Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 27.05.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 968/2025
Вид
Решение № 122
Подписан
27.05.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Росица Георгиева Калугерова

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Сандански, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250100968 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. М. Т., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ул.”Н.Г.”, № ***, чрез ЕАД Е И., против „Кредисимо“-ЕАД, с ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление-гр.С., бул.”В.”, № *** /сграда „*”/, ет.*, Бизнес център „Б.”, и срещу „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление- гр.С., бул.”В.”, № *** /сграда „*”/, ет.*, Бизнес център „Б.”, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, а именно:за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ********/08.01.2025г., сключен между Е. М. Т. и „Кредисимо“-ЕАД, поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.3 и ал.4 от ЗПК, и поради накърняване на добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.3 и ал.4 от ЗПКи чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2025г., сключен между Е. М. Т. и „Ай Тръст“-ЕООД, поради липса на основание и накърняване на добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата сочи, че на 08.01.2025г. е сключила с първия ответник договор за потребителски кредит № ********/08.01.2025г., като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 3050лв. Сочи още, че че лихвеният процент по кредита е 51% и е фиксиран, а ГПР е 64,78%. Изтъква се, че съгласно договора за потребителски кредит потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от 1 подаване на заявлението, като по силата на чл.4, ал.3 от договора и ал.4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в 14-дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му-в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл.12, раздел трети.

Твърди се, че спешно нуждаейки се от финансов ресурс ищцата е избрала опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя, като на 08.01.2025г. е подписала с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да заплати на фирмата поръчител възнаграждение в общ размер на 3325,91лева, платимо като добавка към падежната вноска. Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, тъй като не е включено уговореното възнаграждение за фирмата-поръчител, което следва да заплати ищцата и което представлява разход по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че посочване в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, защото е заблудил потребителя относно действителния размер на разходите, които ще следва да направи по време на действие на договора и не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс и да вземе информирано решение дали да сключи кредитната сделка. Твърди се, че в договора за кредит кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютната стойност на лихвения процент по заема и ГПР, като липсва разписана методика на формирания ГПР по кредита-кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Твърди се, че договорът за кредит противоречи и на добрите нрави, тъй като кредиторът е действал недобросъвестно възлагайки на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора.

Твърди се, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи, както на целта на Директива 2008/48, така и на чл.16 от ЗПК, тъй като преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя с цел да предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като не следва да прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение върху самия длъжник, което води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, тъй като длъжникът, за разлика от кредитора, няма защитен интерес от сключването му и с този договор се обезпечава нищожен договор за кредит, а договорът за предоставяне на поръчителство поради акцесорния си характер съществува валидно при условие, че съществува валиден главен дълг. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи и на добрите нрави, тъй като престациите са явно нееквивалентни. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като неоснователни.

2

Първият ответник твърди, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в приложение № 1 към договора по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия- подробно описани в т.11 от раздел VІІ, като не е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Този ответник твърди, че в ГПР като разход по кредита не се включва възнаграждението за поръчител, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, защото макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“-ЕАД и „Ай Тръст“-ЕООД, а и размерът на възнаграждението за поръчител не му е известен към момента на сключване на договора за кредит. В тази връзка първият ответник твърди, че за ищеца не е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник съобразно раздел ІІІ, чл.12 от приложимите към договора за кредит Общи условия, както и предвид чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 от договора за кредит предвиждаща изричната възможност потребителят да си избере необезпечен кредит. Твърди и че в договора не е регламентирано задължително условие за отпускане на кредита последният да бъде обезпечен, както и че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит и по него кредиторът не е страна. Твърди, че процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в електронен формат в системата на „Кредисимо“ ЕАД на („Сайта“); че кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка); че на база подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др.), които са предоставят на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка; че следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“; че едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на кредитора, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство; че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която кредиторът няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение)в момент, когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни. Твърди, че уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита, тъй като това е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. Първият 3 ответник твърди, че дори да се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на твърдените от ищцата основания, то това би довело единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство.

Вторият ответник твърди, че е сключил с „Кредисимо“-ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира задължението на ищцата по процесния договор за потребителски кредит, като му се дължи от последната възнаграждение, тъй като по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размерът му е съобразен с риска, който поема, както и че възнаграждението е дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита. Този ответник оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство обезпечава нищожен договор за кредит, като относно действителността на договора за кредит излага доводи идентични с тези на първия ответник.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.01.2025г. между „Кредисимо“-ЕАД, в качеството на кредитодател, и Е. М. Т. , като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ********, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от Кредисимо. Съгласно приложение №1 към договора, общият размер на предоставения кредит е 3746,80лв., от които размерът на кредита- 3050лв. и размер на застрахователната премия-696,80лв.; срок на кредита24месеца, брой погасителни вноски-24, размер на погасителните вноски-съгласно погасителен план, лихвен процент по кредита-фиксиран лихвен процент 51%, ГПР-64,78%, взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР, са посочени в Общите условия, общ размер на всички плащания-6106,71лв. Приложение № 1 съдържа и погасителния план за заплащане на погасителните вноски по кредита, по който първата погасителна вноска е на 20.02.2025г., а последната-на 20.01.2027г.

Договорът е сключен при Общи условия, които са приложени по делото и са неразделна част от договора. Съгласно раздел III, т.12 от ОУ, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно раздел IV, т.3 от ОУ, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване на заявлението е 14 дни от подаването на заявлението, а в случай, че кредитополучателят предостави обезпечение-24 часа от предоставянето му.

Предоставената в кредит сума е изцяло усвоена /безспорно между страните/.

4

На 08.01.2025г. Е. М. Т., в качеството си на потребител, е сключила с „Ай Тръст“ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност-гаранционни сделки), в качеството му на поръчител, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу платимо от потребителя на поръчителя/гарант/ възнаграждение, като същото е уговорено в размер на 3325,41лева, платимо разсрочено на вноски, на посочените в приложение № 1 падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за потребителски кредит. В чл.8, ал.4 са уговорени начините на плащане на възнаграждението на поръчителя, а именно: по банкова сметка на поръчителя или по посочена в договора банкова сметка на „Кредисимо" ЕАД, или по начините установени в договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, като „Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/. „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“-ЕООД /безспорно между страните и справка в търговския регистър/, като и двете дружества са с един адрес на управление.