Решение № 797 от 08.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Враца, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420101812 по описа за 2025 година

Делото е образувано по депозирана на 24.04.2025 г. във Врачанския окръжен съд искова молба от Д. П. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване гр.В. ул.”П.”№. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОДМВР/ гр.Враца гр.Враца ул.”Поп

Косто

Буюклийски”№10.

Ищцата- ОДМВР твърди,че предявява три иска по чл.178 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/,по чл.189 ал.1 т.т.1 и 2 от ЗМВР и по чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Служителите в МВР били вид държавни служители. Статутът им се уреждал и от ЗМВР,и от ЗДСл..Съгласно чл.176 от ЗМВР,брутното месечно възнаграждение на служителите на МВР се състояло от основно и допълнителни. Съгласно чл.178 ал.1 т.1 от ЗМВР,към основното месечно възнаграждение се изплащали допълнителни възнаграждения, вкл. за прослужено време - в размер на 2% върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж,но не-повече от 40%.Като при определяне на размера се вземал предвид целия трудов стаж,приравнен към първа категория труд.

В чл.142 ал.1 от ЗМВР били посочени видовете служители на МВР,вкл.

1 държавни служители по ЗДСл..На тях също се полагало допълнително възнаграждение,съгласно чл.178 ал.1 т.1 от ЗМВР,по аргумент от предл. последно на нормата,според което служебният стаж на държавните служители се приравнявал на такъв от първа категория труд.На държавните служители се полагал и платен годишен отпуск с увеличение по един ден за всяка прослужена година,вкл. за приравнения трудов стаж,но не повече от 10 работни дни.Аргумент в полза на твърдението се извличал и от разпоредбата на чл.181 ал.2 от ЗМВР,съгласно която на държавните служители се осигурявали работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение,а на неносещите униформа се изплащала ежегодно сума за облекло.

Ищцата се позовава и на тълкувателно решение №1/ 27.11.2024 г. на ВКС,с което на държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР било признато правото да получават безплатна храна или левовата й равностойност. Върховните съдии изрично били признали,че тази категория държавни служители се ползвали от възнагражденията и материалното и социално осигуряване на служителите на МВР,уредени в ЗМВР без да са уредени в ЗДСл..

За неуреденото положение на служителите по т.2 сочел и фактът,че с промени в ЗМВР и приетия държавен бюджет за 2025 г. основното възнаграждение на държавните служители с полицейски функции било завишено с 40-50%,а на служителите по т.2 не било повишено.

Ищцата претендира/вкл. след направено и допуснато изменение на иск/ сумата от 31 528.94 лв. неплатено допълнително възнаграждение от 01.04.2022 г. до 01.05.2025 г.,ведно с 5 428.16 лв. обезщетение за забава до 01.04.2025 г.,както следва: м.04.2022 г. – 613.34 лв. възнаграждение и 224.71 лв. обезщетение; м.05.2022 г. – 613.34 лв. възнаграждение и 219.43 лв. обезщетение; м.06.2022 г. – 613.34 лв. възнаграждение и 214.32 лв. обезщетение; м.07.2022 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 250.86 лв. обезщетение; м.08.2022 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 244.52 лв. обезщетение; м.09.2022 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 238.39 лв. обезщетение; м.10.2022 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 232.05 лв. обезщетение;

2 м.11.2022 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 225.32 лв. обезщетение; м.12.2022 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 219.58 лв. обезщетение; м.01.2023 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 212.34 лв. обезщетение; м.02.2023 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 205.81 лв. обезщетение; м.03.2023 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 198.57 лв. обезщетение; м.04.2023 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 191.56 лв. обезщетение; м.05.2023 г. – 736.06 лв. възнаграждение и 184.32 лв. обезщетение; м.06.2023 г. – 792.68 лв. възнаграждение и 190.55 лв. обезщетение; м.07.2023 г. – 792.68 лв. възнаграждение и 181.99 лв. обезщетение; м.08.2023 г. – 871.92 лв. възнаграждение и 190.34 лв. обезщетение; м.09.2023 г. – 871.92 лв. възнаграждение и 180.80 лв. обезщетение; м.10.2023 г. – 871.92 лв. възнаграждение и 170.95 лв. обезщетение; м.11.2023 г. – 871.92 лв. възнаграждение и 161.42 лв. обезщетение; м.12.2023 г. – 871.92 лв. възнаграждение и 151.57 лв. обезщетение; м.01.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 140.83 лв. обезщетение; м.02.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 129.74 лв. обезщетение; м.03.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 119.01 лв. обезщетение; м.04.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 107.93 лв. обезщетение; м.05.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 97.20 лв. обезщетение; м.06.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 86.24 лв. обезщетение; м.07.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 75.28 лв. обезщетение; м.08.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 64.68 лв. обезщетение; м.09.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 53.72 лв. обезщетение; м.10.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 43.12 лв. обезщетение; м.11.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 32.16 лв. обезщетение; м.12.2024 г. – 933.52 лв. възнаграждение и 23.96 лв. обезщетение; м.01.2025 г. – 1 054.76 лв. възнаграждение и 23.96 лв. обезщетение; м.02.2025 г. – 1 130.10 лв. възнаграждение и 13.69 лв. обезщетение; м.03.2025 г. – 1 130.10 лв. възнаграждение;

3 м.04.2025 г. – 1 130.10 лв. възнаграждение.

Ищцата е направила и Съдът е допуснал изменение на иск/на размера на иска/,основано на заключението на вещото лице,като и ищцата,и Съдът не са съобразили,че изчисленият от вещото лице сбор от 31 528.94 лв. включва възнаграждение за м.04.2025 г. 1 130.10 лв.,какъвто иск ищцата не е предявила,съответно не може да изменя.При което следва да се приеме,че Съдът всъщност дължи произнасяне по претенция в размер на 30 398.84 лв. и за период 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г..

Иска и да бъде признато за установено по отношение на ответника,че за периода 28.11.2016 г.-01.04.2025 г. има право на основен платен годишен отпуск по чл.189 ал.1 т.1 от ЗМВР в размер на 80 дни и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.189 ал.1 т.2 от ЗМВР в размер на 12 дни/отново след направено и допуснато изменение на иск/.

Обективно кумулативно съединените искове са с правни основания чл.178 ал.1 т.1 от ЗМВР,чл.189 ал.1 т.т.1 и 2 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК,ответникът/чрез директора К. Н. Й./ е представил отговор.Оспорва исковете.

Не спори,че ищцата е заемала длъжността . през периода – служител по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР.В МВР имало три категории служители,чието положение се регламентирало в три различни закона. Статутът на държавните служители по т.2 се уреждал със ЗДСл.,като законодателят изрично бил изброил хипотезите, при които статутът се уреждал по ЗМВР.Не било предвидено нито изплащане на допълнително възнаграждение за прослужено време по чл.178 ал.1 т.1 от ЗМВР,нито право на основен и допълнителен отпуск в размерите по чл.189 ал.1 т.т.1 и 2 от ЗМВР.

Съгласно чл.67 ал.1 от ЗДСл.,ищцата получавала брутна заплата,състояща се от основна заплата и допълнителни възнаграждения.Като допълнително възнаграждение не било посочено такова за прослужено време.Редът за получаване на възнагражденията бил регламентиран в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и за исковия период от Вътрешните правила за заплатите на държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР,утвърдени със заповед №8121з92/31.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

4

Тълкувайки нормата на чл.179 ал.1 т.1 изр.2 от ЗМВР, право на допълнително възнаграждение за прослужено време имали само държавните служители,работещи в условията на първа категория труд,какъвто ищцата безспорно не била /ищцата полагала труд трета категория/.

Съгласно чл.67 ал.12 от ЗДСл.,на държавния служител не можело да се определят допълнителни възнаграждения на основания,различни от ЗДСл..

Неоснователен бил и установителният иск.Ищцата,като държавен служител,имала право на 20 дни редовен платен годишен отпуск.Съгласно заповед №8121з-1536/29.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи,ищцата имала право и на 9 дни допълнителен платен годишен отпуск за работа за ненормиран работен ден.

Право на 30 дни редовен платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск по един ден за всяка прослужена година,вкл. за приравнения трудов стаж,но не повече от 10 дни,имали служителите със статут по ЗМВР, предвид спецификата на работата им.

При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът приема от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото у достоверение, издадено от Сектор „Координация,административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към ОДМВР-Враца от 22.04.2025 г.,ищцата - . в сектор

„Координация,административно и правно обслужване и човешки ресурси“ е назначена в системата на МВР от 28.04.2009 г. на длъжност . и същата е заемала длъжности в ОДМВР,както следва: от 07.05.2009 г. до 26.05.2009 г. – . в РУ к ъ м „Полицейско разследване“;от 26.05.2009 г. до 29.06.2010 г. - . в „Правно обслужване“ към „Администрация-ОДМВР“;от 29.06.2010 г. до 01.07.2012 г. - . в „Правно обслужване“ към „Администрация-ОДМВР“;от 01.07.2012 г. до 11.11.2013 г. - . в „Правно обслужване“ към „АдминистрацияОДМВР“;от 11.11.2013 г. до 28.11.2016 г. - . в РУ в ОДМВР към отдел „Досъдебно производство“.

Видно от представената заповед №8121К-4569/09.11.2016 г. на министъра на МВР,служебното правоотношение на ищцата - . в РУ към отдел „Разследване“ при ОДМВР е било прекратено.Заповедта е била получена от ищцата на 28.11.2016 г..

5

Видно от представената заповед №8121К-4571/09.11.2016 г. на министъра на МВР,ищцата е б и л а назначена за държавен служител на длъжността . при ОДМВР.Заповедта е била получена от ищцата на 28.11.2016 г..

Видно от представените заповеди №№8121К-1584 от 07.02.2020 г.,8121К-1528/04.02.2021 г.,8121К-5329/ 16.06.2022 г.,8121К-7627/08.08.2022 г.,8121К-8068/ 02.09.2023 г.,8121К-8069/02.09.2023 г. и 8121К-6210/ 10.05.2024 г. на административния секретар на МВР ,на ищцата са били изменяни ниво на основната месечна заплата,степен на основната месечна заплата и основна месечна заплата.

По делото са били представени още:

-заповед №8121з-1536/29.12.2017 г. на министъра на МВР ,с която е бил определен размер на допълнителен платен годишен отпуск за изпълнение на задължения извън работното време от държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР,за които е установен ненормиран работен ден,като за длъжността . са били определени 9 дни;

-Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР,утвърдени със заповед №8121з-92/31.01.2019 г. на министъра н а МВР,ведно с таблица за минималните и максималните размери на заплатите от първа до четвърта степен включително.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза.От заключението на вещото лице се установява,че за периода от 01.04.2022 г. до 01.04.2025 г. трудовото възнаграждение на ищцата/основно и допълнително за прослужено време/ не е формирано по правилата,относими за служителите по чл.178 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Съгласно заключението,разликата между размера на изплатената сума за допълнително възнаграждение за прослужено време и размера на допълнителното възнаграждение за прослужено време по правилата,относими за служителите по чл.178 ал.1 т.1 от ЗМВР,представлява сума в размер на 30 398.84 лв..

Размерът на обезщетението за забава до 01.04.2025 г. върху сумата,вещото лице е изчислило на 5 428.16 лв..

За процесния период,полагащият се платен годишен отпуск по чл.56 ал.1 от ЗДСл. на ищцата е 168 работни дни.За процесния период ,евентуално 6 полагащият се платен отпуск по чл.189 ал.1 т.т.1 и 2 от ЗМВР на ищцата е 263 работни дни,от които 251 работни дни основен и 12 работни дни допълнителен платен годишен отпуск.Разликата от 95 работни дни включва 83 работни дни основен и 12 работни дни допълнителен платен отпуск.