Решение № 18 от 09.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. В.Т., 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100667 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази :

С исковата си молба ищецът твърди, че по време на брака между него и ответницата е придобил недвижим имот - апартамент, подробно описан.

Твърди, че произходът на средствата, с които е закупен имотът, е цената на продаден от него личен негов имот, придобит преди сключване на брака.

Твърди, че цялата цена на процесния апартамент е платена с негови лични средства. Част от тези средства са получени от продажбата на негов личен имот – 70 000 лв., друга част - от продажбата на намиращите се в имота движими вещи, негова собственост по наследство и собственост на неговата майка - ползвател на продадения имот, общо в размер на 19 750 лв.

В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот - апартамент, подробно описан в исковата молба.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата заема становище за неоснователност на предявения иск и твърди, че имотът е придобит от страните в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че част от цената е заплатена с парични средства от изтеглен от нея кредит по време на брака й с ищеца, както и че приносът й в придобиването на имота се изразява и в полагането на грижи за децата, издръжка на семейството и полагане на труд за благото на семейството.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на ищеца, отговора на ответника, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Към 2018 г. страните са били съпрузи, като по делото не се спори, че имуществените им отношения са били подчинени на законовия режим на 1 общност.

На 13.11.2018г. ищецът е продал на И.А.Б. с Нотариален акт № *** свой недвижим имот, за който страните не спорят, че е придобит от него преди сключване на брака им, за сумата от 80 000 лв. В нотариалния акт е посочено, че 10 000 лв. от тази сума са предадени на ищеца като продавач преди сключване на договора , а 70 000 лв. ще бъдат изплатени по банков път.

На 05.12.2018г. с Нотариален акт № *** на Нотариус Т.Б. ищецът е закупил от „Б." недвижим имот в град- В.Т. на ул. „Х.", подробно описан в нотариалния акт, за сумата от 88 015 лв.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца, от което се установява, че на 13.11.2018г. – датата на извършената от ищеца продажба на имота, който е бил негово лично имущество , по сметката му е постъпила сума от 70 000 лв. от наредител И.Б. ( купувача по цитирания нотариален акт ).

Основанието за извършения превод е „покупка на недвижим имот В.Т., ул.

"О.“ .

На същата дата по сметката на ищеца Б. е наредил и сума от 19750лв., с основание „покупка на обзавеждане“.

На 21.11.2018г. от сметката на ищеца към „Б." са наредени 12000лв. с основание „депозит за покупка на имот“.

На 05.12.2018г. – датата на покупката на процесния имот от сметката на ищеца са наредени 76015 лв. към „Б." с основание „Покупка на недвижим имот В.Т., ул. „Х.“.

От приложеното към делото извлечение от банковата сметка на ответницата е видно, че на 05.12.2018г. от нейната сметка към сметката на Д.М. ( името е изписано на латиница в извлечението ) са преведени 29352 лв., с основание „purchase of movables“. Пак от същото извлечение е видно, че на 03.12.2018г. по сметката на ответницата е постъпила сума от 30 000 лв. , представляваща усвоен кредит .

По делото е представен и договор за продажба на движими вещи , сключен между Б. Д.М. и ищеца Н. К., от 20.11.2018г., съгласно който К. е закупил от М. движими вещи, находящи се в имот в град В.Т., ул. „Х.", срещу цена 15 000 евро, която ще се заплати на продавача в деня на подписване на окончателен договор за процесния имот. Изрично е посочено, че договорът се сключва във връзка със сключен предварителен договор между ищеца и „Б." за покупка на процесния имот.

От приложените към делото платежни документи се установява, че ответницата е заплащала дължими данъци и такси за процесния имот след неговото придобиване.

От показанията на свидетеля Л.К. - майка на ищеца, се установява, че през 2018г., когато ищецът е продал апартамента си, тя лично отстъпила вещите, които са се намирали в апартамента му на ул. „О." в град В.Т., в негова полза.

Парите от вещите били преведени в негова лична сметка и отстъпването било акт , извършен лично към ищеца от неговата майка. Показанията на свидетеля съдът прецени като съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК и ги приема за 2 достоверни, тъй като те кореспондират с приложените към делото писмени доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Т. и М.С.А. се установява, че страните, докато са били съпрузи, са взели решение за закупуване на ново жилище на улица „К.“в град В.Т., което било по-голямо от това, в което те живеели. И двете свидетелки предложили да подпомогнат ответницата със суми, но тя отказала, като получила кредит, който и според двете свидетелки бил за закупуване на жилището. И към момента тя изплащала този кредит.

Свидетелката А. посочва, че част от сумата за закупуване на жилището била осигурена от Н., а друга част – от ответницата чрез изтегления кредит.

Свидетелките установяват, че ответницата се е грижила за децата си заедно с ищеца, както и че в процесния имот са извършени ремонти от бащата на ответницата .

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като те са безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Относно това дали възприетото от свидетелите отразява обективната истина, съдът ще изложи мотиви по-долу.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, който е основателен и доказан, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства се установява, че спорният имот е придобит по време на брака между ищеца и ответницата, който е прекратен с развод.

Доказано е, че ищецът е притежавал имот, представляващ негово лично имущество по смисъла на чл. 22 , ал.1 от СК (бил е придобит преди сключване на брака с ответницата ) и че се е разпоредил с този имот срещу сума от 80 000 лв. , като 70 000 лв. от тази цена са постъпили по сметката му в деня на продажбата на имота.

Доказано според настоящия състав е и твърдението на ищеца, че той е получил сума от 19750 лв. от продажба на движими вещи, които са били негова лична собственост . Ответницата не е оспорила това твърдение, а и видно от показанията на майката на ищеца и извлечението от сметката му, тази сума му е преведена от купувача на собствения му имот в деня на сключване на договора за продажба на имота.

Така съдът приема, че сумата от 70 000 лв. и сумата от 19750 лв. или общо 89750лв., са получени от ищеца в следствие на продажбата на имот и движими вещи - негова лична собственост.

Цялата цена на закупения по време на брака на ищеца с ответницата недвижим имот, предмет на иска, е заплатена по банков път от сметката на ищеца по сметката на продавача на имота, като според съда произходът на средствата, с които е заплатена цената е изцяло от продажбата на лично имущество на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 , ал.1 от СК лични са вещните права, 3 придобити по време на брака изцяло с лично имущество. В конкретния случай с оглед това, че процесният имот е заплатен изцяло със средства, придобити от ищеца от продажбата на лично негово имущество, е налице хипотезата на трансформация на лично имущество. С оглед даденото с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022г. на ОСГК на ВКС разрешение, за уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 от СК е необходимо ищецът да е доказал фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 от СК. В конкретния случай тези факти са : че ищецът е притежавал имот и движими вещи-лична негова собственост, че е продал същите и че придобитите от продажбата им средства са вложени за закупуването на целия имот - предмет на исковата претенция. Тези факти са доказани според настоящия състав.

Възраженията на ответницата в насока влагане на средства в закупуване на имота не са доказани по делото. Установено е, че тя е получила по сметката си 30 000 лв. дни преди закупуването на процесния имот по отпуснат й кредит.

Установено е и, че е превела почти цялата сума на представляващия дружеството-продавач на процесния имот по негова лична сметка, но тази сума е използвана за закупуването на движими вещи. Последният факт се установява и от приложения към делото договор за закупуване на движими вещи ( обзавеждане ), чието тълкуване дава основание да се приеме, че именно платената от ответницата сума представлява цената на движимите вещи по договора. Що се касае до възраженията на ответницата, че договорът като частен документ, който не я обвързва, няма достоверна дата, съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл. 181, ал.1, пр. последно от ГПК фактът на плащане на сумата, дължима по договора, установява по безсъмнен начин сключването му .

В конкретния случай твърденията на свидетелите А. и Т., че кредитът, който ответницата е изтеглила, е бил използван за заплащане на цената на процесния имот според съда не отговарят на обективната действителност, доколкото показанията на свидетелите в тази им част се базират на споделеното от ответницата с тях и се опровергават от приложените към делото писмени доказателства.

Без значение за изхода на спора в случая е дали ответницата е полагала грижи за децата на семейството и грижи за домакинството към момента на придобиване на процесния имот, както и това кой е извършил ремонта на същия, доколкото в случая приложението на разпоредбата на чл. 23, ал.1 от СК по отношение на целия спорен имот изключва приложението на презумпцията на чл.21,ал.1 от СК. Без значение за изхода на спора е и обстоятелството, че ответницата е заплащала данъци и такси за имота след придобиването му.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск с правно основание чл. 23 , ал. 1 СК за изцяло основателен.

При този изход на спора ответницата следва да заплата ни ищеца сторените от него разноски по водене на делото пред първата инстанция в общ размер на 4765,75лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК , които с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗВЕРБ се равняват на 2436,69 евро.

4

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 23 , ал.1 от СК, по предявения от Н. Г. К., ЕГН ********** против А. Д. М., ЕГН ********** иск, че Н. Г. К., ЕГН ********** е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2.1 (десет хиляди четиристотин четиридесет и седем точка петстотин и седем точка сто петдесет и шест точка две точка едно) - представляващ жилище/апартамент/, състоящо се от две стаи, хол, столова, черна кухня, баня с тоалетна, коридор и тераса, заедно с прилежащите му а/сутеренна стая в дясно от входа, заедно с 14 ид.ч. от тоалетна в сутеренен етаж; б/лявата изба; в/лявото помещение под стълбището; г/ две тавански помещения/северно и южно/ в дясната западна половина на тавана, заедно със съответните на обекта ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от безсрочното право на строеж върху ПИ с идентификатор № ***, ведно с подобренията и 14 ид.ч.от 144/345 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. В.Т., закупен по време на брака между Н. Г. К., ЕГН ********** и А. Д. М., ЕГН **********, по силата на НОТАРИАЛЕН АКТ за продажба на недвижим имот № *** от 2018 г. на Нотариус Т.Б. и подробно описан в същия нотариален акт.

ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. К., ЕГН ********** разноски по водене на делото пред първа инстанция в размер на 2436,69 евро ( две хиляди четиристотин тридесет и шест евро 69 евроцента).