Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 22.01.2019, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 1046/2017
Вид
Решение № 36
Подписан
22.01.2019
В сила
15.02.2019
Състав
СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл.10, ал.2 и ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.2 и ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 36

Плевен, 22.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Снежина Иванова при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иво Радев, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм. дело № 1046 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 от АПК.

Административното дело е образувано по искова молба на О.Х. М. , 1-ва група, Сп-П-505, Затвора Белене към датата на подаване на исковата молба сега ЗООТ Варна срещу Медицински център на Затвора Белене (впоследствие срещу ГДИН, гр. София) за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева ведно със законната лихва за причинени неимуществени вреди - психически разстройство, дискомфорт и това състояние е постоянно. за периода на престой в Затвора Белене. Твърди, че му е причинено психично разстройство и дискомфорт, сочи, че консумира мазутна вода.

След указание на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба и посочване на период на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с допълнение от 10.05.2018 година посочва, че периодът на претенцията му е 10.11.2017 година до

22.03.2018 година т.е.

С допълнение към ИМ /л.л.19-20/ се сочи, че са му причинени неимуществени вреди, и се иска освобождаване от държавна такса.

С „въззивна жалба“ /л.л.23-25/ сочи, че има нужда от диета, оплаква се от количеството и качеството на храната, твърди, че издаваните медицински документи не отговарят на изискванията на закона.

С определение № 507/17.04.2018 г. /л.51/ е освободен от държавна такса. С допълнение /л.л.59-60/ е посочен период на исковата претенция 10.11.2017 г. - 22.03.2018 г.

Твърди, че не е получил нищо за заболяването си *********, установено при изследване на 23.10.2017 г. Твърди, че монтираните в затвора заглушители на мобилни телефони за дълъг продължителен период действат на психиката и на нервната система. Твърди, че в спалното помещение са били между 7 и 8 човека, а е имало спални помещения с 3-4 лишени от свобода. Първоначално е бил в спално помещение 507, а след това в спално помещение 505. Твърди, че храната е в недостатъчно количество и с недобро качество. Прави искане за назначаване на служебен защитник.

С последващо допълнение /л.70/ сочи, че в периода не са предприети никакви мерки за неговото здравословно състояние.

С определение № 838/22.06.2018 г. /л.104/ на ищеца е предоставена безплатна правна помощ, като с определение № 887/10.07.2018 г. /л.115/ е назначен адв.Ч.Д. за служебен защитник.

С допълнение към ИМ /л.131/ е уточнено, че искът е предявен към Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, и се иска назначаването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.

От ответника - ГДИН, е постъпил писмен отговор на ИМ, озаглавен „писмено становище“ /л.л.140-142/, чрез юрк. У., в който се моли ИМ като неоснователна и недоказана да се отхвърли. Твърди, че от 31.07.2017 г. му е назначена от лекар диета №1, която се предписва при язвена болест и хроничен гастрит. На 23.10.2017 г. е консултиран с гастроентеролог, поставена му е диагноза гастрит. Назначена е медикаментозна терапия. Поради липса на медикаментите, е изготвена на 03.11.2017 г. заявка за закупуването им. Прилага сертификати за контрол на монтираните в затвора Белене устройства, които заглушават сигналите на мобилните оператори, от които е видно, че нивата на електромагнитните полета не надвишават пределно допустимите норми и не могат да имат действие върху психиката на ищеца. Представя доказателства за предоставяната на ищеца храна през целия исков период. Представя и протоколи за изпитване на водата, с резултати от тях, като сочи, че няма отклонения от установените норми в качеството на водата, подавана във водопроводната мрежа на затвора. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

С протоколно определение от 20.09.2018 г. /л.187, гръб/, съдът е приел, че исковата претенция за периода 25.11.2017 г. - 22.03.2018 г. е недопустима, доколкото е недопустимо предявяването на искови претенции за бъдещ период. Оставил я е без разглеждане в тази й част и е прекратил делото в тази му част. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Приел е, че е предявена ИМ срещу ГДИН от О.Х.М. с искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 30000 лева за периода 10.11.2017 г. - 24.11.2017 г. в който период същият е претърпял неимуществени вреди, а именно: дискомфорт, влошено здравословно състояние вследствие пиене на заразена вода в Затвора - Белене, неоказана медицинска помощ във връзка с неговото заболяване, непредлагането на диетична храна с оглед установения медицински проблем.

В съдебно заседание ищецът- О.Х.М., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв.Д.. Моли да се приеме, че ИМ е основателна в определения размер. Действително ищецът е понесъл сочените неимуществени вреди, поради което ИМ следва да се уважи. Ищецът добавя, че РЗИ са дали невярна информация, че водата е била годна. Хора, които се нуждаят от лечение, нямат тази възможност.

В съдебното заседание ответникът -Главна Дирекция

„Изпълнение на наказанията“, редовно призован, се представлява от юрк. У..

Сочи, че по наведените факти е изложил становище по ИМ. Ищецът е постъпил е в затвора на 28.07.2017 г., а на 31.07.2017 г. му е назначена диета, която СМЕ оценява като адекватна. След изследвания му е назначена терапия, като поради липсата на един медикамент същият е заменен с друг препарат с идентичен състав.

Оплакванията, че пие мазутна вода са опровергани от протоколите за изпитване на водата. Устройствата, заглушаващи сигналите от мобилните оператори, не влияят на психиката му, видно от приложените сертификати от контролните органи. Представени са седмични менюта, за които експертизата сочи, че съответстват на изискванията за заболяването. Моли да се отхвърли ИМ, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Р., който дава заключение, че във основа на събраните доказателства ИМ е необоснована и недоказана, и се моли да бъде отхвърлена. Алтернативно, ако се счете за основателна, обезщетението да се редуцира.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

О.Х.М. *** на 28.07.2017 г., превод от Затвора Варна, видно от справката на л.29. От медицинската справка на л.30 е видно, че първичният медицински преглед е осъществен на 31.07.2017 г. от д-р Г., поставена е диагноза: клинично здрав. Въпреки това е поставен от д-р Г. на диета № 1 /л.144/. На 23.10.2017 г. по повод оплаквания от киселини, парене след нахранване е консултиран с гастроентеролог, видно от приобщения амбулаторен лист - л.31. Направена е фиброгастроскопия /документ за извършването на същата е приобщен на л.39/, поставена е диагноза: ********, изписана терапия: Ацелесол х 200 мг сутрин на гладно, Зирит 2х50 мг, дадена диета №1. Тъй като изписаните лекарства са извън спецификацията, утвърдена от ГДИН, медицинският център не разполага с тях.

Дадена е заявка от 03.11.2017 г. за закупуване на лекарствата за сметка на затвора. Заявката е приобщена на л.146. Същата не е била изпълнена, като от приобщените писма на л.л.240-242 е видно, че посочените медикаменти са с търговски наименования, в спецификацията, по която се доставят лекарства в местата за лишаване от свобода, са налични медикаменти от същата фармакотерапевтична група, и лечението на М. може да се проведе с тях, като последните медикаменти са посочени изрично, включително сопрал и ранитидин. Видно от медицинската справка на л.213, на М. редовно са давани лекарства, като са му давани и сопрал, и ранитидин, преди, в и след исковия период, и е посещавал медицинския център на затвора.

Видно от приобщените протоколи и договори на л.л.76-82, лишените от свобода служебно са разпределяни на лични лекари, сключили договори за работа със Затвора-Белене.

По делото са приобщени седмичните менюта на Затвора Белене за периода 29.08.2017 г. - 26.03.2018 г. /л.л.150-179/.

По делото са приобщени протоколи от изпитване на питейна вода от затвора Белене в периода 29.08.2017 г. - 16.03.2018 г. /л.л.180-185/, от които е видно, че резултатите от изследванията на водата са в рамките на стойностите на допуск на съответните показатели.

Видно от приобщените сертификати на л.л.147-149, в станциите за заглушаване на радиосигнали в различни честотни ленти за мобилни комуникации на територията на Затвора Белене стойностите на плътността на мощността на електромагнитните полета не превишават пределно допустимите норми.

На 28.02.2018 г. М. *** въз основа на заповед, приобщена на л.75.

По делото е назначена поисканата от процесуалния представител на ищеца СМЕ, чието заключение е приобщено на л.л.257-260. Съгласно последното, от медицинската документация по делото и от проведения клиничен преглед се установява, че О.Х.М. страда ******** /*******, което се характеризира с микрокръвоизливи и възпалителен секрет/. Касае се за хронично заболяване, лечението на което е комплексно - медикаментозно, диетолечение. Заболяванията от този вид протичат с периоди на обостряне и ремисии. Доколко същото е съществувало преди пребиваването в Затвора-Белене към настоящия момент не може да се прецени. Заболяванията от този вид изискват диетолечение в периодите на обостряне и като профилактика, включващо режим без дразнещи храни. Отразеното в медицинските документи лечение е правилно и съответно на изискванията на съвременната медицина. Отразената разкладка за периода 29.08.2017 г. - 26.03.2018 г. съответства на изискванията за профилактика и лечение на заболявания от този вид. Следва да се има предвид неблагоприятното влияние на този вид заболявания на психоемоционални стресове, които следва да бъдат отстранени. Към СМЕ са приобщени документи за извършени изследвания при прегледа на М. /л.л.263-266/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Според специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът в гр.Белене, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периода от 10.11.2017г – 24.11.2017 г..