Решение № 2330 от 14.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2330 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206032 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3942512, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С. Д. К. – законен представител на „Термо Систем Инженеринг“ ООД на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се моли за отмяна на ЕФ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че предвид непредставянето от въззиваемата страна и към датата на 1 съдебното заседание на разписка за надлежно връчване на ЕФ, то очевидно същата не разполага с такава.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията за това са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 31.07.2020 г., в 09:02 часа, в общ. Марица, на път II-64, км. 50+500, посока от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60км./ч, МПС с рег. № *** при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 85 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 25 км/ч.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.

Това е така доколкото в изисканото с разпореждането за насрочване на делото писмо от ОПУ /л. 16 от съд. дело/ изрично е отбелязано, че километър 50+500 на път II-64 “Карлово-Пловдив”, в посока от град Пловдив към село Труд, попада в отсечката с две платна за движение, като на самия км. 50+500 в посока от Пловдив към Труд няма поставени никакви пътни знаци, в това число и пътен знак В26. Пътен знак В26 (60км/час) "Забранено е движението със скорост, по-висока от означената", в посоката от град Пловдив към село Труд е поставен на км. 50+650, във връзка с организацията и безопасността на движение на находящите се в близост крайпътните обекти и разработените и 2 изградени пътни връзки към тях, като действието му се изчерпва при км.

50+590, където има кръстовище за фирма „Осрам“. Км. 50+500 се намира след кръстовището, находящо се на км. 50+590, което означава, че за него ограничението на скоростта не е валидно.

Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ, доколкото съответства, както на останалите събрани по служебна инициатива доказателства, така и на действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП - обхвата на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В писмото от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че действието на пътен знак В26 се преустановява от кръстовището на път II-64 с асфалтовия път, служещ за достъп до редица крайпътни обекти, който извод напълно кореспондира на цитираните легални дефиниции.

При положение, че процесният пътен участък, към датата на заснемане на МПС, не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 25 км /ч.

При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл.

21, ал. 2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26. Нещо повече предвид констатираната наказуема скорост на движение от 85 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък се оказва така, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно, дори напротив – изцяло правомерно е доколкото установената скорост за движение е в рамките но общото ограничение на скоростта от 90 км/ ч.

3

Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26 и той се намира на около 200 метра от камерата.

Точно обратното, по вече гореизложените съображения, следва да се приеме, че в процесния случай е:

-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния участък действително е имало поставен знак В26 в посоката отразена в ЕФ, като този извод кореспондира и на писмото получено от ОПУ;

-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+500 е попадал в обхвата на действие на този иначе надлежно поставен знак, доколкото зоната му на действие се изчерпва до км. 50+590, поради наличното там кръстовище.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на 4 скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело № 1093/ 2020 г. Административен съд – Пловдив.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно коментираното по – горе писмо на ОПУ Пловдив, че на 05.04.2021г. за процесния пътен участък е надлежно поставена и табела Т2 /1000 метра/.

Доколкото, обаче това се е случило 9 месеца след процесното заснемане, този факт се явява изцяло ирелевантен към отговорността на дееца.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно за представителство от 22.08.2022 г. Възнаграждението е уговорено съгласно правилото на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата , а именно оказване на правна помощ и съдействие на близък. Затова и разноски следва да бъдат присъдени на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно на адв. К. Д., съобразно правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията действаща към датата на 5 съставяне на посочените договор и пълномощно, преди изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г. /– т. е. в минимално предвидения в наредбата размер от 300 лв. съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., а именно от 100 лв. В този смисъл сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена в тежест на ОД на МВР-Пловдив, съгласно изричното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА .

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 3942512, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С. Д. К., ЕГН **********– законен представител на „Термо Систем Инженеринг“ ООД, ЕИК 203405696 на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Д. Д., Личен номер **********, вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, сумата в размер на 300,00 /триста/ лева, разноски в съдебното производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6