Решение № 2520 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2520 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория Недева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100512922 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 3925 от 15.03.2023 г. поправено с Решение № 15437/25.09.2023 г. по гр.д. № 42697/2022 г. по описа на СРС, 125 с-в, са отхвърлени, като неоснователни предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, пл.**** против Е. А. М., ЕГН ********** с адрес село Герман, район Панчарево, улица ****, искове по чл.410, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата 20122,42 лева - заплатено от ищеца на застраховано по застраховка за дома обезщетение за имуществени вреди, причинени на 29.4.2021г. в апартамент в град София, на улица „****, етаж 5, вследствие на наводнение, произтекло от бойлер в апартамент на етаж 6, поради неосигуряване на безопасна експлоатация и поддръжка, заедно със законната лихва от предявяване на иска 5.8.2022г. до плащането, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 771,36 лева обезщетение за забава върху главницата за период от 20.3.2022г. до 4.8.2022г.

С постановеното решение е осъден Е. А. М. ЕГН ********** с адрес село Герман, район Панчарево, улица **** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, пл.****, на основание чл.410, ал.1, т.3 КЗ сумата от 14124.20 лева, заплатено от ищеца на Б.Б. по имуществена застраховка за дома обезщетение за имуществени вреди, допуснати на 29.4.2021г. в апартамент в град София, на улица „****, етаж 5, вследствие на наводнение, произтекло бойлер в 1 собствения на Е. М. апартамент в град София, на улица „****, етаж 6; заедно със законната лихва от предявяване на иска 5.8.2022г. до плащането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 506,12 лева обезщетение за забава върху главницата за период от 29.3.2022г. до 4.8.2022г., като са отхвърлени исковете - за горницата за главница до пълния предявен размер от 20122,42 лева, за обезщетение за забава до пълния предявен размер от 771,36 лева, както и за период от 20.3.2022г. до 28.3.2022г., както и сторените разноски от 2721,88 лева.

Срещу постановеното съдебно решение в частта на отхвърляне на предявените от него искове е депозирана въззивна жалба от ишеца ЗАД „Б.В.И.Г.” с изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа, че неправилно съдът не е приел представените 2 бр. фотоснимки на увредения апартамент, които са направени при двата извършени огледа. Чрез оглед на последните, според въззивника, съдът би могъл да установени действително нанесените и констатирани на място увреждания на апартамента и на движимите вещи в него. Като е отказал приобщаването им към делото съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Същевременно съдът е основал фактическите си и правни изводи на приетата пред първата инстанция СТЕ на в.л. М., която не е извършила измервани на място на апартамента и увредените му части. Освен това в своите констатации последната се отклонява от установените в производството факти.

Същевременно, съдът неправилно не е дал вяра на показанията на свидетеля Б.

/собственик на увредения имот/ без да съобрази, че същият не е заинтересован от изхода на спора. Поддържа, че неправилно съдът не е съобразил в пълнота събраните доказателства и направените възражения. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявените искове като основателни и доказани. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Е. А. М., в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част и претендира за заплащане на разноски.

Срещу постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение № 13072/06.04.2023 г. е подадена в срок частна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.” с излагане на доводи, че е неправилно в една част. Отправена е молба да бъде присъдена допълнително сумата 94.16 лв. за разноски за производството пред СРС.

В срок е подаден писмен отговор на частната жалба от ответника, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 2 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал..1, т.1 и т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За обосноваване на претенциите си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди ищецът сочи две основания заявени при условията на евентуалност - че насочва претенцията си към ответника, тъй като последният не е осигурил безопасна експлоатация и поддръжка на бойлера в собственото си жилище, от който е произтекла вредата, и на евентуално основание - тъй като е собственик или упражняващо надзор над вещта лице, от която са настъпили вреди - и двете са с основание чл.45 ЗЗД. / Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС/.

Ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „за дома“, сключена с Б.Б. за апартамент в град София, бул.

**** е заплатил в полза на застрахованото лице сумата от 22122,42 лева обезщетение за вредите, причинени на апартамента от настъпило на 29.4.2021г. наводение. Ищецът сочи, че собственикът разбрал за авария от съседа над неговия апартамент, който му се обадил да предупреди, че бойлерът му протекъл и вероятно е наводнил жилището отдолу. Твърди, че собственикът Б. установил наводнение, увредени били окачени тавани, осветителни тела, климатик, ламиниран паркет в стаите, тапети на стените, повредени били мебели. Твърди, че на имота са извършени два огледа. Твърди, че по силата на застрахователния договор, е осигурил застрахователно покритие за 3 недвижимо имущество в размер 35000лева, и 7000лева за движимо имущество. На 30.4.2021г. било подадено уведомление за настъпване на щета, били установени щети, като застрахователят определил обезщетение в размер 22122,42 лева, от които 2598,92 лева, е която да се покрие стойността на увреденото движимо имущество, и сумата 19523,50 лева - щетите по сградата. Твърди, че сумата била изплатена на правоимащото лице. Твърди, че е установено, че към 29.4.2021г. ответникът Е. А. М. собственик на апартамента отгоре, има валидна застраховка „дом“, сключена с „Дженерали Застраховане“ АД, като твърди, че предявил пред застрахователя на ответника претенция по чл.411 КЗ за възстановяване на платената сума, като му била платена сумата 2000лева - твърди, че е пълният лимит на отговорността за вреди. Ето защо, счита, че има правото да търси останалата сума, в размер 20122,42 лева от М., като твърди, че М. е собственик на апартамент, находящ се на същия адрес, непосредствено над апартамента на Б.Б., като ангажира отговорността му при твърдения, че М. не е осигурил безопасна експлоатация и поддръжка на бойлер, и на евентуално основание - тъй като е собственик или упражняващо надзор над вещта лице, от която са настъпили вреди. Твърди, че с покана, получена от ответника на 9.3.2022г, той е поканен да плати, но плащане не последвало, ето защо предявява осъдителни искове за: сумата 5000 лева, по предявен частичен иск, част от цялата претенция от 20122,42 лева - главница, обезщетение за забава за период от 20.3.2022г.4.8.2022г„ в размер 191,64 лева - по частичен иск, част от цялата претенция от 771,36 лева. В о.с.з. от 16.2.2023г„ по искане на ищеца, СРС допусна увеличение на исковете, до пълния им предявен размер.

В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че между ищеца и Б. е налице валиден договор за застраховка, като сочи, че подписът под документа не е на Б.. Счита, че не е установена причината за наводнението, по какъв начин се е случило, счита за невярно твърдението, че всички вреди, описани в протоколите за оглед, са от наводнението, неясно е как е формирано обезщетението, като се твърди, че е платена сума над лимита от 7000лева, за което се прави нарочно възражение. Оспорва се претенцията за главница, като завишена, като не е взета предвид амортизацията на вещите, както и че повечето могат да се ремонтират, а не да се заменят е нови. Оспорва се искът за лихва. Твърди се, че вещта е била изправна, поради което и ответникът не е бил длъжен да упражнява непрекъснат надзор над нея. Твърди се, че апартаментът на Б. също е бил оставен без надзор, за теча твърди да е разбрал от сина на ответника, като счита, че Б. не е положил дължимата грижа за жилището, по който начин е можел да намали щетите. Твърди, че заедно със сина си и партньорката му оказали незабавно съдействие на Б. за събиране на вода, забързване на мокри повърхности, подсушаване на стени, подове. Твърди, че намокрен бил само ламинираният паркет в средната спалня и краката на леглото, в трапезарията пред вратата на спалнята имало само капки на тавана, ламинираният паркет бил 4 навлажнен, но върху него нямало вода - шкафовете, секциите и краката на масата били забърсани и пренесени в хола, където било сухо. Твърди, че в северната стая бил влажен гипсокартонът само пред вратата, както и част от ламината - не повече от 3 кв.м. В южната стая имало влага само над вратата - не повече от 2 кв.м., като стаята била празна, нямало увредени мебели и тапети. В банята , кухнята и коридора нямало влага. Светели всички лед полилеи, вградени луни, климатикът бил изключен от захранването, поради което нямало как да се повреди. С оглед изложеното, ответникът счита, че са описани повреди, които не били от наводнението, претендира се смяна на вещи, която смяна е ненужна. Твърди, че представител на неговия застраховател поискал да извърши оглед на апартамента на Б., за което бил договорен ден и час, но Б. отказал да го допусне, за което твърди да е съставен констативен протокол. Ответникът сочи, че ищецът не представя декларация от застрахованото лице, че не претендира сумата от друг застраховател, протоколите за огледи са е невярно съдържание, като се сочи, че тъй като огледите са извършени 8 дни след наводнението, а щетите, описани в тях, е можело да се открият при обикновен оглед, не са скрити, а вторият оглед е извършен 2 месеца след това, поради което и констатациите в него са неотносими към наводнението.

С разпоредбите на чл. 410, ал. 1, т. 2 и т.3 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на: чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение според указанията на чл.45 и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите или чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ встъпва в правата на увредения срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.