Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 498 от 04.07.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 360/2024
Вид
Определение № 498
Подписан
04.07.2024
В сила
04.07.2024
Състав
КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, РОСИЦА ВЕЛКОВА, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. Перник, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500360 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по жалба от В. С. Б. против Решение №53 от 12.04.2024 г. /с характер на определение по реда на чл. 248 ГПК/ по гр.д.№189/2023 г. на PC-Брезник, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя-ответник за изменение на Решение № 190 от 21.12.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските като неоснователна.

В жалбата по подробни доводи се твърди, че определеният размер на разноски за адв. възнаграждение за твърде завишен, тъй като на първо място, несъответен с оглед размера на претендираната главница в размер на 485.91 лв., а определения размер на разноските за адв. възнаграждение от 400 лв. се явява несъразмерно висок и твърде завишен в този размер. На второ място, така определения размер се явява несъответен както с материалната и юридическа сложност на делото, така и с обстоятелството, че е налице признание на иска, нещо повече предварително издължаване на претендиралата сума. Макар и определен в рамките на минимално предвидения съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Н-ба №1/2004 г. за адв.възнаграждения, този размер се отнася общо за процесуално представителство, защита и съдействие. В случая не е налице от страна на ищеца процесуално представителство, като цялата защита и съдействие се изразява в написването на ИМ, обстоятелство което не е съобразено от първостепенния съд. На следващо място намира, че в случая се касае за осъществяване на юридическа услуга на държавно ю.л./какъвто се явява ищеца/ която по естеството и характера си е услуга осъществена от юрисконсулт, поради което и възнаграждението следва да бъде определено като на такова, независимо, че формално е осъществена от адвокат упълномощен от ищеца. Позовава се и на решение на СЕС от 25 01.2024 г. касаещо приложението на чл.248 вр. с чл.78 ал.5 от ГПК което позволява на националния съд свободна преценка при определяне размера на възнагражденията на процесуалния представител и под минимално определения с наредба №1 от 2004 г. размер вкл. и когато тези минимални размери отразяват реалните пазарни цени на юридическата 1 услуга, както и на Определение №343/15.02.2024 г. на ВКС-ТК-2 отд. влязло в сила с което за далеч по сложно дело вкл. изготвяне отговор на касационна жалба са определени също 100 лв. Моли съдът да отмени обжалваното решение като чувствително се намали размера на определените разноски, които намира за обективни и доказани до размера на 100 лв., който съответства и на обема на осъществената юридическата слуга.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подал отговор, с който по изложени доводи и съображения оспорва същата с искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване акт /решение, имащо характер на определение/, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д.№189/2023г. на Районен съд Брезник е образувано по предявени от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу ответника В. С. Б. искове за заплащане на сумата от 548.57 лв., от която сума 485.91 лв. главница за периода от 15.09.2020 г. до 06.03.2023 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 62.66 лв., за периода от 17.12.2020 г. до 01.06.2023 г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***, както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

В исковото производство пред първата инстанция ищецът е представляван от упълномощен представител - адвокат М., като ищецът е направил искане за присъждане на разноски и за заплатено адв. възнаграждение и е представил надлежни доказателства и за заплатено адв. възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото производство. С постановеното в първата инстанция Решение № 190 от 21.12.2023 г. по гр.д.№189/2023 на Районен съд Брезник са отхвърлени изцяло исковете, като неоснователни, поради настъпило плащане в хода на процеса, като е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

С Определение № 259 от 05.04.2024 г. постановено по в. гр.д. № 84 по описа на Окръжен съд Перник за 2024 г., делото е върнато на РС за произнасяне по компетентност по реда на чл. 248 ГПК по молбата на ответника В. С. Б., с която е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като се намалят разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение на ищеца от 400 лева, която молба е оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция решение /имащо характер на определение/.

Настоящата въззивна инстанция съобразява от една страна конкретно извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия по първоинстанционното производство, а от друга най- новата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С-438/2022г по преюдициално запитвате, отправено от Софийски районен съд, както и практиката на националния съд, залегнала в определение № 50015/16.02.2024 г по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, първо т. о. и определение № 343/15.02.2024 г по т. д. № 1990/2023 г по описа на ВКС второ т. о, според която посочените в Наредба № 1/2004г минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред първата инстанция и обема на осъществения в първоинстанционно производство труд от процесуалния представител на 2 ищеца (изготвяне на искова молба, писмени бележки по делото, като на първата инстанция липсва фактическата и правна сложност, тъй като процесната сума е платена преди подаване на отговора по чл. 131 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание и събиране на доказателства, първоинстанционното производство е приключило в едно съдебно заседание, размера на иска), въззивният съд намира, че претендираният размер от 400 лв. адвокатско възнаграждение е прекомерен и категорично непропорционален спрямо извършената работа и действителната правна и фактическа сложност на делото по конкретното първоинстанционно производство. Ето защо въззивният съд счита, че наведеното от жалбоподателя-ответник пред районния съд и поддържано и пред настоящата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като претендираното от ищеца и присъденото от РС адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност до сумата от 200 лв.

По изложените съображения, поради несъвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение /имащо характер на определение по чл. 248 от ГПК/ следва да се отмени, респ. - по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 ГПК решението на РС – Брезник - в частта му за разноските като адв. възнаграждение в размер 400 лв. в полза на ищеца бъде намалено до размер на 200 лв.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №53 от 12.04.2024 г. /с характер на определение по реда на чл.

248 ГПК/ по гр.д.№189/2023 г. по описа на PC-Брезник, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 190 от 21.12.2023 г., постановено по гр.д.

№189/2023 г. по описа на PC-Брезник, в частта за разноските като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от 400 лв. на 200 лв. размера на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН-**********, съд.адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец”, № 11, БУЛСТАТ: 823073638 вместо присъдената от РС-Брезник сума от 400 лв., направени разноски по първоинстанционното дело за адвокатско възнаграждение, сумата от 200 лв. направени разноски по първоинстанционното дело за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3