Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8540 от 09.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 77679/2024
Вид
Решение № 8540
Подписан
09.05.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8540 гр. С., 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110177679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против Л. Ц. К., ЕГН ********** с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 570,48 евро (1115,77 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. Хр. См., бл. **, вх. **, ет. *, ап. ** с аб. № ***** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 72,88 евро (142,54 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., сумата от 34,73 евро (67,92 лева), представляваща непогасена главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,09 евро (13,86 лева), представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение, дължима за период от 16.07.2021 г. до 25.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 21294/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител 1 поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй в полза на ответника е учредено право на ползване върху процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице-помагач „Термокомплект” ООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 21294/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 30.04.2024г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Л. Ц. К., да заплати сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал 5 ГПК, като в законоустановения срок възражение не е постъпило. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически 2 лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 18, том I, рег. №1960, дело №14/21.02.2017г. Веселин Ц. К. е учредил в полза на брат си Л. Ц. К.– ответник по делото, пожизнено право на ползване върху процесния топлоснабден апартамент № **. Предвид това ответникът Л. Ц. К. е титуляр на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот.

Следователно, съдът намира, че е установено в производството, при условията на пълно и главно доказване, че през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ответникът Л. К. е следвало да отговаря за заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на вещен ползвател на апартамент 57.

Поради което искът се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението за периода са извършени два отчета, като в апартамента има 4 бр. радиатора с нулеви отчети за двата отоплителни сезона и 1 брой щранг лира. Изчислена е и ТЕ за БГВ по данни от 2 водомера, отчетени за периода. ТЕ за сградна инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем – 215 м3 и този на ЕС. Според вещото лице изравнителната сума за процесния период е -58.70 лева/ -30.01 евро за получаване. Начислената сума по фактури е в размер на 1171,19 лева, от които 684,58 лева за отопление на имот и сградна инсталация и 486,61 за БГВ.

Задължението за потребена ТЕ възлиза на 1112,49 лева/568,80 евро.

Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице, приема, че за процесния период дължимата главница на ТЕ възлиза на 1112,49 лева, поради което искът следва да се уважи до този размер, а за горницата до 1115,77 лева 3

– отхвърлен.

Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 34,73 евро (67,92 лева).

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Предвид частичната основателноста на иска за главница, то искът за мораторна лихва се явява основателен за сумата в размер от 141,78 лева, а за горницата – подлежи на отхвърляне.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

4

По делото не са представени доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.

По разноските:

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 518,22 евро в исковото, от които 13,70 евро за д.т., 200 евро – депозит СТЕ, 204,52 евро – депозит за особен представител, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 515,17 евро в исковото и 39,03 евро, разноски в заповедното.

Ответникът има право на разноски с оглед частичната неоснователност на исковата претенция, но същият не е сторил такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Ц. К., ЕГН **********, дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата в размер на 568,80 евро (1112,49 лева), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. Хр. См., бл. **, вх. **, ет.

*, ап. ** с аб. № ***** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 72,49 евро (141,78 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., сумата в размер на 34,73 евро (67,92 лева), представляваща непогасена главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 21294/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница ТЕ за сумата в размер на 1,68 евро /3,28 лева/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., иска за мораторна лихва върху главница ТЕ за сумата в размер на 0,39 евро /0,76 лева/ за периода 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за период от 16.07.2021 г. до 08.04.2024 г. за сумата в размер на 1,92 евро /3,76 лева, като неоснователени.