Решение № 117 от 02.07.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Х., 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200111 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. С. Б. с адрес:гр.С., ул. К. № *, вх. *, ет.

*, ап. *, чрез адв.И. Е. от АК - София срещу Наказателно постановление № 22-0271-001406 от 15.12.20221 г. на ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, което страдало от тежки процесуални нарушения и издадено в противоречие с разпоредбите на ЗАНН.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, нередовно призован, се явява лично и с адвокат И. Е. от АК-София, които поддържат аргументите изложени във въззивната жалба.

Административно наказващият орган ВПД Началник група в 1

ОДМВР - Хасково, РУ – Харманли,редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище в случай, че наказателното постановление бъде отменено молят да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Харманлийският районен съд, за да се произнесе по основателността и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.12.2022 г. в 22: 00 часа в гр. Х. по ул. Г.М.Д. до бл.*, посока с.И.ово жалбоподателя управлява лек автомобил "Волво Ц30 2.0д“ с рег.

№РК****ВС собственост на П. Г. С. с ЕГН **********, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда на 03.12.2022г. На водача Б. е извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL-0565 като в 22:03 е отчел алкохол 0.98 промила алкохол в кръвта измерен в издишания от водача Б. въздух.

След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и връчен Талон за медицинско изследване номер 100254. В издадения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози Амбулаторен № 51532/03.12.2022 г., находящ се на лист 8, 9 и 10 от АНД №111/2023 г. по описа на РС Харманли е отбелязано „отказва да даде кръв и урина за алкохол.Лицето се доверява на уреда за алкохол“.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу жалбоподателя Н. С. Б., водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 03.12.2022г. в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Х. Я. Я. АУАН серия GA № 805118 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, като е вписал, че няма възражения в съответната предвидена графа. Такива не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, наказващият орган се е съобразил изцяло в описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП – наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП , с отбелязване на факта, че не била взета кръвна проба от водача, който приел показанията на техническото средство.

2

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. М. К. и Х. Я. Я. – полицейски служители относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение в съответната част, за която имат възприятия и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като впрочем следва изрично да се отбележи, че по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност не са отправени конкретни възражения от страна на жалбоподателя, а единствено по отношение на тяхната пълнота и конкретност, оттам и правна оценка от гледна точка спазване процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

Съдът не кредитира показанията на разпитаната в съдебно заседание при режим на довеждане от страна на жалбоподателя – Т. Т. Н.ева /фактическа съжителка на жалбоподателя/, в частта, че на жалбоподателя контролните органи не са му предоставили документи от извършената проверка, както и,че не са предоставили възможност на жалбоподателя да прочете и след това да подпише съставените документи от контролните органи, като в останалата част за действията извършени от контролните органи в хода на проверката ги кредитира.Съдът не дава вяра на показанията на свид.Н.ева в посочената част, тъй като намира същите за пристрастно дадени и противоречиви с останалата доказателствена съвкупност събрана в хода на съдебното следствие по делото. Това е така, тъй като в предявените на жалбоподателя писмени доказателства на основание чл.84 от ЗАНН и чл.13, вр. с чл.107,ал.2 от НПК се установи, че същите са подписани от него.

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН , както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН . Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В 3 изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал.

2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН .

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП , наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2 над 0,8 на хиляда до 1, 2 на хиляда, включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.

АУАН е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и на следващо място обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като липсват допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да се възприемат като съществени и водещи до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Включително и тези, визирани от жалбоподателя по съображения, аналогични на изложените вече по отношение на съставения АУАН.

4

Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване. При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество. На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движение по пътищата , която забранява управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, според настоящия състав на съда, се установява по категоричен начин, че на 03.12.2022 г. в 22:

00 часа в гр. Х. по ул. Г.М.Д. до бл.*, посока с.И.ово управлява лек автомобил "Волво Ц30 2.0д“ с рег. №РК****ВС собственост на П. Г. С. с ЕГН**********, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда на 03.12.2022г. на водача Б., извършена е проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL-0565 като в 22:03,който е отчел алкохол 0.98 промила алкохол в кръвта измерен в издишания от водача Б. въздух.

Факт е, че отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта /0.98 на хиляда/ е установена с анализатор на алкохолното съдържание в кръвта, за който в обстоятелствената част и на АУАН и на НП е отразено, че е тип Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPL-0565, чиято техническата изправност принципно не е поставена под съмнение от страна на жалбоподателя. По делото е установено и не се оспорва, че използваното техническо средство е преминало изискуемия последващ технически преглед и е било годно / валидно до 11.02.2024г./ да отчете съдържанието на концентрация на алкохол в издишания въздух при извършената на жалбоподателя проверка на 03.12.2022г. Несъмнено техническото средство, с което е бил тестван жалбоподателят - "Алкотест Дрегер 7510 " с фабр. № ARPL-0565, представлява измервателно средство/анализатор на алкохол в дъха/, подлежащо на метрологичен контрол, съгласно раздел ХХХVII от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /. Съгласно предписаното от разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. От своя страна разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Закона за измерванията (ЗИ - обн. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн. - ДВ, бр. 98 от 2003 г.). регламентират средствата за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол. Съгласно текста на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на 5 лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази нормативна уредба ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача Н. С. Б. управлявал МПС под въздействие на алкохол, за когото се установи по делото, че е изследван с доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения тест с техническо средство "Алкотест Дрегер "7510 с фабр. № ARPL-0565. Административнонаказващия орган е нямал задължение да прилага разпоредбите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол , касаещи максимално допустима грешка. При положение, че нито при извършеното тестване, нито в хода на административнонаказателното производство, жалбоподателят е оспорил отчетения с техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., липсва основание да се извършва приспадане на отчетената от техническото средство стойност на концентрацията на алкохол в издишвания въздух. Следователно отчетената стойност 0,98 промила алкохол в кръвта измерен в издишания въздух от нарушителя Б. е крайна, окончателна и безспорно доказана.