Решение № 132 от 22.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно административно наказателно дело № 20212100600795 по описа за 2021 година

С Решение № 260879 от 01.07.2021г., постановено по НАХД № 570/2021г., Районен съд Бургас признал обвиняемия Т. Г. Л., ЕГН **********, за виновен в това, че на 23.10.2020г., около 18:00 часа, в гр. Бургас, ж.к. „*******“, срещу вх.* на бл.**, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „*********“, модел „*****“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл.40 ал.2: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ и допуснал пътнотранспортно произшествие като предприел маневра „движение назад“, без непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила, като с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Т. М. П., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лъчева кост, което довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка, и в диафизарна 1 фрактура на дясната бедрена кост, което довело до трайно затруднение на движението на десния крак, като след деянието обвиняемият направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а ал.1, б. „а“, вр. чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343 ал.1, б.

„б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, а на основание чл.343г, вр. чл.343а, ал.1, б. „а“, вр. чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7, вр. чл.78а, ал.4 от НК му наложил наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца.

Със същия съдебен акт на основание чл.189 ал.3 от НПК обв. Л. бил осъден да заплати сторените по делото разноски: в досъдебното производство в размер на 658.80 лева, платими по сметка на ОД на МВР- Бургас, в съдебното производство - 20 лева, платими по сметка на Районен съд Бургас и 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист - също платими по сметка на РС Бургас.

Съдът се произнесъл и относно вещественото доказателство по делото – 1 бр. CD-диск, приложен на л.116 от досъдебното производство, което разпоредил да остане по делото и да бъде унищожено с унищожаване на делото по реда на ПАС.

Така посочената присъда е атакувана с въззивна жалба, подадена в законоустановения срок, от обв. Т.Л., чрез неговия защитник – адв. Ж.Н. от АК-Бургас. В жалбата се съдържат оплаквания за несправедливост на отмереното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Обв. Л. бил лице с изключително ниска степен на обществена опасност – бил с необременено съдебно минало, спрямо него липсвали регистрирани противообществени прояви, сторил бил всичко зависещо от него след извършване на деянието, за да предотврати влошаване на вредните последици за пострадалата, бил трудово ангажиран, имал 3 непълнолетни деца и се грижел за семейството си. Деянието също не било с висока степен на обществена опасност. Излагат се и доводи за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на произшествието, което не било отчетено при индивидуализацията на наказанието. С жалбата се настоява за приложението 2 на чл.78а ал.4 от НК, като наказанието в тази му част досежно лишаване от правоуправление бъде отменено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира въззвината жалба за основателна.

Събраните по делото доказателства сочели, че поправителният и превъзпитателен ефект биха били постигнати и без налагане на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ на обв. Л.. Наложените на последния досега наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП не определяли същия като системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Моли за уважение на жалбата.

Във въззивното съдебно производство обв. Л., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. Н., който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и отново посочва, че съдът не е отчел в необходимата степен съпричиняването от страна на пострадалата. Същата била престояла на пътното платно повече време, отколкото било необходимо.

Не оспорва нарушаването на задължението на подзащитния му да ангажира лице, което да му указва дали е налично препятствие зад управлявания от него автомобил, но всички обстоятелства по делото, включително и оказаната от обв. Л. помощ, сочели, че следвало да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК. Безспорно последният бил проявил критично отношение към деянието си - ангажирал бил свои приятели, които да дарят кръв за пострадалата. Моли наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, наложено на обв. Л., да бъде отменено.

В последната си дума обв. Л. посочва, че единствено иска да му бъде отменено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, тъй като естеството на трудовото му правоотношение го изисквало. Наред с това едно от децата му имало заболяване, което понякога налагало пътуване до гр.

К.,откъдето била съпругата на Л..

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид въззивната жалба, становищата на страните и подложи на задълбочен анализ наличния по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

3

Обвиняемият Т. Г. Л., ЕГН **********, е роден в гр. ***** и живее в същия град на адрес: ж.к. *********“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. Той е *******, с ******* гражданство, със *****образование, трудово ангажиран е - работи като „***********” към *************, ******* и е *********. Към датата на извършване на деянието – 23.10.2020г., Л. е бил правоспособен водач, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория „В“, „М“ и „АМ“, № ********* от 04.11.2015 година и контролен талон № ********. От приложената справка за водач/нарушител, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Бургас, отново към датата на деянието, спрямо Л. има постановени и влезли в сила 5 наказателни постановления, издадени за допуснати от него различни нарушения по Закона за движение по пътищата и 3 фиша.

На 23.10.2020г., около 18:00 часа, Л., управлявайки лекия си автомобил марка „********“, модел „****“, с рег. № *******, се опитвал да паркира пред дома си на посочения по-горе адрес. Пред входа на блока нямало свободни места за паркиране. Пред вход № * на същия блок, той видял свободно място и се отправил към него. Предприел маневра – движение назад,като наблюдавал пътното платно в страничните огледала на автомобила. Мястото било добре осветено, а скоростта за движение била около 10 км/час. В същото време пострадалата Т. М. П. била застанала непосредствено пред намиращите се в уширение на пътното платно срещу вход № 1 контейнери за сметосъбиране. Тя била приведена леко напред с лице към контейнерите, а позицията била централно зад движещия се назад автомобил. Л. не забелязал пострадалата и докато се движел назад, със средната част на задната броня на управлявания от него лек автомобил я ударил в областта на десния крак. От удара П.паднала на земята, опирайки се на ръцете си. Обв. Л. излязъл от автомобила и незабавно отишъл при нея. Тъй като тя изпитвала силни болки, той сигнализирал за случилото се на ЕЕН 112.

Малко след това на мястото на произшествието пристигнал лек автомобил на „Спешна помощ“, с който пострадалата била отведена в УМБАЛ-Бургас, след което била приета за лечение в отделението по ортопедия и травматология.

В хода на разследването била изготвена съдебна автотехническа експертиза, от заключението по която се установява, че основната причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е предприета технически неправилна маневра за движение на заден ход от Л.. Същият е започнал 4 маневрата с автомобила без да се увери, че пътят отзад е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Той е разполагал с обективната техническа възможност непрекъснато да наблюдава зоната зад автомобила си, която била постоянно и изцяло видима от двете странични огледала за обратно виждане и огледалото вътре в купето на автомобила. На пътя не е имало обекти или други обстоятелства, които да затруднят възприятията му. Също така е имал възможността да огледа района около контейнерите,при необходимост да спре и да слезе от колата,за да огледа терена,където е решил да паркира ,било е осветено,поради което липсва основателна причина същия да не види пешеходката, намираща се почти централно зад лекия му автомобил.Ирелевантен е фактът,че пострадалата била леко приведена от собствения си ръст, тъй като подготвяла боклука за изхвърляне,като това възражение на защитата,че П. с приведеното си състояние е довела до съпричиняване на произшествието ,съдът намира за неоснователно и необосновано.

От приложената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на удара, пострадалата П.е получила диафизарна фрактура на дясна бедрена кост, водеща до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-6 месеца и фрактура на дисталната част на лява лъчева кост в областта на гривнената става, водеща до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 10-12 седмици. За така установените увреждания, вещото лице е посочило, че е възможно да са получени от удар с твърд, тъп предмет с ограничена повърхност и последвалото падане върху ръката.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по категоричен начин от събраните доказателствени материали в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и по досъдебно производство № 434 ЗМ-618/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВРБургас.

Доказателствата по делото са събрани чрез предвидените в процесуалния закон способи и ред, от което следва, че са годна основа за изграждане на фактически изводи. Тези доказателствени източници, заедно и поотделно, са били анализирани обективно и обстойно от районния съд, с което е била разкрита обективната истина , така както повелява заложеният в разпоредбата 5 на чл.13 от НПК принцип. Доказателственият анализ е извършен от проверявания съд при стриктно спазване правилата на формалната логика и е напълно споделен от настоящия състав. Между страните отсъства спор относно релевантните по делото факти. Свидетелските показания и преобладаващата част от обясненията на обвиняемия са еднопосочни, обективни и според настоящия състав добросъвестно изложени, поради което правилно районният съд ги е кредитирал с доверие при изграждане на изводите си по фактите. Писмените доказателства и доказателствени средства подкрепят в пълнота гласните доказателствени източници. Експертните заключения, в компетентността и обективността на чиито автори настоящият състав не намери основание да се съмнява, както правилно е приел районният съд, са пълни, ясни, обосновани и дават изчерпателен отговор на всички поставени им въпроси. Тези източници на фактически данни спомагат да се проследят действията на обвиняемия и пострадалата преди, по време и след деянието. Автотехническата експертиза разкрива в цялост механизма на деянието, причините за настъпването на пътнотранспортното произшествие и обстоятелствата, при които същото е могло да бъде избегнато.

Съдебномедицинската експертиза не оставя съмнение относно уврежданията, получени от пострадалата. В действителност единственото несъгласие между страните по фактите е дали пострадалата е била клекнала или приведена до контейнерите за отпадъци или е стояла права до тях . От протокола за оглед на местопроизшествието и от изслушаната пред БРС Автотехническа експертиза се установява безспорно,че пострадалата не е била в цял изправен ръст до казаните,а приведена напред .Според вещото лице С., П. е била приведена до казаните,както приема обосновано и решаващият съд. Без значение според вещото лице било дали е била приведена или клекнала , това не променяло изводите му, тъй като вредоносните последици биха били същите и в двете положения. Единствено ако е била в изправен вид уврежданията биха били различни. За прецизност следва да се посочи,че дори и да е била клекнала пострадалата пред контейнера, това не е нарушение на някакво правило уредено в ЗДП, за да търсим наличие на съпричиняване,каквото категорично се установи,че няма, като възраженията на защитата в тази насока са напълно необосновани. Липсват доказателства ,сочещи,че П. била клекнала до контейнера ,единствено обвиняемият сочи в обясненията си за това , което обстоятелство правилно съдът не е кредитирал, 6 като е приел, че това е форма на защита от страна на Л.. Последният не е възприел лично позицията, в която тя е била застанала в момента на удара,тъй като обвиняемият е категоричен,че не е видял човек зад автомобила,усетил е сблъсък и чак тогава е видял паднала вече пострадалата, поради което няма как да е възприел първоначалното местоположение на П. до казана. В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, Л. посочва, че преди да предприеме маневрата е погледнал в огледалата, не е видял препятствие на пътя, след което привел автомобила в движение назад. Кратко време след това усетил сблъсък на автомобила с друг обект, преустановил движението си и едва след като излязъл от превозното средство, видял пострадалата да лежи на земята.