Решение № 2 от 07.01.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Чирпан, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20255540100752 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от ищецът Д. П. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат – пълномощник Лилия Кирилова Борисова – САК, със съдебен адрес: гр. София 1000, ***Б, ет. 3, офис 311, с който моли съдът да обяви Договор за потребителски кредит № L 394901/13.03.2025 г. сключен между Д. Б. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК: 205559807 за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищец по делото е Д. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокатпълномощника Лилия Кирилова Борисова- САК със съдебен адрес: гр. София 1000, ул.

„Триадица” № 5Б, ет. 3, офис № 311, тел. *** , а исковата претенция е насочена против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Оборище, ***, ет. 1, офис 4, управители: Ирина Крайчева и Росен Антов с цена на: главния иск: 1 920,16 лева и е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 и 3 от ЗЗД.

Ищецът изнася в ИМ, че на 13.03.2025 г. Д. Б. била сключила Договор за кредит № LЗ94901, по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД й е бил предоставил в заем сумата от 1600,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50.98 % и ГПР от 64.74 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 920,16 лв., като сумата включвала главница и лихва.

Твърдят, че Договор за кредит № LЗ94901 бил нищожен. Същият съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:

ГЛП била 50.98 % - видно от самия договор лихвата била прекомерна и само на това основание договора следвало да се обяви за нищожен.

Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави било да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, IIг. о., Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, IIг. о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, IIг. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишавала 1 трикратния размер на законната лихва, която към 13.03.2025 г. е била 12.59 % (съответно трикратния й размер е бил -37.77 %). По този начин се накърнявали добрите нрави, което обуславяло извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;

Според чл. 22 от ЗПК - когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водило до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й били изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Твърди се още, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя, какъв бил размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлявал така нареченото "оскъпяване" на кредита и включвало всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно били включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР е 64.74 %, ГЛП е 50.98 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

За да се отговори на въпроса дали договорът бил нищожен, поради противоречие със закона следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Принципно нямало пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) бил определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 било отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов 2 максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче бил ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните можели свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.20Юг. на ВКС. ОСТК, добрите нрави били неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост били общоприети в обществото и субектите на правото следвало да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им бил придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване била приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.

26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвали се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Противоречието със закона и/или добрите нрави правило уговорката за ГЛП нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятствала възникването на вземането и предпоставяла нищожността на договора, тъй като годишният лихвен процент бил един от основните елементи на договора за потребителски кредит и без него било невъзможно съществуването му, съответно не била приложима в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като сделката не била сключена без недействителните й части.

С оглед на гореизложеното, моли да се обяви Договор за потребителски кредит № LЗ94901, сключен на 13.03.2025 г. между Д. Б. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 за нищожен, поради противоречието със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Разпределена по пера общата сума на договора била следната - 1 600 лв. главница и 320,16 лв. лихва по договора.

Моли още да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1 т. 2 от Закона за адвокатурата в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за размери на адвокатските възражения.

Възразява да се присъждат разноски на ответника. Излагат се подробни съображения.

Видно от постъпилия в срок отговор на ИМ с вх. № 4997/26.08.2025 г. от ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807 със седалище и адрес на управление: гр.

София,.к. 1505, р-н Оборище, ***, ет. 1, офис 4, представлявано от Лига Лемберга чрез пълномощник - юрк. В. Ц. Ц., заявяват, че оспорвали предявеният иск по основание и размер, като считали същия за неоснователен, като излагат подробни съображения за това, в това число цитират и практика на СЕС.

Молят съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу тях иск от Д. П. Б. с ЕГН **********, по който било образувано настоящото дело.

Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Молят също, при присъждане на възнаграждение на адвоката на ищеца, същото да бъде значително под минималния праг на Наредбата и да е не повече от 150.00 лева.

Молят да им се присъдят съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева.

От ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1505, р-н Оборище, ***, ет. 1, офис 4, представлявано от Лига Лемберга чрез пълномощник - юрк. В. Ц. със съдебен адрес: гр.

София, ***, ет. 1 офис 4 депозират в РС – Чирпан е предявен насрещен иск срещу Д. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с цена на иска: 1515.09 лева.

Твърди се, че предявявали иска при условията на кумулативност.

3

Молят съдът да осъди Д. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807 следните суми: - непогасена главница в размер на 1 426,95 лева, ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; - падежирала непогасена възнаградителна лихва в размер на 61,13 лева за периода от 12.05.2025 г. до 06.07.2025 г. (датата на предсрочната изискуемост); - лихва за забава в размер на 27,01 лева за периода от 07.07.2025 г. до 25.08.2025 г..

На 14.11.2025 г. в РС – Чирпан е постъпил отговор с вх. № 6938 на насрещен иск с от Д. П. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** чрез адвокат-пълномощника Лилия Кирилова Борисова- САК съдебен адрес: гр. София 1000, ***Б, ет. 3, офис № 311, тел. ***. Твърди се, че по един нищожен договор кредитополучателя дължал само и единствено главницата без възнаградителна лихва, поради което и признават иска в частта на незаплатена главница в размер на 1 426,95 лева.

От събраните по делото писмени доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните по делото не е спорно, че на 13.03.2025 г. Д. Б. е сключила Договор за кредит № LЗ94901, по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД й е бил предоставил в заем сумата от 1600,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50.98 % и ГПР от 64.74 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 920,16 лв., като сумата включвала главница и лихва.

Не е спорно, че ищцата е усвоила сумата и е направила плащания, както следва на 12.04.2025 г. 173,05 лева по главница и 67,04 лв. по договорна лихва и на 12.05.2025 г. 35,20 лв. по договорна лихва или в общ размер на 275,29 лв.

Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.

ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК.

В конкретния случай съдът приема за безспорно установено, че размерът на определената между страните възнаградителна лихва надвишава повече трикратния размер на законната лихва.