Решение № 63 от 02.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600022 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда № 73, постановена на 20.12.2022г. по НОХД № 1381/22 на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият С. И. С. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. чл.1 от НК, като по чл. 54 и чл. 58 А ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години и 4 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, като подсъдимият е оправдан да е извършил нарушение по см. на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Г. Д. - ДАК, в качеството й на процесуален представител на подс. С. С., като в същата се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитата, първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, като критичното отношение към извършеното, оказаното пълно съдействие за разкриване на обективната истина, младата възраст, липсата на адекватна семейна среда, в която е протекло отглеждането и възпитанието, както и стресът при настъпване на деянието. Цели се определяне на санкцията към минималният размер, предвиден в закона.

Постъпило е възражение от повереника на частните обвинители В. и Н., 1 чрез което се аргументира правилност, обоснованост и справедливост на първоинстанционния съдебен акт. Счита се, че по делото са налице единствено отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Въззивната жалба се намира неоснователна. В същия смисъл е и писменото становище, представено от повереника за разглеждане в заседанието на въззивната инстанция.

В пренията защитникът поддържа изцяло депозираната жалба.

Аргументира извършеното с доводи за сравнително младата възраст, лекомислие и ниска правна култура у подс. С., както и наличието на силен стрес, който е предпоставил бягството от местопроизшествието. Моли за изменение на присъдата и намаляване на наказанието лишаване от свобода към минималния размер.

В личната си защита подсъдимият съжалява за случилото се, твърди, че няма да се повтори и моли за намаляване на присъдата.

Адв. С., повереник на частния обвинител М. Х., намира жалбата за неоснователна, а присъдата на ВОС за правилна и законосъобразна. Счита, че определеното наказание е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, като не са налице смекчаващи обстоятелства, които да доведат до намаляването му. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, като е определено наказание под средния размер, при аритметично преобладаващи отегчаващи обстоятелства, а липсва смекчаващо вината, което има тежест да обуслови евентуалното му намаляване.

Акцентира върху наличието на няколко квалифициращи признака, обремененото съдебно минало на дееца, липсата на поправителен ефект о предходните наказания. Прокурорът счита, че наказанието, определено от съда постига законовите цели, и моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. С. съжалява за стореното и иска присъдата да бъде намалена.

Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с Решение №50147 от 22.11.2022г., състав на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, е отменил постановените в хода на първоначалното разглеждане на делото, присъда №6 от 24.01.2022г., по НОХД№ 1395/2021г. по описа на ВОС и решение №100 от 24.06.2022г., по ВНОХД №101/2022г. по описа на АС – Варна, като е върнал делото за ново разглеждане в първата инстанция.

Съставът на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

2

І. От фактическа страна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, след като в открито съдебно заседание от 20.12.2022г. и след предварително изслушване на подсъдимия, същият се е възползвал от възможността да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират други доказателства за тях. Решаващият съд е установил, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраната по делото доказателствена маса.

Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си, и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда и неоспорвани от страните. Доколкото не се установяват процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

Подсъдимият С. И. С. е роден на 09.11.1997 г. в гр. Балчик, обл. Добрич, живее в с. Оброчище, обл. Добрич. Същият е български гражданин, със завършено средно образование. Не е женен, осъждан е, не работи. С. не е правоспособен водач на МПС и не притежава СУМПС.

На 18.10.2018г. вечерта подс. С. С. заедно със свид. М. Х. и пострадалият Й. А. отишли до дома на свид. В.И. и Н. И., който се намирал в с. Оброчище, ул. „Калиакра", №5. По това време В. и Н. И.и не били в дома си. Чрез дърпане на мрежата влезли в двора на къщата, където бил паркиран автомобила на сем. И.и - Рено „Туинго" с per. № ТХ 03 63 ХС.

След като предварително се бил снабдил с ключ за автомобила, подс. С. се качил на мястото на шофьора, свид. Х. и А. бутнали автомобила, а подс. С. го привел в движение. Й. А. седнал отпред до подс. С., а свид. Х. седнал на задната седалка зад А..

Потеглили по черен път към края на с. Оброчище, където спрели. С. и А. сложили бензин в резервоара на автомобила от туба с бензин, която предварително носели. Забелязали, че задната лява гума на колата е спукана.

Обадили се на свой съселянин „Лико", който донесъл помпа и си тръгнал. В колата имало крик и резервна гума. След като излезли от черния път, спрели на отбивка, напомпали резервната гума и я сложили на автомобила. Подс. С. отново седнал на мястото на шофьора, а пострадалият А. седнал до него.

Свид. Х. седнал отново на задната седалка. Потеглили към с. Стожер. До селото имало стадион и подс. С. започнал да прави кръгчета с автомобила.

След това потеглили към гр. Добрич, за да купят наркотици. Не успели да намерят такива и потеглили обратно към с. Одърци. През цялото време подс.

С. управлявал автомобила, пострадалият Й. А. седял до него на предната седалка, а свид. Х. седял отзад вдясно. Минали през с. Стожер и около 01.00 3 часа на 19.10.2018 г. потеглили към гр. Варна. Движели се по път път II - 29 /гр. Добрич - гр. Варна/.

Подс. С. управлявал автомобила в условията на намалена видимост, мъгла и дъжд, със скорост около 126 км/ч, много над разрешената скорост от 90 км/ч. В района след кръстовището за с. Любен Каравелово, обл. Варна, навлизайки в десен завой, автомобилът загубил напречна устойчивост.

Започнал завъртане около вертикална ос. С. реагирал, като натиснал спирачките. Вследствие на това, автомобилът навлязъл в лявата част на банкета. С предна дясна част в зоната на преден десен калник се ударил в дърво, разположено в ляво. Вследствие на това последвало едновременно завъртане на автомобила около вертикалната ос по часовниковата стрелка и движение напред, след което последвало удар във второ дърво със задната част, последвало преобръщане и удар със задна дясна колонка в подлежащата земна повърхност, заораване и надлъжно преобръщане през таван и падане върху предната част на тавана, предното стъкло и предния капак.

Автомобилът се установил в покой, легнал върху тавана с колелата нагоре на около 31 метра от пътното платно. Вследствие на това телата на Й. А. и свид.

М. Х. изпаднали от автомобила. Свид. Х. успял да се изправи. Видял, че тялото на А. се намирало на 5-6 метра от него, на земята. Подс. С. вдигнал тялото на А., разтресъл го и го оставил на земята. Казал на свид. Х., че А. спи.

След това подс. С. хвърлил регистрационните табели на автомобила, както и ръкавиците, с които карал, в храстите, и двамата със свид. Х. напуснали местопроизшествието, като оставили тялото на А. в близост до автомобила. Потеглили пеша в посока гр. Варна. Подс. С. успял да се свърже по телефона с майка си - свид. И. М. и й казал, че катастрофирал. Свид. М. се намирала в гр. Добрич при приятеля си. Тя веднага потеглила с автомобила на приятеля си от гр. Добрич към гр. Варна и на няколко километра от с. Стожер видяла подс. С. и свид. Х. да вървят пеша. Отправили се към гр. Добрич и свид. Х. бил прегледан, а впоследствие транспортиран до МБАЛ „Св.

Марина" в гр. Варна.

На 19.10.2018 г. бил извършен оглед на пътно-транспортно местопроизшествие - на десен завой в ляво извън пътното платно в посока гр.

Варна на главен път П-29 /гр. Добрич-гр. Варна/, в близост до Военно поделение с. Любен Каравелово. Тогава бил намерен и трупът на Й. А., както и задна регистрационна табела на автомобила с рег. № ТХ 0363ХС. С протокол от 19.10.2018 г., одобрен от съдия при ВОС, бил иззет л.а. „Рено Туинг", без регистрационни табели, с номер на рама № VF1C0670515952524.

Вследствие на получените травматични увреждания Й. Й.

А. починал, а свид.М. Г. Х. получил счупване на костите на горна челюст в ляво и дясно, счупване на костите на долна челюст в ляво и дясно, повърхностни контузно разкъсни рани по долната уста и шията и ожулвания по лицето, шията лява и дясна хълбочна област.

По делото са назначени следните експертизи:

4

Съдебно медицинска експертиза № 1-145/2018г. на трупа на Й. Й. А. от заключението на която се установява, съчетана травма: черепно мозъчна травма - многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основата, счупване на лицеви кости, размачкване и разкъсване на главния мозък в ляво; и гръдна травма - счупване на ребра от II до VI в ляво, в дясно ключица и I - III ребра, двустранна контузия на белите дробове, 500 мл. кръв.

Причина за смъртта му са били несъвместимите с живота тежки увреждания на мозъка. Всички посочени травматични увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди и тъпи предмети изразени със значителна сила и същите биха могли да бъдат получени при условията на съответното ПТП.

Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо. Към времето на смъртта А. не е бил алкохолно повлиян.

Съдебно медицинска експертиза № III - 63/2018г., от заключението на която е видно, че при освидетелстването на М. Х., е установено счупване на горна и долна челюст, и двете в ляво и дясно. Това счупване, като самостоятелна медико-биологична квалификация, затруднява дъвченето и говоренето за период от три до шест месеца. Получено е по механизма на силен удар/удари с или върху твърди тъпи предмети.

Съдебно медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че при освидетелстването на подс. С. са установени ожулвания по главата, шията, гръдния кош, корема, гърба и дясно бедро. Ожулванията са получени по механизма на тангенциално действие на твърди тъпи и ръбести предмети с неголяма сила. Ожулванията са обусловили чувство на болка, без да е налице разстройство на здравето.

Съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че към момента на ПТП, С. управлявал инкриминирания автомобил със скорост 126 км/ч., над разрешената в този участък от пътя скорост от 90 км/ч.

От техническа гледна точка причината за възникване на ПТП, е следствие на посочената скорост, с която се е движел автомобила, подсъдимият е бил поставен в ситуация на невъзможност да контролира автомобила и съответно своевременно да спре преди мястото на удара. Като други причини са посочени, пътната обстановка на намалена видимост, както и липсата на адекватна реакция на водача поради липсата на придобити навици и умения за управление на МПС от съответна категория. Изготвена е и комплексна СМАТЕ.