Решение № 54 от 08.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. С., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900070 по описа за 2025 година

С исковата молба вх. № 3395/27.03.2025 год. по описа на СОС на НАП, подадена чрез Р. И. Я. – Г., главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – С., са предявени срещу „П. – П“ ЕООД, ЕИК .. и „А. ЕООД, ЕИК .., обективно и субективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.216, ал.1, т.4, евентуално – т.2 от ДОПК –

- главен иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК – за обявяване по отношение на държавата на недействителността на продажбата на следния недвижим имот, сключена с нотариален акт № 199, том III, peг. № 2886, дело № 543 от 2021 год. на нотариус Петя Антова – помощник-нотариус по заместване при нотариус Антон Чолев, вписан под № 153 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Своге, с който „П. – П“ ЕООД е продал на „А. ЕООД следния свой недвижим имот – Урегулиран поземлен имот № IV – „За гараж и антрацитни мини“, в квартал 41 от подробния устройствен план на с. Т., С. област, с площ от 7 255 кв.м., заедно с построените в имота склад /производствен – ГМС/ със застроена площ от 26 кв.м., строен през 1975 год., склад /производствени масла/ със застроена площ от 31 кв.м., строен през 1956 год., производствен обект /работилница/ със застроена площ от 365 кв.м., строен през 1955 год., помпено помещение със застроена площ от 8 кв.м. строено през 1974 год., караулка със застроена площ от 13 кв.м., строена през 1981 год., заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота, при граници на имота : улица с о.т. 417-156-405-157-393, УПИ VIII-522, улица с о.т. 417-418, УПИ III-453 и УПИ V-455, всички в квартал 41 по плана на населеното място и край на регулацията – като сделка, сключена след датата на деклариране или на установяване на публичните задължения на „П. – П“ ЕООД и с намерение да се увредят публичните взискатели;

1

- в случай на отхвърляне на главния иск – предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК – за обявяване по отношение на държавата на недействителността на продажбата на горния недвижим имот, сключена с нотариален акт № 199, том III, peг. № 2886, дело № 543 от 2021 год. на нотариус Петя Антова – помощникнотариус по заместване при нотариус Антон Чолев, вписан под № 153 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Своге – като възмездна сделка с имуществени права на длъжника „П. – П“ ЕООД, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

С исковата и уточняваща молба на ищеца от 10.04.2025 год. се твърди, че на 24.09.2021 год. „П. – П“ ЕООД е продал на „А. ЕООД описания горе недвижим имот за сумата от 35 000 лева, при данъчна оценка от 34 218.70 лева.

Твърди се, че към горната дата първият ответник е имал ликвидни и изискуеми публични задължения в общ размер на 227 231.46 лева, от които 168 173.99 лева – главници и 59 057.47 лева – лихви. Същите са съставлявали декларирани и неплатени публични задължения към държавата за :

- данък върху добавената стойност /ДДС/ по подадени от дружеството справки – декларации /СД/ по ЗДДС за периода 16.09.2014 год. – 31.08.2021 год., - корпоративен данък по декларации за периода 16.07.2014 год. – 31.12.2020 год., - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2017 год. – 31.12.2018 год.,

- задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за фонд здравно осигуряване /ЗО/ за периода 01.08.2014 год. – 31.08.2021 год.,

- задължителни осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за периода 01.08.2014 год. – 31.08.2021 год.,

- задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за периода 01.08.2014 год. – 31.08.2021 год. и

- данък върху доходите на физически лица /ДДФЛ/ по подадени от дружеството декларации образец 6 за периода 26.09.2014 год. – 31.08.2021 год.

Горното уточнение относно размера на публичните вземания е внесено с уточняващата молба от 10.04.2025 год. на ищеца, като към същата е приложена справка /л.406 – л.419 от делото/ с подробна информация относно наличните към датата на сключване на атакуваната сделка публични задължения – с вид на всяко едно твърдяно публично задължение /за ДДС, КД, ЗОВ, др./, с произход на задължението с посочване на номер и дата на съответната декларация, главница и лихва до датата на атакуваната сделка, 24.09.2021 год.

Твърди се, че в подадените декларации задълженото лице „П. – П“ ЕООД само е 2 определило размера за задълженията си, но не ги е внесло в законово определените срокове, нито е предоставило на кредитора НАП равностойно обезпечение, годно да послужи за погасяване на същите.

Сочи се, че до изменението на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК с ДВ, бр.105/2020 год., в сила от 01.01.2021 год., следва да се приеме, че декларацията, изходяща от данъчнозадълженото лице, е необходимо, но и достатъчно средство за установяване основанието и размера на задължението – без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация; задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък или задължителните осигурителни вноски и същите се внасят в сроковете, определени в съответния закон, поради което декларираните публични задължения се считат за установени с факта на декларирането им по смисъла на разпоредбата в предходната й редакция /ДВ, бр.27/27.03.2018 год./. Колкото до задълженията, декларирани след 01.01.2021 год. и преди извършеното разпореждане с имуществото на 24.09.2021 год., декларирането на задължението вече е предвидено като самостоятелна предпоставка за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.

Сочи се, че атакуваната разпоредителната сделка е сключена след датата на установяване или след датата на деклариране на публичните задължения, налице е възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото и е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели; покупко-продажбата е извършена само и единствено с цел увреждане на ТД на НАП С. като кредитор.

Твърди се, че по данни от ГФО на длъжника, обявени в ТРРЮЛНЦ и подписани лично от управителя П.П., в отчета за приходите и разходите за 2020 год. /подаден на 27.04.2021 год./ и за 2021 год. /подаден на 25.04.2022 год./, е видно, че управителят е знаел за задълженията на дружеството, тъй като в раздел „пасив – данъчни задължения и осигурителни задължения“ са посочени стойности в размер на 71 000 лева за данъци и 85 000 лева за осигурителни задължения за 2020 год., а за 2021 год. за данъци в размер на 83 000 лева и осигурителни задължения в размер на 106 000 лева – но въпреки това управителят е продал единствения ликвиден актив на дружеството, като е увредил кредитора НАП.

Сочи се, че управителят на длъжника умишлено е попълнил декларация с невярно съдържание по чл.264 от ДОПК, представена при нотариалното изповядване на сделката, в която е посочил, че представляваното от него дружество няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

При условията на евентуалност се твърди, че са налице и предпоставките на чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК за обявяване по отношение на държавата на недействителността на продажбата – доколкото процесният имот е бил закупен от „П. – П“ ЕООД за 51 600 лева, а впоследствие продаден на „А. ЕООД за 35 000 лева. Видно от счетоводните данни в оборотната ведомост на продавача, към 31.12.2021 год. посочената стойност от дружеството 3 е в размер на 47 000 лева, като дружеството е начислявало амортизации през годините от датата на неговото придобиване.

Ищецът твърди, че „П. – П“ ЕООД не разполага с друго годно имущество, което да послужи като обезпечение или към което да се насочи принудително изпълнение и да бъде удовлетворен интересът на публичния взискател, поради което счита, че горепосочената сделка е сключена във вреда на последния.

Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на 16.04.2025 год. на ответника „П. – П“ ЕООД, ЕИК .. чрез управителя на дружеството с указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /30.04.2025 год. вкл./, същият не е подал писмен отговор на и.м. с последиците по чл.370 от ГПК.

Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на 22.04.2025 год. на ответника „А. ЕООД, ЕИК .. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си адв. С. И. от САК е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил исковете по основание, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

По отношение на предявения главен иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се оспорва съществуването на публичните вземания, които се претендира да дължи първият ответник „П. – П“ ЕООД, като се сочи, че задълженията на това дружество, възникнали преди датата на сключване на сделката, чиято относителна недействителност се претендира, са погасени по давност или са заплатени от задълженото лице. Сочи се, че в случай, че „П. – П“ ЕООД не е поискал отписване по реда на чл.173, ал.1 от ДОПК на част или всички негови задължения с падеж до 24.09.2021 год., то с отговора се прави възражение за изтекла давност на публичните вземания, които се претендира да дължи този ответник. Сочи се, че в случая е приложима 5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, респ. абсолютната 10-годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.

С отговора се сочи, че не е налице намерение за увреждане на публичните взискатели посредством сключването на сделката за процесния недвижим имот. Необходимо е намерение за увреждане на публичните взискатели да е имал и приобретателят „А.“ ЕООД, но неговият управител и законен представител, който го е представлявал при сключване сделката, не е знаел за наличието на публични задължения, дължими от „П. – П“ ЕООД. Тъй като страните по сделката не са свързани лица, нито са такива техните управители, то не може да се предполага намерението за увреждане на публичните взискатели по силата на презумпцията на чл.216, ал.3 от ДОПК.

Сочи се, че липсва увреждане на публичните взискатели, тъй като, от една страна, няма непогасени публични задължения на „П. – П“ ЕООД, които да са били възникнали към 24.09.2021 год., а от друга – за имота приобретателят „А.“ ЕООД е заплатил пазарната му цена, т.е. имуществото на „П. – П“ ЕООД не е било намалено с нищо.

Същите доводи и възражения са изложени и по отношение на евентуалния иск с 4 правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК. Във връзка с този иск се сочи и че в случая не е налице сделка, при която даденото значително да надхвърля полученото по стойност.

Сочи се, че данъчната оценка на имота към момента на отчуждаването му, 24.09.2021 год., е била в размер на 34 218.70 лева, отразено в нотариалния акт за продажбата му; ищецът твърди, че тя е 45 406.20 лева, но това е оценката на имота към 25.01.2023 год., т.е. две данъчни години по-късно, а същевременно продажната цена е била в размер на 35 000 лева.

Твърди се, че, цената, за която е продаден процесният имот, е съответствала на неговото състояние. Видно от посоченото в нотариалния акт, този имот е бил отреден „За гараж и антрацитни мини“; в него са се намирали няколко постройки, всички изградени в периода от 1955 год. до 1975 год. и една от 1981 год. Тези постройки са били в много лошо състояние, дори опасни и са представлявали не актив, а бъдещ разход за имота, тъй като е трябвало или да бъдат основно ремонтирани, или да бъдат разрушени. Твърди се, че през 2021 год. в имота не е имало нито водоподаване, нито електрозахранване. Подаването на електричество и вода в имота е осигурено едва от „А.“ ЕООД и то не е било възможно да се осъществи незабавно след придобиването на имота, а е отнело близо две години. Твърди се, че в резултат на лошото състояние на имота и сградите в него пазарната му стойност е била силно занижена и дори по-ниска от данъчната оценка.