Решение № 1373 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110208236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД (подадена чрез адв. З.) срещу Наказателно постановление (НП) № 23-2500090 от 25.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. София към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.28, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, обн. в ДВ бр.50 от 11.06.2004г. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата от „***“ ЕООД се твърди, че НП е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и административно-процесуалните правила. Според жалбоподателя при извършване на проверката и съставяне на Акта не е било обсъдено, че за периода на командироване И. Я. И. е разполагал с Европейска здравно осигурителна карта (ЕЗОК), която доказвала валидно текущо здравно осигуряване и давала право на работника да получи спешна и неотложна (медицинска и дентална) помощ при същите условия, които били за местните здравноосигурени лица, при престой във всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС), останалите страни от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), в Конфедерация Швейцария, в Република Сърбия и Република Северна Македония. Посочва се, че в здравноосигурителната сфера задължително се прилагали разпоредбите на европейското право. Жалбоподателят се позовава на Регламент (ЕИО) 1408/71 за координация на системите за социална сигурност в Европа. Според жалбоподателя българските граждани с непрекъснати здравноосигурителни права ползвали при необходимост медицинска помощ в държавите от Европейската общност. Релевира се, че правото на медицинска помощ в ЕС било чрез непрекъснатите здравноосигурителни права на работника в България - държавата по основната трудова заетост - като наето по трудов договор лице, а чрез наличието на ЕЗОК (или при неносенето й чрез издадено съответно удостоверение от НЗОК или РЗОК в 1

България) се доказвали непрекъснатите права на здравно осигуряване на работника в България и той имал право при необходимост да ползва медицинска помощ от публичното здравеопазване от държавата по престоя. Твърди се, че за доказване на валидно текущо здравно осигуряване (с ЕЗОК) се издавал формуляр Е104 (нова бланка S041) или временно удостоверение, заместващо картата. При необходимост от неотложна (вкл. и по спешност) медицинска помощ с представяне на ЕЗОК работникът се обслужвал и лекувал наравно с местните здравноосигурени лица, както и че чрез ЕЗОК се гарантирала непрекъсваемостта (по медицински причини) на командировъчния престой в държавата. Твърди се, че като работодател „***“ ЕООД осигурявал всички необходими грижи, вкл. и при нужда от доплащане за определени видове медицински услуги или регламентирана на място потребителска такса. Европейската и българската здравноосигурителни системи гарантирали документална обезпеченост, ако българското осигу*** лице трябвало да бъде прието в болнично заведение, но не носи своята ЕЗОК. Жалбоподателят се позовава и на чл.28 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като сочи, че смисълът и целта на застраховката били да се изплащат дневни и квартирни пари при удостове*** от лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ заболяване по време на командировката, докато здравословното състояние на командированото лице му позволи да пристъпи към изпълнение на служебните си задължения или да се върне на мястото на постоянна работа, че давала право на 30% от дневните пари на командированото лице за времето на престоя в лечебно заведение за болнична помощ при постъпване в болнично заведение за дните на лечение, без право на квартирни пари, за плащане от предприятието на разходите за прегледи, изследвания и лечение на командированото лице в лечебно заведение за болнична помощ, когато превишават размера на разходите, покрити със застрахователната полица, както и плащане от предприятието на всички разходи при смърт на командированото лице, включително разходи за транспортиране на командирования до Република България, когато застрахователната полица не ги покрива.

Допълва се, че това изискване е за гарантиране на разходите за лечение и престой на командирования служител, вкл. и болничния престой - съгласно Регламент (ЕИО) 1408/71, а останалите разходи били за сметка на предприятието. В жалбата се твърди, че ЕЗОК замествала медицинската застраховка, а останалите разходи по принцип са за сметка на работодателя. Изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина не са били съобразени с правото на ЕО и Регламент (ЕИО) 1408/71. Изтъква се, че Наредбата е подзаконов нормативен акт и противоречи на Регламента, който бил със сила на закон. Жалбоподателят се позовава на чл.5, ал.1 от АПК за това, че се прилага по-високият по степен акт. На следващо место в жалбата се твърди, че НП и АУАН се позовавали на „буквата“, без да държали сметка за „духа“ на закона. Смисълът на чл.28, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина бил да обезпечи разходите за медицинска помощ и лечение, болничен престой или други необходими разноски за командированото лице в чужбина. Жалбоподателят счита, че застраховката дублирала осигурени вече права от здравноосигурителната система, които се осъществявали чрез ЕЗОК (или съответно издадено удостоверение за непрекъснатите права на здравно осигуряване на работника в България, но не освобождавала предприятието от нужните за работника разходи, които не са включени в застрахователната полица. Поради това се приема, че липсата на застраховка в случая не е било в нарушение на закона и от страна на Дружеството са били изпълнени изискванията на материалния закон и административнопроцесуалните правила. Поради това се отрича да има извършено нарушение и се иска СРС да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Пред СРС жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от адв. З. в съдебните заседания на 29.10.2025г. и 14.01.20206г., като в съдебното заседание на 29.10.2025г. адвокатът заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 14.01.2026г. адв. З. моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление и да 2 присъди направените по делото разноски съгласно представен списък. Защитата е на мнение, че има съществено противоречие между Наредбата за командировките и Регламент № 1408/71г., съгласно който здравно-осигурителната карта била доказателство за осигуряване и съответно гарантиране на необходими здравни грижи на всеки гражданин на Европейската общност на държавите от Общността, поради което изискването в Наредбата за застраховане било остаряло като нормативен акт и заместено от изискване на нормативен акт от повисока степен. Поради това наложената на Дружеството – жалбоподател санкция била без основание. Според адв. З. по делото било установено, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на Дружеството и му бил връчен единствено за подписване. Заради това се претендира нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. С тези аргументи и по съображения, посочени в жалбата, се иска СРС да отмени Наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ се представлява пред СРС от юрк. ***, който в съдебно заседание на 29.10.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 14.01.2026г. юрк. *** пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Според процесуалния представител на въззиваемата страна по делото е безспорно доказано, че И. Я. И. е бил командирован като началото на тази командировка било на 13.01.2025г., към който момент работодателят е следвало да застрахова лицето на основание чл.28, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Според юрк. *** нормата не предвиждала изключения или някакви взаимозаменяеми действия, които могат да компенсират липсата на застраховка. Приема се, че Дружеството – жалбоподател безспорно е извършило нарушението, тъй като не може да представи такава застраховка, защото няма. Според юрк.

*** твърденията за противоречие с европейското законодателство били неоснователни.

Доколкото Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е действащ нормативен акт, той следва да бъде прилаган. Отхвърля се хипотезата на маловажност на случая, тъй като единственият възможен приложим член бил чл.415в, ал.1 от КТ, но за да бъде приложен е необходимо нарушението да не е причинило съществени вреди на лицето И. /в случая/ и то да е било отстранено. Според юрк. *** Дружеството – жалбоподател няма как да отстрани нарушението. В заключение се посочва, че в Акта и в Наказателното постановление липсват съществени процесуални нарушения. Поради това се иска СРС да потвърди Наказателното постановление изцяло, още повече, че имуществената санкция е в минимален размер. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и юрисконсултско възнаграждение. Същевременно прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, релевираните от страните доводи и след цялостна преценка на законосъобразното и правилно развитие на административно-наказателното производство, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.06.2024г. И. Я. И. сключил Трудов договор със „***“ ЕООД и постъпил на работа на 01.07.2024г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил международни превози“.

Трудовото правоотношение продължило и било действащо и към началото на 2025г.

Със Заповед за командировка в чужбина за периода 13.01.2025г. - 31.03.2025г. работодателят на И. Я. И. го командировал да извършва многократно автомобилни превози по маршрут България – Гърция – Германия – страни от ЕС – България в посочения период от време. В тази връзка за времето от 13.01.2025г. до 30.01.2025г., както и за времето от 31.01.2025г. до 21.02.2025г. И. И. бил изпратен в чужбина от „***“ ЕООД да упражнява длъжността си шофьор на товарен автомобил „***“ с рег. № *** с полуремарке „***“ с рег.

№ ***. По повод на тези командировки били попълнени пътни листи с № 007516 и с № 3

007547, в които били отразени конкретни начални и крайни километри и маршрут на движение през различни точки извън Република България. И. направил опис на разходите, извършени по време на командировките в периода 13.01.2025г. – 30.01.2025г. и съответно в периода 31.01.2025г. – 21.02.2025г. И. отчел получени и изразходвани суми във връзка с двете командирови в чужбина през януари и февруари 2025г.

За времето от 26.02.2025г. до 28.02.2025г., от 28.02.2025г. до 06.03.2025г., от 07.03.2025г. до 14.03.2025г. и от 13.03.2025г. до 24.03.2025г. на И. Я. И. били издадени болнични листи.

Междувременно, по повод жалба от И. в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ започнала проверка на „***“ ЕООД за спазване на трудовото законодателство. Във връзка с тази проверка до Дружеството-жалбоподател била изпратена призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК да се яви представител на „***“ ЕООД на 24.01.2025г. в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и да представи трудови досиета, командировъчни заповеди, документи, удостоверяващи плащания, регистри на болнични листи и документи за разрешаване на отпуск, в това число и за временна неработоспособност, Правилник за вътрешния трудов ред и индивидуални транспортни дневници.

На 11.02.2025г. на управителя на „***“ ЕООД била предоставена за попълване идентификационна карта, в която били посочени броят на наетите от Дружеството лица и други данни.