Решение № 245 от 29.08.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 647/2023
- Вид
- Решение № 245
- Подписан
- 29.08.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.7 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 245 гр. Варна, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000647 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2879/24.08.2023 г., по описа на Окръжен съд - Търговище, на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, подадена чрез пълномощник адв. М. Г. от САК, срещу решение № 78/25.07.2023 г. постановено по т.д. № 56/2022 г. по описа на Окръжен съд Търговище, в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца Е. Д. П. сумата над 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв., предявени като частични от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, настъпили в резултат на ПТП от 10.08.2022 г., причинено от водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Алхамбра“, с рег. № *****, застрахован при ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ и с участието на Е. П., управлявал лек автомобил марка „БМВ, модел „320И“, с рег. № *****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва върху посочената сума считано от датата на уведомяването на застрахователя – 23.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ.
Според въззивника в обжалваната си част решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и 1 материалния закон. Навежда оплаквания за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Не е отчетена в достатъчна степен значително високата скорост, с която пострадалият е управлявал своя лек автомобил, непредприемането на намаляване на скоростта или аврийно спиране, навлизане в насрещната лента за движение при наличие на забрана от хоризонталната маркировка. Поради изложеното смята, че процентът на съпричиняване, който следва да се определи следва да бъде значително повисок, поне 25 %. На следващо място се поддържа становище, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, което пък от своя страна противоречи на принципа на справедливост при определянето на този вид вреди, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По този начин се е стигнало до несъответствие с установената икономическата обстановка в страната. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковата молба за присъждане на застрахователно обезщетение за горницата над 30 000лвв до 50 000лв бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Счита, че с поведението си увреденият, като водач на лек автомобил по времето на настъпване на произшествието, не е нарушил разпоредби на ЗДвП. Предприетата маневра по навлизане на автомобила на пострадалия в насрещната пътна лента е „спасителна“ и с цел намаляване на щетите, доколкото според въззивникът удара е бил неизбежен.
Излага съображения за неоснователност на твърдението за прекомерност на присъденото обезщетение.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива в предметни предели, очертани с жалбата, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът Е. Д. П. с ЕГН ********** от ***** претендира от ответното застрахователно дружество „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр.София заплащане на сумата от 50 000лв, частичен иск от 60 000лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, получени вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2022 г., в района на км 5+653м, в близост до разклона за с. Паничино, в посока гр.Котел – гр.Омуртаг, причинено от неправомерното поведение на водача на МПС „Сеат“, модел „Алхамбра“, рег. № *****, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“: ведно със законната лихва от деня на предявяване на извънсъдебна застрахователна претенция – 23.09.22г. до окончателното изплащане на задължението. Предмет на настоящото въззивно производство е присъденото обезщетение за горницата над 30 000лв до 50 000лв.
Безспорно установено от фактическа страна е, че процесното ПТП е 2 осъществено на 10.08.2022 г., в района на км 5+653м, в близост до разклона за с. Паничино, в посока гр.Котел – гр.Омуртаг и е причинено от неправомерното поведение на водача на МПС „Сеат“, модел „Алхамбра“, рег.
№ *****, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което л.а. „БМВ“, управляван от ищеца се е движил по посока от гр. Омуртаг към гр. Котел със скорост от 72 км/ч при разрешена за пътния участък 90 км/ч. По същото време и в същия участък, но в срещуположната лента, в посока към гр. Омуртаг, се движи л.а. „Сеат“, модел „Алхамбра“, с per. № *****, управляван от М.Я.И. със скорост от около 84 км/ч. След разклона за с. Паничино, в кривата за ляв завой, водачът на л.а.
„Сеат“ губи контрол над управлявания от него автомобил и навлиза в лентата за насрещно движение. В момента, в който се осъзнава вижда, че срещу него се движи л.а. „БМВ“, натиска аварийно спирачки и отклонява автомобила надясно към прилежащата му лента на движение. Водачът на „БМВ“ забелязва насрещно движещия се автомобил едва на 56,56 метра от мястото на удара поради кривата на завоя и веднага отклонява автомобила към лявата лента, като липсват данни да е задвижил спирачната уредба. В резултат на действията на двамата водачи настъпва челен удар между двете превозни средства, в средата на платното за движение, в близост до разделителната линия, като ударът е кос челен между предната дясна част на л.а. БМВ“ и предна средна част на л.а. „Сеат“. След сблъсъка двата автомобила се завъртат и се установяват в средната част на платното за движение, в близост до мястото на удара.
Установено е още, че пътният участък е прав, платното за движение е двупосочно, разделено с две непрекъснати линии (непрекъсната по посоката на движение на БМВ - за гр. Котел и прекъсната – в посока към гр. Омуртаг), с широчина 7,20 м. Пътната настилка е била без повреди и неравности, суха.
Времето - светло, слънчево, с добра видимост. Ограничението в скоростта в пътния участък е до 90 км/ч.
В резултат на удара ищецът получава многофрагментно счупване на кубоидната кост на дясното стъпало; многофрагментно счупване на куинеформените кости/клиновидните кости и на базата на втора метатарзална кост на дясното стъпало, при което изпитва силни болки и страдания.
Извършени са му две оперативни интервенции — закрита репозиция и луксиране на счупванията на метатарзалните кости на дясното ходило, вътрешна фиксация с поставяне на две киршнерови игли откъм латералната част на ходилото, след което е поставена имобилизация с шина; открито наместване на счупванията в вътрешна фиксация на тарзални и метатарзални кости и репозиция на счупените куиноформени кости и луксация на първа и втора метатарзални кости с метални киршнерови игли и винтове, след което отново е поставена гипсова имобилизация.
По случая е образувано НОХД № 75/2023 г. пред РС – Омуртаг, приключило на 09.05.2023 г. със споразумение, с което обвиняемият Исуфов се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, а. 3, б.“а“ във вр. с ал. 1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК на 10.08.2022 г., с което по непредпазливост причинил телесни повреди на пътуващите в л.а. „БМВ“ лица 3 и за което му е наложено съответното наказание.
Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховката „ГО“ на л.а.
„Сеат“, рег. № *****, към датата на ПТП – 10.08.2022 г., както и че е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 23.09.22г.
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания : виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.
Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай следва да бъдат съобразени заключението на СМЕ и показанията на разпитания пред първа инстанция свидетел на ищеца – А.Д.А. – негов брат, ценени при условията на чл.172 ГПК.
Според заключението на в.лице д-р В.Г. по приетата СМЕ пострадалият е претърпял много болки и страдания при получаване на счупванията на костите на дясното стъпало и след получаване на травмите. След възстановителния период ще продължи да има оплаквания от болки в областта на счупванията при продължително ходене и изправен стоеж, както и при студено и влажно време, ще има отоци и все още ограничени движения в областта на дясното ходило и дясна глезенна става. При осъществения на 26.05.23г. преглед за нуждите на експертизата в.лице е установило накуцваща походка у ищеца от болки при натоварване на десния крак, както и от болки при студено и валежно време, доста масивен оток на дясното стъпало, както и оток в дисталната, долната част на дясната подколенница в областта на стъпалото. В съдебно заседание експертът добавя, че възстановителният период при ищеца не е приключил, все още не е възстановен напълно, предстои му още не по-малко от 4-5 месеца възстановяване; към момента 4 походката му не е самостоятелна, като използва помощни средства - патерици, бастун, проходилки и други приспособления. Така общият възстановителен период, като се вземе и изминалия от катастрофата от 10.08.2022 г., се очертава на около 15 — 16 месеца. Предстои още една оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезиращите метали, която ще доведе отново до интензивни болки и страдания. За ищеца са налице трайни последици в здравословното му състояние: при такива множествени счупвания на костите на ходилото за пълно възстановяване не може да се говори. Очаква се да има отоци и ограничени движения в областта на дясното ходило и дясната глезенна става.
Според показанията на св. А., когато го видял ден след катастрофата, Е. плачел от болки – в областта на гърдите и особено в десния крак, бил уплашен, че е можело да умре, не можел да мърда, бил неподвижен, по време на престоя му в болницата се нуждаел от обгрижване, от чужда помощ за найелементарните човешки нужди. Бил опериран в болница във Варна, дори количката, с която се придвижвал, не можел сам да управлява, заради болките в гърдите от колана. Свидетелят се грижел за всичко около него – за храна, за тоалетна и непрекъснато му помагал, тъй като майка им не била добре, а баща им бил инвалид. Е. трудно се възстановявал поради естеството на травмата и болките и все още не можел да ходи на работа – преди катастрофата работел като ВиК майстор във фирмата на свидетеля в Германия. След около месецмесец и половина възстановяване в дома на родителите им ищецът отишъл в Германия, в къщата на брат си, като продължил да се ползва от неговата помощ и грижи. Ходел с патерици около 3-4 месеца и се придвижвал първоначално с проходилка на четири крака, изпитвал срам. Все още трудно изкачва стъпала и куца, като върви.