Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1496 от 30.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1353/2023
Вид
Решение № 1496
Подписан
30.03.2023
В сила
25.05.2023
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110201353 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от В. В. С., ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 4843283, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че връчването на електронния фиш значителен период от време след датата на издаването му съществено затруднява жалбоподателя да посочи кое лице е управлявало автомобила към датата на твърдяното нарушение. Счита, че електронния фиш е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. В жалбата се поддържа, че при издаване на електронния фиш не е съобразена възможната грешка при измерване на скоростта, като жалбоподателят би бил наказан с 1 по-малко по размер наказание, ако е санкциониран за превишение от 14, а не 17 км./час. Поставя се въпрос относно изправността на техническото средство и спазването на изискванията за установяване и заснемане на твърдяното нарушение.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 08.03 .2021 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-СИСИС/08.03.2021 г.

На 30.04.2021 г. в 09:40 часа в гр. София, по ул. „Стоян Даскал Попандреев“ с посока на движение от кв. „Бояна“ към Околовръстен път се движело моторно превозно средство марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.

№ *********, собственост на жалбоподателя В. В. С.. До гробищен парк „Бояна“ горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 F0 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 70 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба 2

№ 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – В. В. С., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4843283, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя В. В. С. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 67 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 17 км/ч. Електронният фиш бил връчен на собственика на заснетото МПС на 28.12.2022 г.

Жалбоподателят В. В. С. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 10.10.2023 г. депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 30.04.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, проект на организация на движението на територията на СО, както и веществените доказателства фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване 3 на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.

№ ********* се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 30.04.2021 г.

Видно от представена фотоснимка /л. 8 –гръб/ се установява и наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./час в района, в който е заснето МПС, което обстоятелство се потвърждава и от проекта за организация на движението на територията на СО за процесния участък от пътя. В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 30.04.2021 г. ясно е отразено, че е била съобразяване максимално разрешена скорост на движение от 50 км./час, въведена с пътен знак В26, режимът на измерване е бил стационарен, а посоката за задействане – приближаващи МПС.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя В. В. С..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.12.2022 г., а жалбата е подадена на 10.01.2023 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като 4 по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.

189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш.

Действително от датата на нарушението до датата на връчване на електронния фиш е изминала повече от година, но както е отразено в самата жалба законът не предвижда срок за връчването му, а от друга страна жалбоподателят като собственик на МПС носи отговорност за извършеното с МПС нарушение ако не посочи лицето, което е управлявало МПС и не представлява основание за изключване на отговорността му хипотезата, че поради изминалия период от време не помни на кого е предоставил автомобила.

В производството по издаване на електронен фиш са неприложими разпоредбите на чл. 34, ал. 1-3 от ЗАНН. Същите касаят съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, но не и издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /визираща съдържанието на електронния фиш/ не съдържа изискване за посочване дата на издаването му, а единствено дата на 5 извършване на нарушението, поради което посочената дата в електронния фиш не може да се приеме за дата на издаване на фиша. На следващо място разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлият в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление по отношение на правните последици, но що се касае до реда за издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, които изключват сроковете по чл. 34, ал. 1-3 от ЗАНН. Освен това срокът за издаване на НП е шестмесечен от съставяне на АУАН, а в процесния случай АУАН не се издава, респ. няма момент, от който да започне да тече 6-месечният срок.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.