Решение № 216 от 08.12.2021, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Благоевград, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20211210201122 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на “....” ООД със седалище и адрес на управление ...., управлявано и представлявано от .... с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 01-002042 от 12.07.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Благоевград, с което за нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и във връзка чл.414 ал.3 от Кодекса на труда му е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

С жалбата се иска да се отмени обжалваното наказателно постановление, като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и несъответстващо на фактическата обстановка, издадено при неспазване на материалноправните и процесуалните норми. Развиват се съображения за процесуални нарушения при описване на фактическата обстановка в акта и постановлението, като същите са издадени в нарушение на чл.42 т.4 предл.2 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи се също, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което също обуславя отмяна на обжалвания санкционен акт. Алтернативно на изложеното, се иска да се измени обжалваното наказателно постановление в санкционната част, като санкцията се намали до законоустановения минимален размер.

Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява управителят на дружеството, а се представлява от процесуален представител – адв. С.Г., която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза и изразява становище по същество на делото, като моли 1 съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Алтернативно на това, ако съдът не приеме оплакванията й, моли съдът да намали размера на наложената санкция до нейният минимален такъв.

Административнонаказващия орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Екатерина Портокалска, оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на наказателното постановление и изразява становище по същество на делото, като моли съдът да го потвърди. Претендира и юрисконсултско възнаграждение по делото.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

При извършена проверка по работни места на 15.04.2021г. около 11.40 часа от С.Т. А., СП. Н. СТ. и Й. В. К., трите служителки в Д „ИТ“ – Благоевград относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – цех за металообработване и изделия от метал, находящ се в ...., експлоатиран и стопанисван от “....” ООД със седалище и адрес на управление ...., управлявано и представлявано от .... с ЕГН ********** и извършена проверка по документи на 20.04.2021г. на дружеството-жалбоподател е констатирано, че “....” ООД в качеството му на „работодател“ по смисъла на параграф I, т.1 от ДР на Кодекса на труда е допуснало на 15.04.2021г. лицето Д. Б. С. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Общ работник“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното нарушение се сочи, че се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места писмена декларация от Д. Б. С. (лист 16 от делото), в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него към момента на проверката при определено работно място, длъжност, работно време и трудово възнаграждение, като е отбелязал в т.4 и т.5 от декларацията, че не е сключил писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател и не са му предоставени екземпляр от документите по чл.63 ал.1 от КТ, като е отразила началната дата, от която започнал да предоставя работната си сила на дружеството – 15.04.2021г. След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград на 20.04.2021г. с призовка от 15.04.2021 г. (лист 15 от делото). При проверката по документи на 20.04.2021 г. в Д“ИТ“ – Благоевград се е явил законния представител на търговеца, който е представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. На същата дата 20.04.2021 г. била извършена и служебна справка в регистъра на трудовите договори към ТД на

НАП от

Информационната система на ИГ „ГИТ“, от която е видно, че “....” ООД не е подало уведомление по реда на чл.62 ал.3 от КТ за регистриране на сключен 2 писмен трудов договор с Д. Б. С.. За извършената на 14.04.2021г. проверка по работни места и на 20.04.2021 г. проверка по документи е съставен протокол за извършена проверка с изх. № ПР2112737 от 15.04.2021г. (лист 11-14 от делото), в който са изложени подробно констатациите от извършените проверки. Предвид така констатираното проверяващите приели, че е налице допуснато нарушение по Кодекса на труда, поради което на 20.04.2021г., свидетелката С. Т. АТ., в присъствието на свидетелките СП. Н. СТ. и Й. В. К. и в присъствието на управителя на дружеството ...., съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 01-002042 от 20.04.2021г. (лист 7-9 от делото), с който квалифицирала осъщественото от “....” ООД, като нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. АУАН е предявен и връчен на законния представител на дружеството на 29.04.2021г., която го подписала без да отрази обяснения или възражения. Писмени възражения по така съставеният акт постъпили в законоустановения срок, на 23.04.2021г. и заведени с вх. № 21038768 от 23.04.2021г. (лист 19 от делото), с които се сочело, че при проверката на 15.04.2021г., както и въобще Д.С. не е извършвал трудова дейност за дружеството-жалбоподател, тъй като е изпратен от свой приятел – М.Г. за почисти подлежащи на обработка маси, както и се развиват съображения за маловажност на случая. Въз основа на този акт на 12.07.2021 година, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Благоевград, като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган, след като приел писмените възражения за неоснователни, издал атакуваното Наказателно постановление № 01-002042 от 12.07.2021г. (лист 5-6 от делото), с което за допуснато административно нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че “....” ООД в качеството му на „работодател“ е допуснало на 15.04.2021г. лицето Д. Б. С. да извършва трудова дейност в обекта на проверката – цех за металообработване и изделия от метал, находящ се в ...., експлоатиран и стопанисван от дружеството-жалбоподател, на длъжност „Общ работник“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, представляващо нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, поради което на основание чл.416 ал.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, на дружествотожалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. НП е връчено на Е.Б.Д. – управител на дружествотожалбоподател на 20.07.2021г., като в законоустановеният седемдневен срок, на 26.07.2021г. (лист 2 от делото) срещу него постъпила и разглеждана в настоящото производство жалба.

По делото е приложена саморъчно попълнена Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, на основание чл.299 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402 ал.1 т.3, чл.202 ал.2 от Кодекса на труда и чл.39 ал.1 от АПК и чл.40 ал.1 от АПК и чл.110 ал.4 от ДОПК, с която Д. Б. С. с ЕГН ********** е 3 декларирал на 15.04.2021г. в 11:40 часа, че работи в “....” ООД от 15.04.2021г., като общ работник в цех за металообработване на дружеството в ...., с работно време от 10:30 часа до 12:30 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 40 лева, като в т.4 и т.5 е отразил, че не е сключил трудов договор и не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, като отразил собственоръчно също, че почиства метални маси с ръкавици.

Представената справка от Регистъра на уведомления за трудов договор от Информационната система на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ удостоверява, че Д. Б. С. с ЕГН ********** е имал сключен безсрочен трудов договор от 10.07.2019 г., който видно от посоченият Булстат не е със дружеството-жалбоподател, което вписване на договора понастоящем е с отразен с Код на корекция: Заличен.

Така отразените в акта фактически обстоятелства в акта и наказателното постановление се потвърждават и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Т. А., СП. Н. СТ. и Й. В. К., трите служителки в Д „ИТ“ – Благоевград, извършили лично и непосредствено проверката по работни места, а впоследствие и проверката по документи в процесното дружество. Същите са категорични, че при извършената проверка установили лицето Д. Б. С. с ръкавици да шкури метална маса на улицата пред цеха, респ. извън цеха, обект на проверката. Всичките свидетелки сочат, че предоставили на всички лица, установено в проверявания обект декларации за попълване, но не давали указания как да се попълват същите, като С. сам си попълнил, подписал и предал на проверяващите декларацията си.

По делото е разпитана като свидетел Д. Б. С., който установява, че към момента на извършената проверка се намирал пред цех за метали в Благоевград, където бил откаран от свидетеля М.Г. и където шкурил метални маси, предназначени за оборудване на новооткриваща се дискотека. Сочи, че дейността която извършвал и която била установена и от проверяващите му била възложена по молба от Грънчаров, на приятелски начала, като въпросните маси след почистването им, следвало да се боядисат и пренесат до дискотека „ГОА“ в Благоевград. Свидетелят е категоричен, че нямал уговорка за заплащане за тази услуга, както и никога не е посещавал въпросния цех преди и след случая, както и името на фирмата и адреса на цеха му били продиктувани от самите проверяващи, не е влизал в цеха и не знае какво представлява вътре, както и че през цялото време се намирал пред и извън сградата на цеха. Свидетелят сочи също, че не познава управителя на дружеството-жалбоподател Е. Д..

С показанията си свидетелят М.Г. установява, че познава свидетеля Д.С. и управителя на дружеството-жалбоподател Е. Д.. Въпросният ден на проверката помолил С. и още едно момче – К. да му помогнат, като почистят металните маси с надпис „Графити“, оставени в цеха на Д. за пребоядисване и поставяне на надпис „ГОА“. След като двамата се съгласили, свидетелят ги 4 закарал до цеха на Е. Д., където на двора били масите и където същите започнали да ги почистват и шкурят от ръжда. Свидетелят сочи също, че не е присъствал на проверката.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логични.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, предвид Заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, но при съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. В НП не е описано къде именно е извършено нарушението, като е формулирано твърде общо в „проверявания обект“. Липсата на такъв основен реквизит по чл.42 т.3 предл.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само 5 на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление се сочи, че на посочената дата е извършена проверка на въпросния обект – цех за металообработване и изделия от метал.