Решение № 3479 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3479 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110210047 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „,,***''” ООД против Наказателно постановление № 009987/30.04.2026 г., издадено от член на КЗП, с което, на основание чл. 210а ЗЗП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 евро, за нарушение на чл.

68д, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в ЗЗП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (съставени два АУАН, в рамките на една проверка; липса на мотиви) и за обективна несъставомерност.

Предвид гореизложеното, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. Изразява писмено становище по същество. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила в Комисия за защита на потребителите жалба в с вх. № Ц-0317466/18.11.2025 г., по повод договор за потребителски кредит, предоставен от „,,***''” ООД, била извършена проверка на дружеството по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В рамките на проверката било установено, че на 04.11.2025 г., в гр. София, офис Люлин 3, кредиторът ",,***''" ООД по договор № 1411360/04.11.2025 г. е предоставил на потребителя кредит, в размер на 1200 лв./613.55 €. срещу следните условия: да го върне в срок от 23 седмици, на 23 вноски, с обща сума за плащане - 1364.70 лв./697.76 € - при 1 евентуално обезпечение на кредита и с обща сума за плащане - 2070.00 лв./1058.37 € - при необезпечен кредит. Самият кредит е отпуснат като необезпечен (в момента на отпускането на кредита, същият е без предоставено обезпечение), но с изискване за обезпечение при условия, които ако не се изпълнят, се начислява неустойка в размер на 705.30 лВ./360.61 €.

За гореописания кредит, в договора за кредит и в преддоговорната информация на стандартния европейски формуляр бил посочен годишен процент на разходите (ГПР), в размер на 57.5%, който включвал само договорената лихва, без разходите за „неустойка“, при непредоставено обезпечение, т. е. посоченият ГПР се отнасял за кредит с предоставено съгласно изискванията на кредитора обезпечение - евентуален кредитен продукт.

В чл. 6 от договор №141 1360/04.11.2025 г. било уредено изискващото се по договора обезпечение:

Чл. 6. Обезпечение.

(1)

Страните се споразумяват. че договорът за кредит ще бъде обезпечен с Поръчител/и.Поръчителството може да е от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

1. При един поръчител — осигурителният доход на Поръчителят при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв./1022.58 евро. следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя.

При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000.00 лв./1022.58 евро, осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя:

2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000.00 лв./1022.58 евро, следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит па Кредитополучателя в размер пад 2000.00 лв./1022.58 евро. осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината па усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя

3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица:

4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение:

5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен" по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването па договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ:

6. При отказ па Поръчителя/ите да предоставяш съгласие за проверка па осигурителните му доходи в НОИ, удостоверението на осигурителният му доход се доказва пред кредитора с представяне на служел на бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверявай( размера па получавания от тях доход.

7. Договорът за поръчителство, Приложение № 2 от настоящия договор, следва да се подпише между страните в срок до 6 (шест ) дни от сключване на договора за кредит, при падеж на първа погасителна вноска на 7-ми ден от сключване на настоящия договор. При договорен падеж с Кредитополучателя. различен от изрично посочения в предходното изречение, обезпечението по договора следва да 2 се предостави в срок до 13 (тринадесет) дни от сключване па настоящия договор.

Информация за поръчителите ще се предостави от Кредитополучателя па Кредитора за проучване и оценка своевремнно, преди изтичане на установените срокове за предоставяне па обезпечение, за да (бъде подписано Приложение № 2. “ Съгласно чл. 7, ал. 5 от договор №141 1360/04.11.2025 г.: „При неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне па обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 6 от настоящия договор или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер па 705.30 лв./З60. 61 €, дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговореният между страните срок за предоставяне на обезпечение.

Съгласно подписаното Приложение № 4: Споразумение за консолидиране на плащания № 1411360/04.11.2025 г.. дължимата от потребителя неустойка в размер на 705.30 лв./З60.61 € при необезпечен кредит, се разсрочвала за срока на договора за кредит, като се прибавя към погасителната вноска, т.е. тази вноска е прибавена към възнаградителната лихва и е задължителен разход за потребителя, който не предостави обезпечение.

В чл. 3, ал. 1, т. 4 от договор № 141 1360/04.1 1.2025 г. и в т. 2 от Част III на СЕФ бил посочен като приложим по така отпуснатия кредит годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 57.5%, като съгласно чл. 3. ал. 4 договора, в посочения ГПР била включена само лихвата, без разхода за непредоставено обезпечение: „Размерът на посочения годишен процент на разходите (ГГ1Р) е определен в съответствие с изискванията на чл. 19. ал. 2 от ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. При изчисляването му са взети предвид посочените в настоящия договор Параметри, в т. ч. общите разходи по кредита съгласно § 1 от ЗПК , а именно: възнаградителната лихва и следните допускания: договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за които е бил сключен: и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора: за начална дата се смята датата на усвояване на кредита. Договореният между страните ГПР не може да бъде променен, освен по взаимно писмено съгласие между страните“.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: сигнал; АУАН; НП; разписка за връчване; договор за кредит с приложения; договор за поръчителство; споразумение за консолидиране; СЕФ; застрахователен сертификат; общи условия на застраховател; заповед за компетентност.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател, който в жалбата си атакува наказателното постановление на процесуално и материалноправно основание.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира 3 изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Естеството на АУАН е контативно, а не – санкционно, в който смисъл и коментиране на двойна наказуемост е силно неуместно, независимо от броя констатирани нередовности и преценката на проверяващия екип – дали да ги обективира в един процесуален документ или в отделни такива. В допълнение, изискването за мотивировка на наказателно постановление е предвидено, само по кръга обстоятелства по чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, поради което и отсъствието на мотиви (макар в конкретния случай, наказващият орган имплицитно е дал отговор на поставения от дружеството въпрос за същественото икономическо поведение на средния потребител - аргументация с ценовата разлика) не следва да бъде обект на процесуална критика.

Предвид изложеното и доколкото в АУАН и НП се съдържат твърдения за всички признаци на неизпълненото задължение към държавата (доказани или не), възраженията за наличие на процесуални отменителни основания не биха могли да бъдат споделени.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Дружеството-жалбоподател е приложило нелоялна заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП (търговецът предоставя невярна информация на средния потребител за цената на стоката). В конкретния случай,

Посоченият от „,,***''" ООД ГПР в размер на 57.5% по договор №

1411360/04.11.2025 г. обосновано е бил квалифициран, като невярна информация, тъй като същият се отнася за евентуален кредитен продукт - обезпечен кредит с обща сума за плащане - 1364.70 лв./697.76 €, а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане - 2070.00 лв./1058.37 €,