане фикцията по чл.50, ал.2 ГПК книжата се считат за редовно връчени, както правилно е приел първоинстанционният съд. И тъй като в подаденото след срока по чл.131 ГПК писмено становище на ответника не се съдържат твърдения за невярно документиране на действията по връчване на книжата, съответно за налична на място канцелария на дружеството, нито са представени доказателства в тази насока, не може да се приеме, че е допуснато от СРС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на обжалваното решение. Според приетото в Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС- т.17 /в тази част ТР не е загубило сила/, когато в първата инстанция страната е била лишена от участие поради непризоваване или при призоваване в нарушение на процесуалния ред, е налице порок, обосноваващ обжалване на първоинстанционното решение, като допуснатите процесуални нарушения могат да бъдат поправени от въззивния съд по искане на заинтересованата страна. Ако не е била обезпечена възможността на ответника надлежно да участва в първо-инстанционното производство, неговите доказателствени и процесуални искания не биха били преклудирани и той би могъл да упражни тези процесуални права с въззивната жалба и да ги релевира пред въззивната инстанция- арг. чл.266, ал.3 ГПК. Фактически твърдения в горния смисъл от страна на въззивника не са направени, нито са ангажирани доказателства в тази насока, поради което и въззивният съд не дължи произнасяне по преклудираните възражения.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства- фактури и 4 преводни нареждания за извършени от ответника през периода м.12.2018 г.- м.01.2019 г. плащания на възнаграждения по договора и прието като неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, възприето от настоящия съд като компетентно и обективно дадено, обосновава извод за дължимост на процесното договорно възнаграждение от ответника на ищеца. Съгласно заключението на изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза между страните са били сключени три договора за консултантски услуги, датиращи от 4.10.2018 г., 12.11.2018 г. и 17.12.2018 г. /процесния договор/, по повод на които са били издадени 7 бр. фактури /за авансови и окончателни плащания/, като общата цена по трите договора е 121 500 лв. без ДДС, съответно 145 800 лв., с включен ДДС. По тези договори и фактури от страна на ответника са извършени общо 7 банкови превода на обща стойност 119 700 лв., вследствие на което е останала незаплатена сумата 26100 лв. /145 800 лв. – 119 700 лв.= 26 100 лв./. Авансовото плащане по процесния договор- в размер на 26 100 лв. общо, било извършено с два превода: за сумата 15 000 лв.- на 16.01.2019 г., и за сумата 11 100 лв.- на 18.01.2019 г. По счетоводни данни на ищеца размерът на неплатеното вземане по процесния договор към 4.03.2020 г. е 26 100 лв. с ДДС. Такова задължение в счетоводството на ответника не е осчетоводено, като това несъответствие се дължи на неосчетоводяване на задължение на „Е.К.“ ООД по фактура № № 0000000115/ 23.04.2019 г. за сумата 26 100 лв. с ДДС.

Предвид горното, представените в процеса доказателства за извършени от ответника „Е.К.“ ООД плащания не могат да обосноват извод, че всички произтичащи от трите сключени между страните договора за консултантски услуги възнаграждения, включая процесното /последно във времево отношение/, са били заплатени от същия на ищеца.