Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22236 от 10.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10728/2025
Вид
Определение № 22236
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, т. 26, б. "з" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.597 · Кодекс за застраховането
  • чл. 599 · Кодекс за застраховането
  • чл.242 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22236 гр. София, 10.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510728 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№307539/19.09.2025г., подадена от Р. Й. Г.-С., чрез адв. С. М., насочена срещу определение №38168/12.09.2025г., постановено по гр.д.№46089/2025г. от 119-ти състав на СРС. В жалбата се твърди, че постановеният акт, с който делото пред СРС е прекратено, по правилата на родовата подсъдност, е неправилен и това е така, тъй като възникналото правоотношение не е между КФН и квестора, какъвто се явява настоящия жалбоподател, а между дружеството- застраховател и квестора, с оглед на изложените мотиви, че се касае за мандатно правоотношение. Излагайки доводи в тази насока твърди, че може да се дири аналогия със служебното правоотношение, възникнало въз основа на решение на Комисията, въз основа на което квесторът изпълнява управленски функции.

Моли въззивната инстанция да уважи жалбата, да отмени атакувания акт и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Пред СРС е подадена искова молба от настоящия жалбоподател с посочен по нея ответник от предявената осъдителна претенция ЗК“НАДЕЖДА“ АД, ЕИК 131282730, от когото ищецът претендира заплащане на сума от 105 000лв., за които твърди, че му следват в качество на квестор на застрахователното дружество, за посочения период от време; че това качество ищецът е придобил въз основа на решение на КФН, с което са му възложени функции на квестор на този застраховател, който се явява по силата на решението на КФН платец на месечното възнаграждение на квестора.

1

С определение№38168/12.09.2025година, постановено по гр.д.

№46089/2025г. 119-ти на СРС е прекратил делото по правилата на родовата подсъдност, като е приел, че претендираната сума не представлява трудово възнаграждение по смисъла на КТ.

Прекратителният акт на съда е връчена на ищеца и настоящ жалбоподател на 23.09.2025година, жалбата е постъпила в съда на 19.09.2025година е се явява процесуалноа допустима, като подадена в срока по чл.275 ГПК, с оглед и на обстоятелството, че процесуалният представител на страната е получил достъп до електронното досие на делото на същата дата.

Като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалването жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По виждане на състава възникналата връзка на жалбоподателя е с КФН, въз основа на чието решение жалбоподателят е придобил качество на квестор, което качество има комплексен характер, но по същината си представлява принудителна административна мярка, като задължението на дружеството – застраховател да заплаща месечното текущо възнаграждение не дава характер на възникналата облигационна връзка на трудово правоотношение, по силата на което се дължи трудово възнаграждение.

Според нормата на чл.242 КТ трудът, положен по силата на трудово правоотношение е възмезден.

Понятието трудово правоотношение се регулира от нормите на КТ, като основанията за неговото възникване са изрично посочени в Глава пета на КТВъзникване и изменение на трудовото правоотношение.

Правопораждащият факт за възникване на качеството на квестор на настоящия жалбоподател не се покрива от нормите на КТ. Този факт не се субсумира и от нормата на § 1, т. 26, б. "з" от ДРЗДДФЛ. Съдът счита, че подобна аналогия е недопустима тъй като, по волята на законодателя, приложението на § 1, т. 26, б. "з" от ДРЗДДФЛ изрично е ограничено само в рамките на ЗДДФЛ. Поради тази причина, а и поради обстоятелството, че разпоредбата на § 1, т. 26, б. "з" от ДРЗДДФЛ също не дефинира понятието „трудово правоотношение“ а за нуждите на данъчното законодателство придава такова значение на други правоотношения, тази разпоредба е неприложима към настоящия случай.

Според състава на съда, който се позовава на виждането на проф.

Витали Т., изразена в статията "КВЕСТОРЪТ HOB СУБЕКТ HA ТЪРГОВСКОТО ПРАВО“, достъпна в интернет пространството, квесторът е нов субект на търговското право, чийто регламент е осъществена чрез различни нормативни актове, поради което еднозначен статут на тази фигура не може да се осъществи. Общото, което професорът е установил, е че :“Квестор може да бъде назначаван само в случаи, определени в закон.

Назначението се извършва от специализирани държавни органи, овластени да упражняват надзор и да разрешават извършването на определен вид стопанска 2 дейност. Специализираните органи за държавен надзор нямат право на преценка кога и дали да назначат квестори. В предвидените от закона случаи те са длъжни да сторят това. Те могат само да преценяват колко да бъдат квесторите и какви да бъдат правомощията им в рамките на определените в закона.

Основанията за назначаване на квестори са установени в различни закони, които въвеждат тази фигура. Очертава се като общо положение, че квестори се назначават за търговски дружества, които се образуват със специално разрешение и върху дейността на които се упражнява специализиран държавен надзор. За допускане на неправомерна дейност на тези дружества могат да бъдат налагани определени принудителни административни мерки, една от които е отнемане на разрешението.“ Особеното при всички случаи, че към квестора има определени изисквания и тази длъжност могат да заем лица с определени качество.

Другата особеност е, че се касае за длъжност, която е ограничена във времето.

Въз основа на тогава действащата нормативна база проф. Т. достига до извод, че квесторът е „…длъжностно лице, назначавано и освобождавано от специализиран държавен орган за упражняване на надзор след отнемане на дадено разрешение за образуване на банка, съответно на застрахователно дружество, фондова или стокова борса, както и при установяване на режим на особен надзор върху търговска банка. Квесторът трябва да отговаря на установени в закона изисквания и има също определени в закона правомощия.

Той бива назначаван за кратък срок до откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор, освен при въвеждане на режим на особен надзор върху банка, който не може да продължи повече от една година.

Квесторът изпълнява своите функции под ръководството и контрола на специализирания държавен орган, който го е назначил и пред който той отговаря и се отчита.“.

Според действащия законов ред фигурата на квестора е уредена в ЗКИ, като специфичните изисквания към това длъжностно лице са поставени в отделни нормативни актове ЗБН, КЗ и др. В случая приложими са правилата на КЗ.

Различните правомощия на квестора, които са му възложени от регулатора му позволяват да упражнява различни правомощия, като част от тях попадат в кръга на компетентност както на управителните органи на дружеството, , а друга част - в кръга на правомощия на общото събрание, но по никакъв начин дружественият акт не се прилага в уреждане на статута на квестора – аргумент от чл.597 КЗ. Поради тази причина настоящият състав не споделя изводите на първостепенния съд за наличие на предпоставки за аналогия с мандатното правоотношение, като основа на определяне на характеристиките на тази длъжност защото правомощията на квестора не се изчерпват само с тези характеристики – арг. от нормата на чл. 599 КЗ.

Като краен резултат, обаче, съдът приема стореният от състава на СРС извод, че вземането на квестора от дружеството – застраховател немя характер на трудово правоотношение, поради което според правилата за родовата 3 подсъдност спорът подлежи на разглеждане от СГС, като окръжен съд.

При изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №38168/12.09.2025г., постановено по гр.д.№46089/2025г. от 119-ти състав на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподател, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4