Решение № 4065 от 18.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4065 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330115814 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Боника Трейд“ ЕООД - гр. Габрово, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 24 780 лева с ДДС - главница, представляваща общ размер на неплатена цена на извършени транспортни услуги за периода 19.04.2023 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.06.2023 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4462/03.07.2023 г., издадена по частно гр. дело № 9577/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХVІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът „Торо Браво“ ЕООД - гр. Пловдив в срока по чл.131 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е направил доказателствени искания, нито – искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4462/03.07.2023 г., издадена по частно гр. дело № 9577/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХVІІІ гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 24 780 лева с ДДС - главница, представляваща общ размер на неплатена цена на извършени транспортни услуги за периода 19.04.2023 г. – 01.06.2023 г. (за които са били издадени следните фактури: фактура № ***************/************г. на стойност 540 лева с вкл. ДДС, фактура № *************/**********г. на стойност 540 лева с вкл. ДДС, фактура № ***********/********г. на стойност 3240 лева с вкл. ДДС, фактура № **************/***********г. на стойност 540 лева с вкл. ДДС, фактура № ***************/**********г. на стойност 2460 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/****************г. на стойност 2460 лева с вкл. ДДС, фактура № **********************/*************г. на стойност

2160 лева с вкл.

ДДС, фактура

№

**********/*******************г. на стойност 1620 лева с вкл. ДДС, фактура № *******************/**************г. на стойност 960 лева с вкл. ДДС, фактура № *******************/*************г. на стойност 3840 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/**************г. на стойност 3780 лева с вкл. ДДС, фактура № ********************/**************г. на стойност

1968 лева с вкл.

ДДС и фактура

№

*****************/**************г. на стойност 672 лева с вкл. ДДС), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.06.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 495, 60 лева - дължима държавна такса и 1500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК от ответника е било подадено Възражение против Заповедта, поради което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в законоустановения срок ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 23.08.2024 г. на вещото лице по ССЕ М. М. се установява, че действително между страните са били налице дългогодишни търговски 2 отношения, като ищецът е извършвал транспортни услуги на ответника – като за периода 19.04.2023 г. – 01.06.2023 г. за извършените от ищеца транспортни услуги са били издадени фактура № ******************/*************г. на стойност 540 лева с вкл. ДДС, фактура № **************/*************г. на стойност

540 лева с вкл.

ДДС, фактура

№

******************/****************г. на стойност 3240 лева с вкл. ДДС, фактура № ***************/****************г. на стойност 540 лева с вкл.

ДДС, фактура № ******************/******************г. на стойност 2460 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/*****************г. на стойност

2460 лева с вкл.

ДДС, фактура

№

**************/***************г. на стойност 2160 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/******************г. на стойност 1620 лева с вкл.

ДДС, фактура № ************/*************** г. на стойност 960 лева с вкл. ДДС, фактура № **************/**************г. на стойност 3840 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/**********г. на стойност 3780 лева с вкл. ДДС, фактура № ******************/*****************г. на стойност 1968 лева с вкл. ДДС и фактура № *****************/**************г. на стойност 672 лева с вкл. ДДС – общата стойност на което е 24 780 лева с ДДС.

Макар и ответникът да е извършвал различни плащания в полза на ищеца, за тях не е посочено по коя фактура – включително и процесните, са били извършени, поради което съдът намира, че не може да се приеме от събраните по делото доказателства, че ответникът е заплатил на ищеца именно задълженията си по процесните фактури.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца общ размер на задълженията на ответника съвпада с действително дължимия, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер общо на 2 165, 52 лева – платени ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Торо Браво“ ЕООД, 3

ЕИК: 205220874, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Димо Хаджидимов” № 6, ет.3, ап.10, представлявано от **************** А. Й. Б., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА „Боника Трейд” ЕООД, ЕИК 206262997, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Мазалат“ № 40, представлявано от ******************** К. А. С., със съдебен адрес: гр. С., ул.

„************“ № ****, ет.***, ап.**, адв. Ц. П., сумата 24 780 лева с ДДС главница, представляваща общ размер на неплатена цена на извършени транспортни услуги за периода 19.04.2023 г. – 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.06.2023 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4462/03.07.2023 г., издадена по частно гр. дело № 9577/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХVІІІ гр. състав.

ОСЪЖДА „Торо Браво“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА „Боника Трейд“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № 9577/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХVІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 2 165, 52 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА настоящето съдебно решение ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЪСТАВА частно гр. дело № 9577/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ХVІІІ гр. състав, ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС ОТ Решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4