Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 30.08.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 149/2023
Вид
Решение № 176
Подписан
30.08.2024
В сила
23.01.2026
Състав
Любен Димитров Хаджииванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 35 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 287 · Търговски закон
  • чл. 294 · Търговски закон
  • чл. 294, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Смолян, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. ХаджиИ. при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Гражданско дело № 20235400100149 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288-286 и чл. 294 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по молба на Н.Б., чрез адв. Я.М., в която се твърди, че в периода 05.10.2006г. – 28.04.2011г. ищецът предоставил на части паричен заем на РДС ООД – Д. в размер на 227 500лв., като за всички предоставени суми били подписвани разписки от управителя на дружеството. На 28.04.2011г. била подписана и разписка за общия размер на главницата от 227 500лв., а на 10.07.2015г. била оформена писмена форма на заемните правоотношения, като бил подписан договор за паричен заем и приложение № 1 към него, представляващо математическо обяснение на заемната сума.

Твърди се в молбата, че към 31.12.2014г. дължимите договорни лихви били в размер на 302 543.59лв.

Твърди се, че първоначално РДС ООД плащало нередовно различни малки суми, които ищецът приемал за погасяване на дължимите договорни лихви, в съответствие с уговореното в чл. 6 от договора. Възстановените от ответника суми, отнесени от ищеца за погасяване на дължимите лихви били, както следва: на 16.07.15г. – 40 000лв.; на 22.03.2016г. – 15 000лв.; на 19.04.2016г. – 20 000лв.; на 18.05.2016г. – 11 000лв.; на 20.06.2016г. – 15 000лв;

1 на 19.07.2016г. – 5 000лв.; на 28.04.2017г. – 9 000лв.; на 19.05.2017г. – 7 000лв.; на 19.06.2017г. – 12 000лв.; на 20.07.2017г. – 16 000лв.; на 23.01.2018г. – 10 000лв.; на 20.04.2018г. – 45 000лв.; на 22.05.2018г. – 20 000лв.; на 22.03.2018г. – 8 000лв.; на 19.04.2019г. – 10 000лв.; на 20.05.2019г. - 20 000лв.; на 21.04.2020г. – 15 000лв.; на 19.05.2020г. – 15 000лв., или общо били възстановени 293 000лв. – лихви по чл. 6 от договора.

Твърди се в молбата, че според т. 4, раздел ІІ „Връщане на даденото“, заемната сума и уговореното възнаграждение /лихва/ следвало да бъдат върнати в срок до 30.07.20г. Ответникът спрял да плаща задълженията си, отказвал контакти и разговори, не правел плащания по главницата, а отношенията им се влошили.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 227 500лв., представляваща главница по договора за заем от 10.07.2015г., ведно с натрупана договорна лихва в размер на 70 966,13лв., за периода 01.01.2021г.-31.10.2022г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника РДС ООД, чрез адв. Ал.Д..

Ответникът оспорва иска, като неоснователен.

Ответното дружество не оспорва твърдението, че е получило в периода 25.04.2007г. - 28.04.2011г., различни суми, на обща стойност приблизително 227 500лв., на части и по дати, описани в справка-приложение № 1 към отговора, като сумите съвпадали с представените извлечения от банкови сметки, приложени към исковата молба. Налице било разминаване между размера на сумите, отразени като вноски по банковите сметки на дружеството от 226 895,91лв. и издадените разписки за 227 500лв. Реално сумата на облагодетелстването била 226 895,91лв., а не 227 500лв. Тези суми не били предавани директно на дружеството, а били внасяни по неговите сметки в Банка ДСК, Корпоративен център, ул. М., прокурист на която бил съпругът на ищцата - Н. Б..

Според ответника, вносни бележки не му били предоставяни или били предоставени по-късно, но те не носели подписите на представляващите дружеството. Изразява предположение, че най-вероятно били подписани от 2 съпруга на ищцата – Н.Б., с когото негови представители имали контакт.

Посочва се в отговора, че дружеството имало сключен договор за банков кредит с Банка ДСК, а управител на клона на банката, бил съпругът на ищцата – Н.Б.. След получаване на кредита и преди настъпване на падежа на първата погасителна вноска, ответникът изпаднал в състояние на невъзможност да обслужва редовно кредита, поради забавена доставка на генератори. Представители на ответника осъществили контакт с представляващия банката и отговорник по кредита Б., с цел предоговаряне условията по кредита – разсрочване или предсрочно погасяване, чрез рефинансиране от друга банка. След проведени обсъждания представителят на банката ги уверил, че щял да помогне, без да уточни как, а на въпрос каква щяла да бъде цената на услугата, отговорил неопределено, че щели да се разберат по-късно. Посочва се по-нататък в отговора, че след този разговор, от страна на банката при обслужването на кредита проблеми нямало, въпреки че за недостига по кредита парични средства от дружеството не били излизали.

По-късно дружеството разбрало, че били правени вноски по банковите му сметки, за които то не знаело, а причината за това била, че когато Б. обещал да помогне, изискал цялата счетоводна документация на дружеството и поставил условие счетоводната отчетност да се изготвя от съпругата му – ищец по делото. Така счетоводните документи били дадени на Б. през м. април 2007г. и върнати на дружеството на 01.06.2015г.

На първо място, договор за заем от 10.07.15г. бил безпаричен, суми по него нито били давани, нито били получавани. Всички разписки, които били съставени за целта на договора, дублирали сумите, които били правени по банковите сметки на дружеството за погасяване на кредита към Банка ДСК и за тези вноски нямало никаква договорка. Този договор за заем бил съставен по настояване на Н.Б., който преди подписване на договора поискал незабавно уреждане на отношенията във връзка с помощта, която оказал на дружеството.

Договорка за прехвърляне на дружествени дялове не била постигната, поради което той поискал подписване на договор за заем с неговата съпруга, чрез който договор да бъдат върнати паричните средства, описани като вноски по банковите сметки на дружеството.

В договора за заем била посочена лихва, която освен че била прекомерно висока, се претендирала и със задна дата. Ответникът не пожелал 3 да подпише договора в този му вид. След преговори страните постигнали уговорка да върнат поне сумите, които били получени от дружеството в период от 5-6 години на части, според нерегулярните постъпления от дейността.

На второ място, договорът за заем бил нищожен в частта за уговорената лихва, тъй като противоречал на повелителна разпоредба на закона, забраняваща анатоцизъм извън специалните хипотези, в които процесният случай не попадал .

На трето място, ответникът прави възражение за погасителната давност на задълженията, възникнали до 10.07.2015г., тъй като към онзи момент договорка по отношение на тях нямало и тези суми били получени без основание. Това били всички задължения за връщане на полученото без основание до 15.06.2010г., т.е. те се били погасили по давност и се превърнали в дълг на честта. Техният размер бил 213 664,23лв. /посочен като междинен сбор 1, в колона „сума лева“ в Приложение № 1 към отговора.

На четвърто място, с първото плащане ответникът бил погасил изцяло частта от претенцията, необхваната от погасителната давност, а с останалите плащания бил удовлетворил погасеното по давност задължение. Предвид изложеното, ответникът РДС ООД - Д. твърди, че не дължал суми на ищцата Н.Б..

Така, на 16.07.2015г. ответникът направил първото плащане към ищцата за връщане на полученото без основание. Към този момент той имал платимо задължение към нея в размер на 13 231,68лв., като сумата била сбор на получените парични средства, посочен като междинен сбор 2, в колона „сума в лева“ от приложение № 1, или както следва: на 26.10.2010г. – 2 988лв.; на 27.10.2010г. – 3 800лв.; на 25.03.2011г. – 4 889,58лв.; на 31.03.2011г. – 850лв.; на 28.04.2011г. – 704,10лв. Плащането било в размер на 40 000лв. и било достатъчно да погаси целия платим дълг от 13 231,68лв., като същото постигнало този ефект. Остатъкът от платеното от 26 768,32лв. не бил недължимо платено, а бил послужил за погасяване на неизискуемите задължения на ответника от 213 664,23лв.

Според ответника, след първото плащане от 16.07.2015г. последният нямал платими задължения към ищеца, за връщане на платените без основание суми.

4

В случай, че се приемело, че със сключения договор за заем страните били извършили новация на задълженията за връщане на полученото без основание, като ги трансформирали в задължение за връщане на заета сума, то предвид направеното възражение за погасителна давност, новация била настъпила само за платимите задължения, които били в размер на 13 231,68лв., т.е. размерът на задължението на ответника било същото, но основанието за пораждането му било различно. Предвид и направеното възражение за нищожност на договорката за лихва, то първото плащане било достатъчно да погаси целия размер на този дълг и след него ответникът нямал платими задължения към ищеца, за връщане на новираните с договора за заем суми.

В случай, че се приемела хипотезата на предходната алтернатива, но с разликата, че договорката за лихва не била нищожна и наред с това се прилагала със задна дата, то крайният резултат отново не се променял и първото плащане било достатъчно да се погаси размера на дълга, единствено остатъкът надхвърлящ размера на дълга, бил по-малък - 19 673,45лв.

Според ответника, общо платените от него суми от 293 000лв. надхвърляли размера на обогатяването от 226 895,91лв., или сумата платена над размера на обогатяването била 66 104,09лв. Целият отговор на исковата молба почти буквално повтаря одитен доклад от 29.09.23г. /т.ІІ, л. 424-425/, който на практика представлява правен анализ от одитора на отношенията между страните.

Предявен е иск по чл. 288-286 ТЗ и чл. 294 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД.

Твърди се неизпълнение на договор за заем от 10.07.2015г.

В тежест на ищеца е да установи вземанията си по размер, както и основанието, от което произтича вземането – договор за заем от 10.07.2015г..

Следва да установи, че е предал на ответника посочената сума със задължението последният да я върне, както и неизпълнението на това задължение.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил това свое задължение, както и да докаже възраженията си, че суми по договора не са били давани, че договорът бил нищожен в частта за уговорената лихва, че с първото плащане е погасил целия дълг.

5

В първото съдебно заседание от 12.06.23г. проектът за доклад по делото е бил допълнен освен с посочената по-горе правна квалификация на спора, още и с определянето за безспорно, че ищецът Н.Б. и Н. Б. са били съпрузи към момента на сключване на договора за заем, като Б. бил прокурист в Банка ДСК ЕАД към момента на сключване на договорите за кредит между банката и ответника. Безспорно е, по-нататък, че част от отпуснатите от ищеца суми били използвани от ответника за погасяване на посочените договори за кредит, като не се оспорват датите на извършените плащания от ответника и начинът, по който били извършени.

Допълнено е и обстоятелството, че предвид на природата на договора за заем като реален договор, същият се считал за сключен с отпускането на заемните суми, а не с постигането на съгласие за сключването му на 10.07.15г.

С определение № 204/20.05.24г. е бил допълнен докладът по делото със следното: съдът ще разгледа и се произнесе по възражението за нищожност на р. ІІІ, т. 5.3 от договора на посоченото основание, накърняване на добрите нрави, поради прекомерност на уговорената възнаградителна лихва, поради нееквивалентност на разменените престации /прекомерност на лихвата/ с оглед на следните критерии: размер на възнаграждението, съотношение със законната лихва, уговорения начин на връщане на заема, респ. на възнаградителната лихва, съотнесени към срока на получаване на заетата сума, обстоятелствата, при което е било поето задължението, срока за връщане на главницата и лихвата, съобразно с принципите на добросъвестността и справедливостта и недопускане на неоснователно обогатяване.