Решение № 153 от 19.05.2025, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Б., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря Н. В. Ч. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20241810200420 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. В. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. „А.С.“ № *, чрез адв. П.-М. Б. от АК В., е обжалвал в законния срок наказателно постановление № */27.02.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № * от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 1085027/16.02.2024 г., НП № */27.02.2024 г., заповед № * от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. М. К., С. Д. А. и М. Д. А., се установява следната фактическа обстановка:

На 16.02.2024 г. в 17,28 часа, на автомагистрала Х., в района на 39ти км, в посока от гр. С. къв гр. Б., жалбоподателя П. И. управлявал л.а. „О. З.“ с рег. № *, но тъй като горивото му било на свършване, решил да мине през стария път за с. В. преди тунел „Т. д.“, поради което започнал да се движи в лентата за принудително спиране. В този момент по автомагистрала „Х.“ имало задръстване. По подаден сигнал от гражданин, на водачът П. И. бил съставен АУАН серия GA с рег. № 1085027 от 16.02.2024 г. за нарушение на чл.

58, т. 3, пр. 1 ЗДвП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № */27.02.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на 16.02.2024 г., в 17,28 часа, по автомагистрала Х., в района на 39-ти км, с посока на движение от гр.

С. към гр. Варна, управлява лек автомобил „О. З.“ с рег. № *, лична собственост, като се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или пътниците/, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Макар и актосъставителят да не си спомня случая, съдът цени показанията на свидетелите С. А. и М. А., които са пътували в

2 автомобила на жалбоподателя, и които заявяват, че причината да се движат в аварийната лента е привършващото гориво.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Относно нарушението по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

3

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена от приложените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на технически проблем с превозното средство или негов или на пътниците здравословен проблем. Свършването на горивото не представлява повреда на превозното средство и не може да се използва от нарушителя като причина за движението му в лентата за принудително спиране.

Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, налагащи движение в лентата за принудително спиране, а вероятно е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.

Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.

Административното нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на 4 чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР С.. Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 80 лева.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */27.02.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № * от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с което на П. В. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул. „А.С.“ № *, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. К.“ № *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 58, т.

3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА П. В. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., ул.

„А.С.“ № *, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. К.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на ОДМВР С. сума в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

6