Решение № 2919 от 07.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2919

Хасково, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700730 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Г. – гражданин на[държава], [ЛНЧ], настанен в РЦП-Харманли, община Харманли, против Решение № УПХ-238/02.06.2026г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, като претендира да е нарушен материалния закон, както и да са допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения. Твърди че е кюрд и е преследван необосновано от турските власти по политически и етнически причини, поради което се моли да бъде отменено постановеното решение и да бъде преразгледана молбата за предоставяне на международна защита.

Ответникът – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС (Н. Г.), в представен чрез процесуален представител писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба с рег. № УП 36852/18.05.2026г. на ДАБ (л.64), жалбоподателят, под името А. Г. от [държава], поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.

Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 36852/18.05.2026г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с А. Г., гражданин на[държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], [семейно положение].

На 18.05.2026г., лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП 36852/18.05.2026г. са посочени имената А. Г., роден на [дата]. в [държава], [населено място], гражданин на[държава], етническа принадлежност – к., религия – с., професия – в., образование – с., [семейно положение], без документ за самоличност.

Видно от Решение за настаняване № 329/18.05.2026г. с рег. № УП 36852/18.05.2026г., молителят е бил настанен в РЦП-Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 18.05.2026г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 19.05.26г. в 10:00ч.

С писмо с рег.№УП-36852/18.05.2026г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД РПЦ Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. До постановяване на оспореното решение отговор по преписката не е получен.

На 19.05.2026г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-36852/19.05.2026г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че е роден в [населено място], където живял до напускането на страната, със съпругата и детето си. Посочил, че е пристигнал в Република България, сам, нелегално, скрит в автобус. Бил задържан при опит да премине българо-т. граница. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. Посочил, че не е арестуван и не е осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че брата на съпругата му помагал на ПКК, като при гостуване в дома му била извикана полиция от съседи, след което бил обвинен в съучастничество в дейността за ПКК.Това го мотивирало да напусне страната, за да не бе бъде съден от властите. Заявил че се страхува да се върне в [държава], тъй като може да бъде съден, заради това гостуване на роднина на семейството.

С Решение № УПХ 238/02.06.2026г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, молбата за предоставяне на международна закрила на А. Г. е отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

На 04.06.2026г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена пред Административен съд Хасково чрез административния орган на 08.06.2026г. Същата е процесуално допустима, подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Г., която е била определена със Заповед № РД 05 - 26/14.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 18.05.2026г., а оспореният акт е издаден на 02.06.2026г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РЦП-Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила и макар такова да не е постъпило до датата на процесното произнасяне, предвид че в производството по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ, съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква, горното обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение и не води до отмяна на оспорения акт на това основание.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на [държава] предполагаемо опасение, че ще бъде държан за отговорен за съучастие в подпомагане дейността на ПКК.

От така изложената бежанската история, обективирана в Протокол с рег.№ УП-36852/18.05.2026г,съдът намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, че не се установява преди напускане страната си на произход, жалбоподателя да е бил преследван по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова преследване. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. С оглед доказателствата, с които е разполагал административният орган, правилно в решението му е било възприето, че причината, поради която А. Г. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.

Органът е изложил мотиви, че наказателно преследване за предполагаемо нарушение на закона не представлява само по себе си преследване по смисъла на бежанското право.

Преследването по смисъла на чл. 8 от ЗУБ трябва да се разграничава от предполагаемо наказателно преследване за извършено престъпление. Лица, бягащи от преследване или наказание за извършено престъпление не се считат за бежанци. Бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №3363 от 30.03.2023г. по адм. д. №11403/2022г., IV о и др. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същият не е направил изявления в подобен смисъл.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71a9abeb-7559-401a-91bd-5cfa73805291