Определение № 264 от 09.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Варна, 09.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20243001000624 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение № 83/19.03.2025г. е постъпила молба с правно основание чл. 248 , ал. 1 от ГПК (вх.

№

2801/14.04.2025г.), подадена от въззиваемата страна

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат П. В. от АКБургас.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, която има правен интерес от изложеното в молбата искане. С оглед на изложеното съдът приема производството за допустимо.

Насрещната страна е представила отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на ищеца Д. Д. Д., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощник адвокат К. Л. от АК-Силистра, срещу решение № 176 от 31.10.2024 г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по гр. д. № 143/2024г. по описа на СОС.

С обжалваното решение е бил уважен предявения от ищеца – настоящ жалбоподател осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 09.06.2022 г. в гр. Силистра, причинено от водача на л. а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № *****, застрахован 1 по риска „Гражданска отговорност“ при „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите с период на действие от 05.06.2022 г. до 04.06.2023 г., а за разликата до претендираната сума от 60 000 лева искът е бил отхвърлен, поради неоснователността му. Уважена е акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 2 872.44 лева.

Въззивната инстанция се е произнесла с решение № 83/19.03.2025 г., с което е отменила обжалваното решение на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над присъдената сума от 20 000 лева до такава в размер на 40 000 лева и е присъдил допълнително сумата от още 20 000 лева в полза на въззивника, съответно съдът е потвърдил решението на ОС – Силистра, в отхвърлителната му част за разликата над сумата от 40 000 лева до претендираната пред апелативния съд от 45 000 лева.

Настоящата инстанция е ревизирала и размера, в който е уважена претенцията, като е приел, че е основателна до размера от 4 590.18 лева. При този изход на спора и предвид своевременно отправеното от процесуалния представител на въззивника искане по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдВ, съдът е определил възнаграждение в полза на адв. К. Л. в размер на 2 983.97 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ под формата на изготвяне на въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство в полза на доверителя си Д. Д. пред въззивната съдебна инстанция.

При горните данни, съществото на настоящото производство се концентрира върху въпроса за справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от адв. К. Л., пред настоящата съдебна инстанция.

При определянето на размера на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ се изисква направено искане и посочване на основанието, въз осново на което е предоставена безплатната адвокатска помощ, съобразно изчерпателно изброените хипотези на чл. 38, ал.

1, т.т. 1 – 3 от ЗАдв. В случая посоченото основание е чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.

Съдът отчита даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК), съобразно което размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, към които препраща нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съставляват правила, противоречащи на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, поради което задължителният им характер е отречен.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат единствено като ориентир при 2 определяне служебно на възнагражденияа. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая следва да бъде отчетен минималният размер на адвокатското възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдВ, установен с алгоритъма на чл. 7, ал.

2, т. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, който възлиза на сумата от 2 640 лв. с вкл. ДДС, тъй като е предоставена безплатна адвокатска помощ пред въззивна инстанция, при уважен обжалваем интерес в размер на 20 000 лева. Съдът, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение отчита, че разгледания спор се отличава с невисока степен на правна и фактическа сложност, при наличие на един спорен въпрос за разрешаване - справедливия размер на претендираното обезщетението за неимуществени вреди по главната искова претенция. Не са били оспорени фактическите изводи на първостепенния съд пред настоящата инстанция. Защитата на интереса на въззивника се изразява в изготвяне и депозиране на въззивна жалба и на писмена молба, с която е изразено становище по изготвения доклад на делото, отправено искане за разглеждане за даване на ход на делото в отсъствието на страните и представителят им, и становище по съществото на спора. Делото се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не са присъствали страните и техните представители.

Предвид гореизложеното, при определяне на дължимия адвокатски хонорар, съдът счита, че е дължимо адвокатско възнаграждение под установения с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, тъй като делото не се е отличавало с особена фактическа или правна сложност, нито пък процесуалният представител е положил извънредни процесуални усилия, които да обусловят извод за дължимост на възнаграждение в размер, надхвърлящ сумата от 1 320 лева (т. е. 1/2 от установения с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимум). Определеното в посочения размер адвокатско възнаграждение в достатъчна степен възмездява положения от процесуалния представител труд.

Останалите съображения и изчисления, изложени в молбата по чл. 248 от ГПК, касаещи намаляването на размера на възнаграждението до около 550 лева, не намират нормативна опора, както и не се застъпват в съдебната практика, поради което не могат да бъдат споделени от настоящия състав.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ИЗМЕНЯ Решение № 83/19.03.2025 г. по в. т. д. № 624/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, на основание чл. 248 от ГПК, като ВМЕСТО:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:

121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. К. Л. от АК-Силистра, сумата от 2983,97 лева /две хиляда деветстотин осемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ - адвокатско възнаграждение за въззивното производство, ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:

121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. К. Л. от АК-Силистра, сумата от 1320 лева /хиляда триста и двадесет лева/ с ДДС, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д. Д. Д. за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4