Решение № 245 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300500755 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. и Б. Р.и против решение № 529/08.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с., с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на въззиваемата Е. Д. разделно сумата от 3032 лева, представляваща обезщетение за лишаване на въззиваемата от ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от съсобствено жилище, находящо се в гр. *****, за периода 12.08.2018г.12.08.2021г., от която сума 2021,32 лева, дължими от А. Р., и 1010,69 лева, дължими от Б. Р..

С решение № 1495/30.11.2023г., постановено по настоящето дело, решение № 529/08.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с., е отменено в частта, с която жалбоподателите А. и Б. Р.и са осъдени да заплатят на въззиваемата Е. Д. разделно сумата от 1954,42 лева, представляваща обезщетение за лишаване на въззиваемата от ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от съсобствено жилище, находящо се в гр. *****, ведно с прилежащите избени помещения и ¼ ид.ч. от дворното място, съставляващо ПИ № *****.*****.421 по КККР на гр.****, за периода 12.08.2018г.- 20.07.2020г., като вместо това предявените от Е. И. Д. искове по чл.31, ал.2 от ЗС против А. П. Р. и Б. И. Р. са отхвърлени, а също така решение № 529/08.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с., е изменено в частта, с която жалбоподателите А. и Б. Р.и са осъдени да заплатят на въззиваемата Е. Д. разделно сумата от 1077,58 лева, представляваща обезщетение за лишаване на въззиваемата от ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от съсобствено жилище, находящо се в гр. *****, ведно с прилежащите избени помещения и ¼ ид.ч. от дворното място, като А. П. Р., ЕГН: ********** и Б. И. Р., ЕГН: **********- двамата от гр.*****, са осъдени да заплатят на Е. И. Д. от гр.*****, ЕГН: **********, по равно сумата от 1077,58 лева, а именно по 538,79 лева.

На 02.01.2024г. е постъпила молба от въззиваемата Е. Д. за допълване на решение № 1495/30.11.2023г. с присъждане на законните лихви върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното му изплащане, както 1 и за изменението му в частта относно разноските. С определение № 322/05.02.2024г. молбата е оставена без уважение, като в частта й, с която се иска допълване на решението, мотивът на съда е, че макар с исковата молба по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с. да е заявено искане за присъждане на претендираното обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху същата, с решение № 529/08.02.2023г. първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на законните лихви.

На 06.02.2024г. е постъпила молба от въззиваемата Е. Д., с искане за тълкуване в смисъл, че, след като с решение № 894/28.02.2023г., което не е обжалвано, ПдРС, Х гр.с. е допълнил решение № 529/08.02.2023г., като е присъдил законните лихви върху обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, то същите дължими ли са и върху обезщетението от 1077,58 лева по въззивното решение, а също така, дали присъдените с решение № 529/08.02.2023г. на ПдРС, Х гр.с. съдебни разноски са дължими изцяло.

От жалбоподателите А. и Б. Р.и е подаден отговор на молбата за тълкуване, с който оспорват същата като недопустима и като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Молбата от въззиваемата Е. Д. от 06.02.2024г. следва да се разглежда като такава за тълкуване на постановеното по настоящето дело решение № 1495/30.11.2023г., тъй като поставените въпроси се отнасят именно до последиците от това решение. Съгласно чл.251, ал.2 от ГПК, тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. Това е единствената хипотеза на недопустимост на искането за тълкуване. В конкретния случай, към 06.02.2024г., а и към настоящия момент, решението / има се предвид въззивното решение и измененото с него първоинстанционно решение/ все още не е изпълнено, поради което молба за тълкуване се явява допустима.

Както беше посочено по- горе, молбата за допълване на решението по настоящето дело е оставена без уважение по мотив на това, че в обжалваното решение № 529/08.02.2023г. липсва произнасяне по искането за присъждане на законните лихви.

Действително с решение № 894/28.02.2023г. е допълнено постановеното по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с. решение № 529/08.02.2023г., като А. П. Р. и Б. И. Р. са осъдени да заплатят на Е. И. Д. и законната лихва върху присъдената главница за времето от 12.08.2021г. до окончателното заплащане. Това решение обаче не предмет на обжалване по настоящето дело, влязло е в сила и се ползва с изпълнителна сила. С решението по настоящето дело е изменен размера на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, като същото е намалено, поради което изпълнителната сила на първоинстанционното решение по чл.250 от ГПК обхваща и по- малкото по размер обезщетение, представляващо част от главницата, върху която са присъдени законните лихви. В този смисъл ще следва да бъде допуснато и исканото тълкуване.

С настоящето въззивно решение са присъдени по съразмерност направените от страните съдебни разноски във въззивното производство. Обжалваното първоинстанционно решение не е отменено или изменено в частта относно разноските, поради което същите се явяват дължими така, както са присъдени от районния съд.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА тълкуване на постановеното по настоящето дело решение № 1495/30.11.2023г., като се счита, че по силата на влязлото в сила решение № 894/28.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с. обезщетението от 1077,58 лева се дължи, ведно със законните лихви върху същото, считано от 12.08.2021г. до окончателното му заплащане, а също така, че тъй като с постановеното по настоящето дело решение № 1495/30.11.2023г. обжалваното решение № 529/08.02.2023г. по гр.д.№ 13160/2021г. на ПдРС, Х гр.с. не е 2 отменено или изменено в частта относно разноските, то същите се дължат изцяло, както са присъдени от първоинстанционния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3